Toshiba Satellite L300-1AK: Наистина ужасен лаптоп

Принципно към Toshiba съм подхождал с типичното ми за японските марки уважение… Наскоро обаче видях в Technopolis един лаптоп, който определено заслужава внимание, но не и уважение. Цената му е само 799 лв., което си е доста добре за характеристиките на компютъра: 3 ГБ памет, 160 хард, сносен процесор, камера…
Едва ли щях да се впечатля толкова, ако компютърът не идваше без операционна система и без каквито и да било драйвери! Дори най-глупавите фалшификатори, най-смотаните китайски производители слагат диск с драйвери към продуктите си…
След няколко псувни, изтеглих драйверите от компютъра. Явно, че компютърът е доста бавен (или звуковата му карта е друга), защото още при началния сигнал за зареждане звукът е доста накъсан…
Огледах компютъра по-отблизо.
Стикерът отзад е като отпечатан от лазерен принтер върху обикновена хартия:
Пантите, свързващи монитора и основата са доста неравномерно разположени:
Надписът Toshiba никъде не е релефен, така че всеки може да го направи с подходяща щампа и спрей от кварталния магазин:
Клавиатурата е изключително некадърно надписана, като част от символите се застъпват, а други са изтъркани:

Не издържах и реших да отворя лаптопа:
На хард-диска има лепнат стикер, който не съответства на релефа и формата на диска:

Останалите компоненти са от Samsung и неизвестни на мен корейски марки…

Накратко – не може да имате нищо против този компютър. Всичко съответства на спецификациите му, производителят не е длъжен по закон да ви предостави диск с драйвери, нито да прави релефни щампи, холограмни стикери и т. н.
Но лично за мен има две положения:
  • Или този компютър е гаден фалшификат, подобие на Adibas и Reebck, с който официално е залята търговската мрежа. Ако е така, много ще се радвам някой от Toshiba да направи инспекция на компютрите, предлагани в „Технополис“;
  • Или от Toshiba страшно са смъкнали нивото на качество на продуктите си. Ако е така, това говори много, много лошо за марката Toshiba.

И в двата случая, не бих взел подобен лаптоп, въпреки изгодната му на пръв поглед цена. Дайте 100-тина лева повече и вземете нещо, каоето наистина си струва… Напоследък съм многоа доволен от Acer например – те имат драйвери, холограмни стикери, релефни емблеми и работят много стабилно.

Разбира се, не считайте мнението ми за експертно. Оставам отворен за коментари и дискусии по темата.

Пътуването в Румъния

Ето, завърнах се 🙂

След няколко дни в Букурещ и 70-те мейла в пощата ми, вече мога да ви разкажа и по-подробно как беше в Румъния…

Букурещ – древен и модерен едновременно

Пътни и гранични такси, състояние на пътищата, правила за движение
Първо, да припомня: пътувах с кола. За първи път ми се случва да мина граница за 15 секунди! Да живее ЕС 🙂
За да пътувате на територията на Румъния, имате нужда от винетка (ROVINIETA) – дневна (около 3 леи / 1.75 лв.) или седмична (6 леи / 3.60 лв.), като цените се изчисляват според това колко нова, екологична и мощна е колата ви (за моята Corsa е най-евтиният вариант). Таксата за преминаване през Дунав мост е 12 лв. от България към Румъния и 25 леи (15 лв.) от Румъния към България. Останалите разходи са единствено за бензин, който е на цената на българския.
Пътувах рано сутринта, за да избегна трафика. Пътят Гюргево-Букурещ е хубав и широк, а пешеходните пътеки и опасните кръстовища са допълнително обозначени с маркерова и светкащи сини лампички, вградени в настилката! В самият Букурещ уцелих ремонтни работи на доста места, пътят беше лош (на румънски – „друмул йе прост“) и се налагаше да се движим по трамвайните жици, но в крайна сметка се добрахме до северната част на града, в квартирата на Ники. Иначе улиците са много по-широки от тези в София, трафикът е по-слаб, но пък румънските шофьори са по-неколегиални дори от българите…
Общо взето, карайте все едно сте в София, давайте път на пешеходците (винаги, длъжни сте) и ако не се притеснявате от знаци като този на снимката, няма да имате проблеми. Освен ако не пътувате в петък вечер, около 18 часа… За 20 км изгорих 4 литра с малолитражка, двигателят вдигна 100 градуса в доста студено време, така че сами си правете изводите.

Пазаруване и цени


И тъй, няколко часа след като се настанихме, Ники трябваше да ходи на работа, откъдето писах и предишния пост… така че знаете какво представлява офиса му. Там се запознах с шефката му – Ирина, която трябваше да обзавежда жилището си и заедно тръгнахме към комерсиалната зона на Букурещ, за да търсим мебели. Комерсиалната зона е впечатляващ комплекс от хипер-маркети. Представете си METRO, Kaufland, Mr. Bricolage, Praktiker, Technomarket и Technopolis на едно място и ще придобиете представа… Само че техните са Bricostore, Mobexpert, Carrefour и IKEA, като от IKEA съм най-впечатлен и ще напиша отделен пост. Като цяло цените в Румъния са по-високи от нашите (не случайно идват в Русе да си пазаруват хората), но специално цените на мебелите и домашните потреби в IKEA са добри и дори по-ниски от Българските. За сметка на това храната и техниката им е невероятно скъпа, а трудно ще намерите заведение, в което да пиете бира за под 5 леи (3 лв.)… Това е така, тъй като услугите навсякъде, освен в България са много скъпи. Например, превозът на един пакет в IKEA (1 пакет = 1 кашон, независимо от размера) е 4 леи (2,50 лв.), което си е кофти цена, ако си си купил легло, канапе, четирикрилен гардероб и др., а всяко от тях съдхържа по 10-15 пакета! Така че измъчих Golf V-цата на Ирина, като му пуснах задните седалки и благодарение на дългогодишната ми Tetris-практика и многото премествания от град в град, набутах половин апартамент в колата й… Тук (не) е мястото да отбележа, че румънците предпочитат вместо втора употреба да карат нови коли на изплащане… Продължавам с другото „побългаряване“: Батерията на Ирина падна по време на дългото пазаруване, така че пригодих батерията от моята Nokia (нямах активиран роуминг, и аз не знам защо) към нейната с помощта на парче скъсан кибрит! Абе, с Ирина си беше истинско приключение, особено като следвах нейната кола с моята (нали трябваше да я оставя на сравнително безопасно място). Нямах избор освен да карам с нейната скорост и да преминавам на „тъмно жълто“ няколко пъти. Добре, че вторият път караше майка й 🙂

Градският транспорт

На следващия ден пътувах сам в румънската столица. Цялата централна част на града е опасана с метро, така че не е проблем да стигнете между които и да е две точки в центъра за по-малко от половин час. Цената на карта за 10 пътувания е 7 леи (4 лв.), така че определено е предпочитан транспорт. Ако ходите до по-далечни места (напр. комерсиалната зона), ще се наложи да ползвате и автобуси 1,10 леи (0,65 лв.). За разлика от София, в Букурещ не оставят билетчета по седалките. Сигурно щото са много симпатични и ужасно приличат на бандероли 🙂

Животът и градът

В Букурещ получават средна заплата 4-500 EUR, така че е нормално животът да е по-скъп…. Както в Сърбия, Унгария и на другите места, където съм бил, напълно нормално и логично е да имаш вана в банята – нещо, което ужасно ми липсва тук и се чудя на тъпите архитекти, дето правят баните ни толкова малки, че да не можеш да си сложиш вана вътре. Готви се предимно на газ, като почти цял Букурещ е газифициран. Когато се разхождате, навсякъде ще видите полицаи. Направи ми впечатление и друго: улиците, които носят имена на хора, имат пояснения за човека, на когото са кръстени. Естествено, грозни гледки като порутени сгради, сбиващи се хора и просяци също не липсват, а за да е пълна картинката, ще ви кажа, че румънците не пускат кабели по земята, което означава, че ако погледнете нагоре, ще видите паяжина от кабели.


Хората

Румънците по много неща приличат на нас, особено по манталитет. Въпреки това, ще ви направи впечатление, че пушат цигари (че и пури) много повече от нас. Възрастните хора се кръстят, когато минат покрай църква, дори да са в автобус. Хигиената варира от супер готини, спретнати и чистоплътни румънци до тъмни балкански субекти, които трудно можеш да доближиш на по-малко от 3 м. Сред румънките има доста хубавици, но сред българките са повече, поне според мен. Румънските момчета като цяло са супер сладури, обличат се много добре (дори съм си откраднал няколко модни идеи от тях) и са по-стилни от нашенците.

Парламентът

Този пост стана много дълъг, така че накратко: изкарах си много хубаво и нямам нищо против да отида отново…