Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“



Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“ 🙂

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди! 🙂

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.

Манчестър

И така, реших да отскокна и до Манчестър този уикенд.
Когато ходя на нови места, обикновено не обичам да ме хване екскурзовод и да ми обяснява колко е готин града и кои са му известните места.
Не казвам, че ще ида до Париж без да видя Айфеловата кула… Но просто обичам да се разходя, да се поизгубя и най-вече да видя не само местата, където минават туристите, а и да се полутам из по-затънтените улички, да открия атмосферата…
И тъй – като цяло архитектурата на Манчестър е такава:
Това обаче е много условно понятие, защото сградите варират от антични замъкоподобия до изцяло стъклени небостъргачи… Толкова е разнообразно, че чак грозно:

В града има и интересни хрумки, като например тази реклама:

Всъщност, по протежение на цялата улица са разположени криви огледала, а надписите в началото и в края гласят: „Каквито и да са формите и размерът на вашия бизнес, ние имаме подходящия офис…“
Друго изключително впечатляващо за мен нещо беше един огромен магазин (колкото „Метро“ да кажем), специализиран само и единствено за играчки… Изведнъж ми се прииска да съм дете:

В центъра на Манчестър, подобно на Лондон има голямо виенско колело, откъдето може да се види целия град…

Но стига с лъскавата страна на Манчестър. Като цяло градът има доста мрачна и подтискаща атмосфера, леко в стил „Sin City“. Просто вижте снимката горе – не е черно-бяла, така си изглежда градът.
Още по-страшно става, ако излезете от центъра и се разходите из по-малките улички… Започваш да се чувстваш като костенурка-нинджа в подземен канал, нищо, че си на повърхността:

Манчестър си изглежда като зловещо дори и на по-централни места… В пет часа следобед вече няма жива душа и очакваш… очакваш Шрьодер да изскочи:

Абе като цяло, нито бих живял в Манчестър, нито пък си умирам да го посетя отново… Иначе ако много държите да видите снимки тип „пощенска картичка“, щракнете тук… От мен – толкова.