Хахаха Импро Театър

Фотография: Георги Радулов
Всички снимки са със запазени авторски права и публикувани с изричното съгласие на „Хахаха Импро Театър“.

В блога ни има един пост отпреди доста време, в който писах за шоуто Whose Line Is It Anyway и колко полезно и забавно е да импровизираш. Още тогава си казах – колко ли готино ще е, ако има подобно шоу има и в България… Няколко години по-късно мога да ви кажа: не само има, ами и в много отношения е по-яко. Да не говорим за факта, че голяма част от актьорите са ни и приятели 😉

Сега – по същество. Група за Импровизационен Театър „ХаХаХа не е създадена по време на Втората световна война, не е политически обвързана, не съдържа консерванти и по последна информация е първата и единствената в България, която се занимава с импровизационен театър.

Сега ще попитате „Какво е импровизационен театър?“ Накратко – няма нищо общо със стандартния.

В стандартния театър…
В „ХаХаХа Импро“…
е прието да ходите официално облечени може и по водолазен костюм с шнорхел и папионка
трябва да изключите мобилния си телефон може да го оставите включен, стига да нямате нищо против актьорите да отговорят на обаждането вместо вас
ще видите красиви декори, интересни костюми и най-вероятно режисьорската интерпретация на известна творба ще видите няколко момчета с дънки и тениски „Всичко си е супер“
се мълчи по време на представлението трябва да викате, пляскате и ако се наложи, да застанете на челна стойка и да изкукуригате
има предварително написан сценарий има списък от игри, по които публиката измисля сценарий, но и той невинаги може да се разчете поради калиграфските умения на някои от трупата
се играят добре познати пиеси като „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Отело“, „Пигмалион“ и „Шивачки“ публиката измисля уникални сцени като „Ескимоси в машина на времето“, „Напръстникът на Айнщайн“, „Опра Уинфри и помпата за кърма“ и небезизвестната „Александър Македонски и шибидаха му“, а актьорите ги отиграват
актьорите може да объркат репликите си няма шанс нещата да се объркат, защото всичко се измисля на момента; каквато и глупост да изтърси някой от актьорите, колегите му я приемат и продължават да играят според нея
без значение колко пъти ходите, ще видите едно и също нещо всеки път е различно
парите, които давате едва стигат за хонорари на актьорите, декори и наем на сградата парите, които давате отиват за благородни каузи като „Нахрани зомби“ или „Да спасим изчезващия вече вид невидима лисица“
понякога има добри представления. понякога има добри представления, понякога – уникални!

Бих добавил, че в „ХаХаХа Импро“ в началото имаше платен изход, т.е. плащаш само на изхода и то ако ти хареса. Обаче на много хора взе да им харесва, залата се пълнеше по шевовете, имаше и хора, които оставаха навън и затова се прибегна до добрия стар принцип с платен вход.

Мисля, че започвате да схващате за какви лудаци иде реч, но ето един финален изяснителен пример:

– Трети ред, кажете ни един рядко използван предмет.

– Напръстник… човен… изтривалка за обувки… кърпа за полиране на телепортираща кабина… чушкопек… бушон… – чува се от публиката.

– Балкон, кажете ни една известна личност.

– Бойко Борисов.

– Чудесно! Втори сектор, кажете ни едно интересно място за среща.

– Ресторант… дискотека… училищен коридор… тоалетна… Марс…

– Добре. И аз финал – един филмов жанр.

– Порно! (б.а. винаги има някой да изкрещи това по повод и без повод, никак не е оригинално вече) Научна фантастика… Уестърн…

– Супер! Играем уестърн, в който Бойко Борисов е в тоалетната и има проблем с чушкопека…

И наистина го играят! Как точно – не може да се опише с думи, със снимки и видео също е трудно, така че доставете си това удоволствие – идете и ги гледайте на живо! Актьорският състав се мени с времето, но поне аз знам за следните актьори, които ако не във всяко, то поне в някои ИмПро-та (от общо 81 досега) са играли: Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Златин Цветков, Леонид Йовчев, Васил Бовянски, Живко Джуранов и Владислав Виолинов.

За финал ще ви издам една малка тайна – ХаХаХа Импро имат рожден ден на 19.12.2011 г. и стават на 2 години. Ще играят на сцената на Модерен театър, в 20:00 ч. Билети – на място или най-добре предварително от eventim (препоръчвам най-предните редове). Другият ми съвет – идете с група приятели или колеги, много по-весело е. И не забравяйте да пишете какво мислите.

Последните новини за ХаХаХа Импро можете да научите от страницата им във Facebook.

„Тилт“

Така и така сме го подкарали на съвременни български филми в киното, не мога да не разкажа и за „Тилт“… Няма смисъл да обяснявам подробно за трейлър, актьорски състав, история и т. н. Сайтът на филма получава моите адмирации: има цялата информация, която ви е нужна.

Ще се спра само на няколко неща:

За кого е „Тилт“?

„Тилт“ ще се хареса на всички, които са преживели бурните години на прехода, но е особено подходящ за хората от набор 1965-1975. Феновете на „Стъклен дом“ също ще се изкефят…

Кого ще видите?

Радина Кърджилова (Беки) определено е дръпнала много като актриса в сравнение с първите сцени в „Стъклен дом“. Да, има и гола сцена! 🙂 Явор Бахаров си е естествен както винаги и цепи мрака (то и брат му не му отстъпва в Love.NET, де), а и като цяло и при останалите млади актьори го няма онова типично преиграване, познато от ТВ сериалите. Или са се научили да стоят пред камера, или просто режисьор-продуцентът Виктор Чучков и снимачният екип са си свършили работата. Пак да кажа – мое лично мнение, с което може и да се съгласите, може и да не се… Колкото до по-възрастните, на Биляна всъщност най-много й хареса играта на Георги Стайков и наистина има защо.

Какво ще видите?

Много неща. Бой, е.ане и сръбска музика, както се казва… За мен най-ценното от филма е тоталното връщане към онова време, което всички сме забравили: масовото емигриране; видеокасетите, озвучени от един-единствен човек; скейтърите пред НДК, предлагащи я порно, я нещо по-незаконно; падането на Берлинската стена (леле, бил съм на 7 години); електронните игрички с ръчки и монети; жълтите регистрационни номера на Ладите и Москвичите; телевизорите без дистанционно…  вече съм говорил за тези неща в поста за ретро-чалгите

Разбира се, има и неща, които си остават непременени във времето. Сещам се за две такива: любовта и вагоните на БДЖ.

Иначе „Тилт“ е един от малкото филми, в които сюжетът се натоварва, ситуацията се усложнява и към края вече се чудите – добре, де, как ще свърши? Ами… в последните пет минути всичко си идва на мястото, макар че аз очаквах малко по-холивудски финал, но пък избраният завършек е отворен и много силен в същото време.

Между другото, Любен Дилов-син и в момента пише едноименна книга, в която можете и вие да се включите. На сайта има повече информация. А аз вече очаквам с нетърпение „Тилт 2″… и да дойде уикенда! 😉

Лична оценка: 8/10

Аватар

Жанр: ъъъ… екологично-романтичен научно-фантастичен екшън-драма

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0499549/  

Официален сайт: www.avatarmovie.com

Трейлър: на официалния сайт

Режисьор: Джеймс Камерън

В ролите: Сам Уортингтън, Зоуи Салдана, Сигорни Уивър, Стивън Ланг

Оценка: 10/10

Когато излязохме от киносалона (ако не и още в киното) след „Аватар“, знаехме, че ще пишем за него. Въпросът беше дали да пишем веднага, въодушевени, че „това е баааси якият филм, най-великият, най-готиният и т. н.“  или да оставим първото впечатление да поотлежи и да напишем малко по-зряло ревю.

Решихме да изчакаме. Нали и Джеймс Камерън е чакал 15 години от първата буква на сценария до първата прожекция на филма, за да може филмовата индустрия и технологиите да са в състояние да възпроизведат идеите на Камерън.

Чакането си е струвало – резултатът е потресаващ. Няма друг такъв филм…

Историята

Аспарух като че ли най-добре е обобщил на какво прилича историята, така че ще го цитираме дословно: Сюжетът на „Аватар“ е черпен с пълни шепи от “Светът се нарича дъбрава” на Урсула Ле Гуин, комиксите Timespirits на Marvel, „Танцуващият с вълци“ на Кевин Костнър и класическата история за Покахонтас. Плюс яко е черпено и оттук. Край на цитата.

Накратко, през 2154 г. хората са се развили достатъчно, за да могат да колонизират други планети, но определено са в енергийна криза. Изходът им е в планетата Пандора, където има ценен ресурс – минерал, наречен „Унобтаниум“.

Колонизирането на Пандора е свързано с разрушаване на невероятната природа, с което хората директно влизат във война с местните триметрови човеко-котки, наречени На`ви.

Ето защо хората създават хибридно същество (аватар) от ДНК-то на човек и на’ви, което се контролира от съзнанието на оператор-човек. Това става в специална криогенна камера, така че докато човекът спи, аватарът му е активен, а ако човекът се събуди, аватарът заспива…

Хората използват аватарите главно, за да се „сприятелят“ с На’ви и да постигнат дипломатично „изгонване“ на местните.

Джейк Съли (парализиран бивш морски пехотинец) е главният герой в историята и по случайност попада точно в центъра на събитията, сред местните и започва да се колебае дали трябва да помага на хората или на местните на’ви.

Спираме дотук с разказа – ако сте го гледали, вече знаете какво се случва, а ако не сте, ще ви оставим сами да научите интересната част от филма и неговия завършек.

Картина

Аватар се гледа на 3D !!! Точка по въпроса.

Да гледате двуизмерно този филм е все едно да правите тест-драйв на Ферари с не повече от 40 км/ч.

Най-голямата красота и новаторство във филма е именно атмосферата – озовавате се в един изцяло нов свят, с напълно различни растения и животни – невероятно реалистичен и в същото време – друг.

Актьорите хем са компютърно генерирани, хем изглеждат невероятно истински: всяка гънчица на лицето им, всяко разширяване на зеницата и потрепване на устната е хем извънземно, хем изглежда толкова човешко и естествено!

За да почувствате за какво се говори във филма, трябва да усетите уникалната атмосфера и природа на Пандора, а за да се случи това, трябва да гледате филма на 3D. Препоръчваме даже на IMAX, въпреки че от българска страна пак не са си свършили работата: субтитрите не са тримерни и от време на време развалят илюзията за това, че си в друг свят, но се свиква.

Музика

Музиката е писана от Джеймс Хорнър, който след това заявил, че това е най-трудният филм в живота му и работил неуморно от 4 сутринта до 10 вечерта в продължение на месеци. Саундтракът на филма („I See You“) се изпълнява от Леона Луис.

Технология

Три въпроса не ни дават мира и до ден днешен:

  1. След като могат да изградят цяло ново тяло с човешка и извънземна ДНК, как не могат да направят едни обикновени човешки крака за Съли?!
  2. Нейтири има ли зърна на гърдите в крайна сметка?!
  3. Как аджеба е направен толкова добре този филм?!?!

И имаме частичен отговор единствено на последния въпрос…

Както знаете, всяка секунда от филма съдържа 24 кадъра. А за всеки кадър са били нужни 47 часа, за да се рендира на супермощните компютри във филмовото студио, заедно с третия по мощност в света компютър.

Според шефът на студиото, обаче, трудната част е била не създаването на невероятната планета и обкръжаващия свят, а близките планове на актьорите. Всички, които са виждали филми с компютърно генерирани образи или пък са играли на някоя 3D-игра знаят, че липсват емоциите на актьорите.

Ето защо създават изцяло нова технология, която наричат „виртуална камера“.

Всъщност, малките точки, които виждате по лицата на на’ви се ползват за координатна система при създаването на виртуалните образи. Останалото можете да видите тук:

Между другото, ако още не сте гледали филма (или пък отидете отново), останете за финалните надписи… Ще се учудите, че вървят над 5 минути и всички имена вътре са „директор на…“, „главен…“, „ръководител…“ и т. н. Не можем дори да си представим колко души всъщност са взели пряко участие в направата на филма!

10 любопитни факта

  1. В оригиналния сценарий името на Нейтири е Цулейка, а на Джейк – Джош.
  2. Филмът се състои от 40% реални сцени и 60% компютърно генерирани.
  3. Целият актьорски екип прекарал известно време в горите и джунглите, точно в стил „Survivor“, за да почувства какво е да живееш сред природата. Зоуи Сандана дори била облечена в костюм на на’ви, за да свикне с фигурата на героя си.
  4. На’ви имат по четири пръста на ръцете и краката, а аватарите имат по пет.
  5. Сигорни Уивър носи тениска на Станфордския университет по време на филма. Актрисата е завършила именно там.
  6. Езикът на на’ви е бил създаден специално за филма от лингвиста Пол Фромър, така че да се произнася лесно, но да няма общо с нито един друг език по света. Езикът на на’ви съдържа около 500 думи.
  7. На тайски, „нави“ означава „пехотинец“ – точно какъвто е Съли във филма. На иврит пък означава „месия“.
  8. Ам-Гъл от „Властелинът на пръстените“ е един от главните виновници за „Аватар“. След като Камерън го видял, решил, че технологиите вече са готови да поемат технологичното предизвикателство на филма. Камерън дори назначил същата компания – новозеландската WETA Digital.
  9. Когато попитали Камерън, защо на’ви са сини, той отговорил „За да създам концептуален паралел между тях и традиционните източни представи за божественото, но най-вече защото обичам синия цвят“.
  10. Част от животните и превозните средства в „Аватар“ били създадени първо в едноименната игра на Ubisoft, а после – импортирани в самия филм.

За финал

Камерън всъщност подготвил сценарий за трилогия, като „Аватар“ е само първата част. Също така заявил, че ако „Аватар“ има успех, публиката може да очаква втора, а и трета част на филма. Естествено, доста хора са го помислили за луд, когато вложил около $237 млн. за филма. Е,  при над $2 500 000 000 приходи (най-високите приходи в историята на киното въобще), мисля, че отдавна е разбрал, че инвестицията си струва и че съвсем скоро ще дойдат „Аватар 2“ и „Аватар 3“.

А ние вече сме напълно подготвени за кастинг, в случай, че му трябват женени на’ви:

Препоръчваме ви да отидете и да гледате „Аватар“ с любим човек – половинката, или пък да заведете родителите си (както казахме, задължително на 3D и по възможност – на IMAX). Определено ще се впечатлят от технологията.

И внимавайте – билетите за хубавите места все още свършват няколко дни преди прожекцията, а опашките пред киното са дълги… Има защо.