Високо напрежение (Limitless)

Жанр: научнофантастичен трилър

Участват: Брадли Купър, Аби Корниш, Робърт де Ниро

Режисьор: Нийл Бъргър

Оценка: 10/10

Официален сайт: http://www.iamrogue.com/limitless

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1219289/

Трейлър:

 

Както обикновено, бих казал, че филмът е добър и е най-добре да влезете в киносалона и да го изгледате, без да товарите предварително съзнанието си с трейлъри, ревюта и т. н. Още повече, че заради осакатения превод на заглавието, без малко да помисля филма за поредната екшън-тъпня и да го поставя в категория „ще го гледам, ама друг път“. Но ако много държите да четете ревюто предварително…

Първо, забравете за Селеногин и Гинко Прим… Запознайте се с NZT-48: експериментално хапче, което позволява да използвате мозъка си на 100%. Правите уникални асоциации, обработвате огромно количество информация, всички спомени са ви налични, не ви е нужно време да премисляте, да си спомняте или да реагирате – всичко това става мигновено.

Сега си представете изпадналия писател Еди Мора (Брадли Купър), който е в тотален „мозъчен запек“, крайните му срокове наближават, гаджето го изоставя и на всичкото отгоре сериозно закъснява с наема…

Може ли хапчето да обърне живота му? Ще ви издам, че се оправя с крайния срок за книгата си…

Филмът ми хареса поради няколко причини: лесно се разбира, не те обърква, не те задълбава на 6 трансцендентни нива като „Генезис“ (с думата „трансцендентни“ поздравявам всички, на които им се търси нещо в Google тази вечер), нo пък запазва същата динамика.

Харесва ми как е представен ефектът на действието на хапчето – точно така се чувствах и аз, когато бях нагъбен в Холандия (макар че сложните математически уравнения си изглеждат пак толкова сложни)… За уникалните сцени с т. нар. „трипове“ има разработен специален алгоритъм, който обаче ще ви е интересен, само ако се интересувате от подобни неща и то след като гледате филма. Актьорската игра е изключително добре премерена, така че нито да ви се набива в очите, нито да ви дразни. Браво на Нийл Бъргър – след „Илюзионистът“ това е вторият негов филм, който ме впечатлява положително.

Другото, което много ми допада е как са представена разликата между нормалното мислене и мисленето под въздействието на хапчето, както и какво се случва, след като въздействието му премине. В тази връзка, любимите ми моменти са досещането за готварската печка, сцената с момиченцето и кънките на пързалката, както и финала с кръвта (макар че много хора изобщо не са очаровани от финала на филма)… Но за да разберете за какво говоря, трябва да го гледате…

Още нещо – един оригинален сайт-реклама на филма: http://theclearpill.com/

Нещо, за което съжалявам – че не съм прочел едноименната книга.

Филмът не е подходящ за лица под 12 години. От мен филмът си получава максималната оценка 10, но за доста хора това е от „пълна боза“ до „един не чак толкова лош филм“. Ако искате, вижте и още мнения (spoiler alert):

Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е?

Не, ние не знаем къде работите… Не знаем и номера на гащите ви… И няма да ги публикуваме! Но знаем в каква разделителна способност сте разглеждали блога през последните 5 години…

Спор няма – най-популярната разделителна способност е 1024 х 768 пиксела. Но ако в началото на 2006 г. повече от половината посетители са били с тази резолюция, в края на 2010 г. броят им пада двойно…

Широкоекранните монитори явно набират скорост – броят им се е увеличил 10-кратно за последните 5 години. Днес посетителите с широки екрани са се изравнили с тези, които имат екран в отношение 4:3. Моето лично мнение е, че за домашен компютър, на който се гледат предимно филми, най-добре е да имате широк екран, но пък тесният определено е по-подходящ за четене на сорс код, например.

Моята прогноза за 2015 г.: 75% от посещенията са на широкоекранни монитори, 10% са в съотношение 3:4, останалите са разни нестандартни резолюции от устройствата, които ще спомена по-долу.

За финал – ако преди 5 години ви е било достатъчно да знаете, че един сайт работи в 800х600, 1024х768 и 1280х1024, днес нещата са много по-различни. Има стотици разделителни способности; хора, браузващи на 50″ плазмени телевизори и такива, които отварят сайта от мобилния си телефон. Има настолни компютри, лаптопи, ноутбуци, нетбуци, нетпади, айпади, айподи, айфони и какво ли още не… Накратко – сайтът ви трябва да работи в практически произволен размер на прозореца. Тежко ви, уеб-програмисти и дизайнери!