Кумова реч

kumТази година кумувах на едни прекрасни хора (Краси и Пламен), които са още по-прекрасни като двойка. Кумуването е много приятно задължение, но също така и отговорност, която изисква немалко усилия. Най-напрягащи лично за мен са танците (с които знам, че няма шанс да се подобря, така че дадох всичко от сърце и това е) и кумовата реч… След дни, прекарани в мислене, реших, че е добре да обобщя най-важното за нея… А то не е малко…

Предварителна подготовка

Колкото и добър импровизатор сте, подгответе се за момента, когато ще се изправите пред 100-200 души и ще чуете някакъв глас, който е вашия, ама не съвсем, защото е минал през микрофон и куп озвучителни системи…

Подгответе се! Напишете речта си на лист, репетирайте я. Хубаво е да имате листчето пред себе си, но не и да четете от него – така ще изгубите контакта с хората около вас.

Речта ви трябва да е сравнително кратка, експертите съветват да не е повече от 7 минути. Тънкият момент е, че на една сватба се събират представители на три, четири, а понякога и пет поколения. Как да кажеш нещата така, че да са забавни за всички, но и никой да не се засегне? Как да прецениш ситуацията кога, къде и как да застанеш, с каква сила да го кажеш и т. н., и т. н.

Първи съвет: Ако можете, вижте ресторанта и мястото, откъдето ще говорите, кой къде ще сяда, в кой момент към кого да се обърнете, пробвайте озвучителната система, репетирайте…

От тук нататък следва да построите речта. Ще давам по няколко примера, в които Петър е кум на сватбата на Иван и Мария:

Структура на речта на кума

1. Привлечете внимание на всички със забавен „ледоразбивач“:

  • Привет на всички! По принцип нямам проблем да говоря пред хора… допреди пет минути, когато Иван дойде при мен и ми каза: „Не се притеснявай, всичко зависи от теб!“
  • Дами и господа, за мен е изключитлно удоволствие да съм пред вас тази вечер… Разбирате ли, женен съм от пет години и едва сега имам възможност да говоря.
  • Здравейте! Казаха ми, че речта на кума не трябва да е по-дълга от времето, което младоженецът издържа в леглото. Затова – благодаря! (сядате си) Шегувам се, разбира се! Следващите четири часа ще минат неусетно, уверявам ви!
  • Драги гости, на мен се паднаха единствените пет минути от сватбата, които булката не е планирала внимателно…
  • Казаха ми да не ви отегчавам с дълга реч, така че ще се опитам да ви отегча с кратка. Здравейте!

2. Представете се.

  • Казвам се Петър и съм човекът, на когото младата двойка гласува доверие, за да ги венчая пред обществото и пред Бог.
  • Аз съм Петър, лично докарах ракията тук, помогнах им с избора на халки, преговарях със сватбената агенция и най-важното – бях избран за кум на Иван и Мария. Въобще, помагам им с каквото мога. Е, довечера, мили гълъбчета, ще трябва да се оправите съвсем самички…
  • Преди шест месеца Иван дойде и ми каза „Искам да ми станеш кум“. „Няма начин“, отвърнах. Той обаче не се отказа и ми предложи 10 лв. „Шегуваш ли се?“… Предложи ми 50, 100, 200 лв. и аз продължих да отказвам. Накрая предложи 500 лв. и ето, че съм изключително щастлив да съм пред вас тази вечер.
  • Казвам се Петър и преди половин година с Иван се заседяхме в една кръчма. На пияна глава той ми предложи да му стана кум. Когато изтрезня на сутринта, осъзна грешката си, но беше твърде късно, така че ето ме пред вас.

3. Разкажете какво е да си кум, от какво се притеснявате и колко трудно ви е било да си подготвите речта.

  • Като кум от мен се изискват три основни неща – първо, да донеса халките в обредния дом – направено. Второ, да отварям вратата на автомобила и да кавалерствам на булката и кумата – направено. Трето, да доведа младоженеца трезвен на сватбата – е, две от три също не е зле.
  • Преди да подготвя речта си, помолих Мария за малко помощ и тя ми даде някои насоки, за да бъде сватбата приятна за всички. Ето ги и тях (вадите огромен, дълъг свитък)… 1. Помни, че моето семейство е тук. 2. Помни, че и семейството на Иван е тук. 3. Не се напивай. 4. Без мръсни думи. 5. Не яж с пръсти от чинията си. 6. И от чиниите на другите! 7. Недей да пееш. 8. Не си бъркай в носа. 9. Не гледай в деколтета на жените. 10. Не задявай шаферките. 11. Не кради! 12. Не позволявай Иван да прави нещо от гореизброените. 13. Забавлявай се, но не прекалено…
  • Да помолиш някого да стане кум на сватбата ти е огромна чест, но също и мечешка услуга, която яко ще изпоти стария ви приятел с кумската реч… Иване, мерси!
  • Мисля, че на всички е ясно защо ме избраха за кум: в магазина имаха само костюм XXXL (в случай, че сте едър); за да не мога да разказвам смешни истории от детските години на Иван, тъй като се познаваме едва от две години (в случай, че се познавате от скоро); за да изглежда Иван още по-едър (в случай, че сте дребен); за да си спестим разходи за прическа (в случай, че сте плешив)…
  • Тази реч достига до вас благодарение на Джони Уокър.

4. Развеселете хората – мястото, случките през деня, подаръците, шаферите и шаферките – всичко би могло да бъде интересно или весело.

  • Каква емоционална сватба, беше, а? Сълзи, размазан грим, разстекли се спирали… и все още говоря само за младоженеца!
  • В нощта преди сватбата трябваше да се погрижа Иван да спи добре… Искам да ви кажа, че снощи той спа като бебе – будеше се на всеки час и плачеше за още пиене.
  • За тези, които са били на ергенското парти, искам да ви кажа, беше невероятно! За останалите – нищо не сте изпуснали, най-обикновено ергенско парти: ходихме на театър и опера, посетихме няколко музея и накрая приключихме с чай и курабийки… „Курабийки“ не е онази мръсна дума, за която се сещате!
  • От името на младоженците, искам да ви благодаря за прекрасните подаръци. Иван и Мария не могат да кажат колко много означават вашите подаръци за тях, но ще разберат, след като ги разопаковат…
  • Много пот, сълзи и дори кръв се изляха в началото на тази сватба. И всичко това, докато Иван си завърже вратовръзката.

5. Разкажете как се запознахте с младата двойка или младоженеца, за живота им заедно, както и защо ви избраха за кум.

  • Една вечер Иван и Мария дойдоха вкъщи и просто ни казаха „Искате ли да станете наши кумове?“… Трябваха ни 20 минути, за да се осъзнаем, но, разбира се, приехме.
  • С Иван сме колеги от доста време и трябва да ви кажа, че едни от най-хубавите дни в живота ми са откакто работим заедно… съботите и неделите имам предвид.
  • Както знаете, с Иван се познаваме от много време. За него бих си изрязал ноктите без упойка, бих влязъл гол в банята… какво ли не бих направил за него! И кум бих му станал…
  • През годините с Иван сме си делили много неща – обща стая, обща храна, обща шофьорска книжка, а сега – и обща маса на неговата сватба!
  • Още от първата си среща, Иван и Мария разбраха, че са един за друг. Щеше ми се само да не бях седнал между тях в киното.

6. Време е да се „побъзикате“ с младоженеца. Може да го закопаете, но не го погребвайте. Използвайте годините му като ученик и студент, хобитата му, професията му, черти от характера му… На Запад шегичките по адрес на младоженеца са доста пикантни, но тази традиция навлиза в България отскоро. Затова – не прекалявайте!

  • За мен Иван е като брат. Досаден, по-малък и по-дебел брат, но брат!
  • Преди да срещне Мария, животът на Иван беше толкова скучен, че се налагаше да брои овце, за да остане буден.
  • Опитах се да намеря нещо срамно от миналото на Иван и след дни, дори седмици ровене, най-накрая открих – имал си „4 минус“ по география през 1997 г., ах ти, лошо момче!
  • Страстта на Иван по колите е известна на повечето тук. Известна е и на десетки тенекеджии, автомонтьори и дори на няколко лекари.
  • Някои казват, че компютърните игри затрудняват развитието на младежите, но аз не съм съгласен. Вижте Иван например – на 14-годишна възраст той вече е бил пилот във Формула-1, треньор на „Манчестър Юнайтед“, капитан на космически кораб, спасявал е света от извънземни и дори се е целувал с момиче. За последното трябва да благодарим на Мария.
  • Иван е отговорен човек. Отговорен е за ниските печалби във фирмата, отговорен е за неефективната работа в отдела, отговорен е за падането на акциите…
  • Всички, които познават Иван, знаят, че той прекарва повече време в чат по Интернет, отколкото в реални разговори с истински хора… Затова той обеща, че от днес спира с компютърните термини. Дами и господа, представям ви Иван версия 2.00
  • Всички днес ще запомним този ден като… денят, в който Иван най-накрая почерпи!
  • Като мой колега в света на недвижимите имоти, Иван често трябва да рекламира нещата като доста по-големи, отколкото са в действителност. Казвам го за Мария най-вече, за да не се разочарова по време на първата брачна нощ…

7. Сега кажете и няколко хубави неща за младоженеца. До този момент някои хора (и особено майката на Иван) ще си кажат: бре, този какви ги бръщолеви? И тук настъпва часът, в който трябва да кажете едно-две (не повече, де) хубави неща за младоженеца. Разбира се, отново може да го направите в леко шеговит формат:

  • Всички знаем, че Иван е изключително умен човек. Приятелите го наричат човекът-енциклопедия, защото като ерген имаше отговор на всеки въпрос. Иване, като женен човек ти гарантирам, че от днес нататък няма да можеш да си отговориш на много, много, много въпроси…
  • Иван обожава приключенията. Мотото му е „ако не си на ръба, значи заемаш твърде много място“. И днес той се впуска в най-голямото и най-дългото приключение в живота си. Сигурен съм, че знае какво прави с такъв прекрасен партньор като Мария.
  • Не ме е срам да си призная, че обичам Иван. Ами то всички обичат Иван – децата го обичат, възрастните жени го обичат, животните, дори растенията и гъбите… И как да е иначе, след като Иван е толкова състрадателен – виждал съм го да отстъпва място в автобуса, да бута закъсали в снега шофьори, да раздава храна на бездомни хора, а веднъж, когато настинах като ученик, организира благотворителен концерт пред входа в моя чест.
  • Не знам колко от вас знаят, но Иван е прекрасен готвач. Радвам се, че отсега нататък ще готви за двама, а ако е толкова добър в леглото, колкото и над печката, Мария ти си един наистина щастлив човек.
  • Музиката е животът на Иван, а бракът му с Мария определено е мажорен акорд, чиято хармония ще отеква през целия му живот.

8. Преминете към булката. Ако толкова не сте се сетили за добри качества у младоженеца, похвалете поне избора му на съпруга. И много важно – тук място за шегички няма – булката е красива, прекрасен човек и всички тук трябва да се съгласят с това. Но пък можете да се пошегувате с нейния избор на съпруг 🙂

  • Сега искам да върна спомените ви три часа назад, в ритуалната зала… Спомнете си Мария, носеща се като ангел във вълшебната си бяла рокля, Иван я гледа с невярващ поглед. Като сцена от „Красавицата и звяра“.
  • Искам да насочим вниманието си към младата двойка… Мария, изглеждаш невероятно и зашеметяващо. Иване, ти също си прекрасен (правите се, че шептите на гостите:) Много е чувствителен и не искам да знае, че Мария тотално го засенчва…
  • Мария изглежда абсолютно зашеметяващо, а Иван – абсолютно зашеметен.
  • Мария, сияеш от глава до пети… прекрасна си и това буквално може да се установи по нахилената, глуповата усмивка на Иван.
  • Мария, изглеждаш като принцеса от приказка… Сияеш като звезда в нощното небе и просто не можем да отлепим погледи от теб (затичвате се към баща ѝ, стискате му ръката и добавяте:) Чудесна работа сте свършил, господине, шедьовър!
  • Иване, братле, най-накрая и ти да направиш нещо умно – избра най-милата, най-нежната, най-усмихнатата, най-красивата и най-прекрасната жена на света!

9. Идва сериозната част – кажете защо смятате, че младоженците са страхотна двойка, бъдещето им ще е розово и бракът им ще процъфтява занапред.

  • Иван и Мария са прекрасна двойка – и двамата обичат неща със „С“ – смокини, суши, секс, Ситроен и Синатра
  • Казват, че бракът не е това да се ожениш за човека, с който искаш да живееш, а за човека, без когото не можеш да живееш. И като се замисля, Иван наистина не може да живее без Мария – тя е неговият личен будилник, банков консултант и асистент за опаковане на багаж… Но и Мария не може без Иван… и аз ѝ се чудя защо, всъщност.
  • Любовта на Иван и Мария е заразна. Ергени и моми в залата, внимавайте!
  • Казват, че всеки има своята идеална половинка. Не знам за всеки, но за Иван и Мария съм сигурен, че е така. Вижте ги как се гледат, как си говорят, как танцуват заедно… идете им на гости в три през нощта, останете за два месеца у тях, поживейте в дома им и ще се убедите сами! Сигурен съм, че те няма да имат нищо против.
  • Винаги съм мислел, че сте страхотна двойка, а днес сте просто прекрасни. А и какво можеш да кажеш за двама души, които се обичат, разбират и са заедно от години? Всички, които ви познават добре, биха казали само две неща: едното е „Най-накрая да се ожените“, а другото: „Гор-чи-во!“

10. Кажете някоя мъдрост, ваше наблюдение върху брака или пък цитирайте известна личност, важно събитие, факт., датата на рождения им ден или зодията. За датите сайтове като http://www.historyorb.com/ и http://natoziden.com/ могат да се окажат безценни. Колкото по-конкретни направите нещата, толкова по-добре…

  • Днес едно усмихнато момче от планината се ожени за едно прекрасно морско момиче. И също както планината и морето се събират, за да създадат едни от най-прекрасните гледки на Земята, Иван и Мария се събраха, за да създадат едно от най-прекрасните семейства.
  • Направих си труда да видя какво се е случило на 21 септември през годините. И точно преди 10 години, на 21 септември 2004 г., е започнал строежът на Бурдж Халифа в Дубай, най-високата конструкция в света… Вие днес също започвате да градите… Поставете здрави основи на вашия брак, иззидайте семейството си с много любов и заедно се извисете над облаците, защото там винаги е слънчево!
  • На вашата дата, 7 август 1927 г. е открит Мостът на мира, свързващ САЩ и Канада през Ниагара. Нека и във вашия брак винаги има мир и да ви върви по вода.
  • Едно от най-искрените ми пожелания открих в една прекрасна арменска фраза, която гласи: „Мег парци́ вар дзярана́к“. Добре, ще преведа – „да остареете на една възглавница“…
  • Рожденият ден на Иван през 1973 г. е приключил работната седмица и е дал началото на едноседмични празници и манифестации – практика, която Иван спазва и до ден днешен.
  • Мария е родена на датата, на която е роден и Шарл Перо. Вече на всички ни е ясно защо сватбата днес прилича на една невероятна приказка.
  • Иван е козирог, а Мария – скорпион. И двете зодии са известни с това, че имат добро чувство за хумор, но много лесно се засягат и стават изключително агресивни и раздразнителни… (демонстративно махате 3-4 листа хартия от речта си и прошепвате) за всеки случай…
  • Старите хора казват: „Споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост.“ Затова споделяйте и добри, и лоши моменти заедно… И по някоя-друга снимка във Фейсбук споделяйте – от Бали, от Хаваите, от Перу, Тайланд, Камбоджа, Мексико, Филипините, ЮАР и хиляди други прекрасни кътчета по планетата…
  • И както Антоан дьо Сент Екзюпери казва, „Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока…“

11. Завършете с финал, който да накара хората да се настроят романтично и не забравяйте да кажете „Горчиво!“ накрая. Имайте предвид, че най-ясно в съзнанието на хората остават именно последните думи, така че изберете блестящ завършек на речта си.

  • По традиция сме подготвили три бутилки за младото семейство. Първата бутилка е вино, което да отворят на първата си годишнина. Втората бутилка е шампанско, което да гръмнат, когато им се роди първото дете. А третата е ракия – ракия, която ще пазят до златната си сватба, за да се съберем отново и да вдигнем наздравица за младоженците. Горчиво!
  • За финал – в детските книжки обикновено приказките завършват със сватбата. Моето пожелание е тя да е само началото на вашата истински вълшебна приказка. Още веднъж честито на младоженците, наздраве и ГОР-ЧИ-ВО!!!
  • Пожелавам корабчето на любовта ви да посети най-хубавите места на света, да има здрави платна, за да устои на бурите, екипажът му да се увеличава с годините, а вятърът да е винаги попътен… Бон вояж и горчиво!

Какво да не правим

1. Не протаквайте! Това си е тяхната сватба, вниманието на публиката е голямо изкушение за някои кумове (бич за други), но да повторя – речта трябва да е кратка, максимум 7 минути.

2. Не навлизайте в подробности! Не всеки има нужда да чуе цялата ужасно забавна история за ергенското парти на плажа, пропуснатия автобус от градския транспорт, къпането „по калашници“, водката-менте, с която сте си правели гаргара кукуригайки, странния немски турист и куцото мокро куче, което препика дрехите ви и силната морска вълна, отнесла половината неща на младоженеца… добре, де, 6-7 души в залата сигурно ще се напикаят от смях, но нямате време за това, а и бабата, шефът, колегата, сестрата и тетката на баджанака на братовчед му по бащина линия едва ли ще са толкова ентусиазирани. Преправете нещата за широката публика, нещо такова:  „тези, които са били на ергенското парти вече знаят, че морските вълни отнесоха портфейла на Иван… ето защо той вече има опит в това да изкара без пари до края на месеца и аз не се притеснявам за семейния бюджет на младото семейство“…

3. Една забавна история стига! Сборникът „Смешните истории на Иван и Петър“ можете да издадете по-късно. Не забравяйте и че поне половината гости едва ли познават вас и героите на историите ви.

4. Без бивши гаджета! И истории за тях. Точка по въпроса, никакво „ама“.

5. Без „ебаси“. Без „шибана“. Без „лайнян“. И тем подобни. На сватбата има деца, баби, дядовци и хора с нулев толеранс към „Иван е говедо и шибан педерас, в добрия смисъл на думата, копеле, сещаш ли се…“ Сещаш се, копеле, няма смисъл да пиша повече за това.

6. Осъзнайте къде е границата – няма смисъл да споменавате за трудни и срамни моменти от миналото на младоженеца и семейството му (за булката пък не си и помисляйте!): такива са времето в затвора, еректилната дисфункция, овдовяването, развода, финансовите проблеми, липсващото око и срамната татуировка на гърба (не говоря за един конкретен човек, знам, че си го помислихте). Другата важна граница е тази на истината – няма проблем да преувеличавате историите си с младоженеца, но да си измисляте такива, за да се бъзикате на негов гръб е тъпо.

7. Никакви бъзици с булката! Сетих се от горното, но си заслужава отделна точка. Всички сте събрани тук защото тя_Е_прекрасна. Това_е_НЕЙНИЯТ специален ден и последното, което би желала е някакъв полупиян приятел на мъжа ѝ да си прави тъпи шегички на неин гръб, пред родителите ѝ, пред неговите родители, шефовете, приятелите, роднините и близките ѝ. Не, не и пак не!

8. Не сте на състезание! Специално за тези, които не обичат да стоят пред публика. Нормално е, когато се изправиш пред трицифрено число хора, да искаш въпросното нещо да свърши максимално бързо и да се скриеш зад пълната чаша на почетната маса. И поради това огромна част от кумовете „претупват“ речта си, казвайки или прочитайки я бързо, мънкащо и неразбрано… Затова: поемете си въздух, дълбоко! Издишайте. Дишайте. Издишайте. Усмихнете се на хората пред вас. Подготвили сте им забавни моменти с вашата реч, оставете я да достигне до тях – бавно, ясно, спокойно, с усмивка и щипчица пиперлив хумор.

9. Не избледнявайте! Колкото и силно да започне речта ви, оставете най-доброто за накрая. Нека остане силен, ясен и траен спомен в главите на гостите. Най-сърдечните думи, най-забавната смешка или най-любимия цитат: без значение какво, оставете го за ударен финал, не го изплювайте между другото, ей така в средата. В противен случай ще усетите, че губите аудиторията си много скоро след кулминацията.

10. Не четете, рецитирайте! Запомнете колкото се може повече от речта си. Поне първите две-три изречения. И последните две-три… Така ще установите контакт с аудиторията си, ще можете да променяте интонацията на гласа си и да постигнете още по-добър ефект.

За финал

Естествено, може още много да се каже и изпише… Но истината е, че двама души, които се обичат, са избрали човек, който да е свидетел на любовта им, подкрепа в трудни моменти и опора в съвместния им живот… Този човек сте вие!

Бъдете себе си, наздраве и горчиво!

И една лична благодарност от мен към най-готините младоженци: Краси и Пламен, които ни избраха за техни кумове и ме вдъхновиха да напиша тази публикация… Благодарим ви, приятели! Прекрасни сте! Обичаме ви! Обичайте се и вие!

kum-nazdrave

10 урока за живота от военноморските тюлени

Военноморските тюлени (на англ.- Navy SEALs) е най-елитната специална част в САЩ. Названието идва от игра на думи: SEAL е съкращение от Sea, Air и Land, означаващо Море, Въздух и Земя, обаче съкращението SEAL означава и тюлен на английски език.
Адмирал Уилям Макрейвън, човек с 36-годишен опит като военноморски тюлен, се завръща в своя университет в Тексас с обръщение към абсолвентите, съдържащо уроците, които е научил в дългогодишната си практика като SEAL. Реших да се лиша от няколко часа сън и да преведа тази вдъхновяваща реч…

AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller
AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller

Оригинална статия: http://www.lifebuzz.com/10-lessons-from-navy-seal/

Лозунгът на университета е „Това, което започва тук, променя света“…
Трябва да призная, доста го харесвам. „Това, което започва тук променя света“.
Тази вечер тук сте почти 8000 студенти, завършващи Тексаския университет.

Страхотният образец за аналитична взискателност, Ask.Com казва, че средният американец ще се срещне с 10 000 души през живота с. Това са много хора. Но ако всеки един от вас се промени живота на едва десет души; и всеки един от тези хора, промени живота на други десет души – само десет – след пет поколения – това са 125 години, випуск 2014 ще е променил живота на 800 милиона души.

800 милиона души – помислете – това е два пъти повече от населението на САЩ. Добавете още едно поколение и ще сте променили живота на цялото население на света – 8 милиарда души.

Мислите, че е трудно да се промени живота на десет души? Да се промени живота им завинаги – грешите!

Видях го да се случва всеки ден в Ирак и Афганистан.

Един млад офицер от армията взе решение да отиде наляво вместо надясно по път в Багдад и десет войници в ротата му са спасени от вражеска засада.

В провинция Кандахар, Афганистан, подофицер от женския екип усеща, че нещо не е наред и насочва пехотен взвод далеч от 230-килограмов самоделен взрив, спасявайки живота на десетки войници.

Но, ако се замислите, не само тези войници бяха спасени от решенията на един човек, но и все още неродените им деца. И децата на техните деца…

Цели поколения са били спасени от едно-единствено решение, взето от един-единствен човек.

Но промяната на света може да се случи навсякъде и всеки може да я осъществи.

Ето защо това, което започва тук наистина може да промени света , но въпросът е… как ще изглежда светът след като го промените?

Е, аз съм убеден, че той ще изглежда много, много по-добре, но ако се вслушате в стария моряк за момент, имам няколко предложения, които могат да ви помогнат по пътя ви към по-добър свят .

И макар тези уроци да научих по време на престоя си в армията, мога да ви уверя, че те са валидни, дори да не сте прекарвали и ден в униформа .

Няма значение вашият пол, етническа или религиозна принадлежност, вашата ориентация или социалния ви статус.

Нашите борби в този свят си приличат и уроците как да преодолеем препятствията и да продължим да движим себе си и света напред са еднакво приложими за всички.

Военноморски тюлен съм вече 36 години. Но всичко започна, когато напуснах Тексаския университет за първоначално SEAL обучение в Коронадо, Калифорния.

Първоначалното обучение за тюлен в мъчителен маратон по мекия пясък, среднощно плуване в ледените води на Сан Диего, бягане и пълзене сред препятствия, безкрайна гимнастика, дни наред без сън, като през цялото това време си настинал, мокър и нещастен .

През тези шест месеца всеки новобранец е постоянно тормозен от професионално обучени бойци, които се стремят да намерят слабите места на ума и тялото ти и да отстранят завинаги мечтата ти да станеш военноморски тюлен.

Но обучението също цели да открои тези студенти, които могат да са лидери в условия на постоянен стрес, хаос, провал и трудности.

За мен основното обучение за тюлен бе цял един живот от предизвикателства, натъпкани в шест дълги месеца.

Затова ето десет урока, които научих по време на това обучение, които се надявам, че ще бъдат от полза за вас , докато се движите напред в живота.

Всяка сутрин по време на обучението, моите инструктори (всички те бяха ветерани от Виетнам), влизаха в моята стая и първото нещо, което инспектираха, бе леглото ми .

Ако всичко е наред, ъглите трябва да са квадратни, завивката – опъната, възглавницата – центрирана точно под таблата, а допълнителното одеяло – сгънато прилежно в долната част на рейката. Да, рейка – това бе леглото за тюлените.

Това бе наглед проста задача – всяка сутрин ние трябваше да оправим леглата си до съвършенство. Тогава това ни звучеше малко нелепо, особено в светлината на факта, че се стремим да станем истински воини, тюлени, калени в битка… но мъдростта на този прост акт се доказа лично за мен много пъти…

Оправяйки леглото си всяка сутрин, вие сте завършили успешно първата мисия за деня. Това ви дава малко чувство на гордост и ще ви насърчи да завършите и друга задача… идруга… и друга…

До края на деня тази малка и проста задача ще се е превърнала в начало на много други завършени задачи. А и в съзнанието ви ще се загнезди фактът, че малките неща в живота имат значение.

Та нали ако не можете да направите малки неща, вие никога няма да направите големи?

А ако случайно имате лош ден, когато се приберете у дома, там ще намерите едно перфектно оправено легло, което ви дава надежда, че утре денят ще е по-добър. Затова:

Правило 1. Ако искате да промените света, започнете със собственото си легло. 

По време на обучението SEAL студентите са разделени на екипи с лодки. Всеки екипаж се състои от седем студенти – по три от всяка страна на една малка гумена лодка и един кормчия, за да помага с управлението на черупката.

Всеки ден екипажът се събира на брега и е инструктиран да премине през зоната за сърф и да гребе няколко километра надолу по крайбрежието.

През зимата вълните в Сан Диего достигат до три метра височина и е изключително трудно да се движиш с гумена лодка през вълните, освен ако всички не гребат яко.

Всеки загребване трябва да се синхронизира с броенето на комчията. Всеки трябва да упражнява равномерно усилие, за да се обърне лодката точно срещу вълната или ще бъдете безцеремонно изхвърлени обратно на плажа.

За да стигне лодката до местоназначението си, всички трябва да гребете яко.

Не може да промените света сами – ще ви трябва някаква помощ – и, за да успеете в живота да стигнете от началната си точка до крайната си дестинация са ви необходими приятели, колеги, добронамерени непознати и един силен кормчия, който да ги ръководи.

Правило 2. Ако искате да промените света, намерете хора, с които да гребете заедно.

Само няколко седмици след началото на моето обучение, от 150 силни мъже, бяха останали едва 35. Останаха шест лодки с екипаж от седем души във всяка.

Бях в лодката с високите момчета, но най-добрият екипаж беше този на дребосъците – така ги наричахме, защото никой в този екипаж не беше над 1,65 метра.

Екипажът на дребосъците се състоеше от един индианец, един афроамериканец, един полски американец, един американец от гръцки произход, един италиански американец и две трудни деца от Средния Запад.

Дребосъците надгребаха, надбягаха и надплуваха всички останали екипажи.

Едрите мъжаги в другите екипажи винаги си правиха наивни шеги за мъничките плавници, които дребосъците слагаха на малките си краченца преди всяко плуване.

Но някакси тези дребни момчета, от всеки ъгъл на нацията и света, винаги се смееха последни – плуваха по-бързо от всеки и достигаха брега много преди останалата част от нас .

Обучението за тюлени е едно сито, в което нищо няма значение, освен собствената ти воля: нито цветът на кожата, нито етническият ти произход, нито образованието, нито социалният ти статус.

Правило 3. Ако искате да промените света, мерете хората по това колко големи са сърцата им, а не по размера на плавниците им.

Няколко пъти седмично, инструкторите ни строяваха и инспектираха униформите ни изключително задълбочено – шапката ми трябваше да бъде перфектно колосана, а униформата безупречно стегната с колан, чиято катарама трябваше да сияе и да е лишена от каквито и да било петна .

Но без значение колко усилия ще вложите в колосване на шапката си, изглаждането на униформата си или полирането на токата на колана си… тя никога не беше достатъчно изрядна.

Инструкторите просто винаги намираха нещо нередно.

А при неизрядна униформа, трябва да тичате, напълно облечени през зоната за сърф, след което, вече мокри от главата до петите, да се търкаляте по пясъка, докато всяка част от тялото ви е покрита с пясък . Ефект, известен като „бисквитка с пудра захар“.

В този вид и тази униформа оставате през останалата част от деня – настинали, мокри и пясъчни .

Някои студенти просто не можеха да приемат факта, че цялото им усилие по униформата беше напразно. Без значение колко се опитваха да имат перфектна униформа, усилията им оставаха недооценени.

Тези студенти не издържаха докрай.

Те така и не разбраха целта на упражнението. Че никога няма да успееш да направиш униформата си перфектна.

И че понякога, без значение колко добре си се подготвил или колко добре си изпълняваш задачите, в крайна сметка свършваш като бисквитка с пудра захар.

Понякога просто животът е такъв.

Правило 4. Ако искате да промените света, преодолейте бисквитката с пудра захар и продължете напред.

Всеки ден по време на обучението бяхме провокирани с множество физически предизвикателства – дълго бягане, дълго плуване, преминаване през препятствия, гимнастика и строева подготовка – неща, предназначени да тестват вашата воля и темперамент .

Всяко предизвикателство имаше норматив – ако не успеете да се справите за определеното време, името ви попадаше в списък с участници в „цирк“.

A „циркът“ представляваше още два часа  допълнителна гимнастика и строева подготовка – предназначени да ви смъкнат, да пречупят вашия дух, да ви принудят да се откажете.

Никой не искаше цирк.

Циркът означаваше, че в този ден вие не отговаряте на норматива. Означаваше и повече умора, а повече умора означаваше, че на следващия ден ще ви бъде по-трудно и е много вероятно отново да попаднете в цирка.

Но в един момент всички, абсолютно всички до един попаднахме извън цирка.

Случи се нещо интересно с тези, чиито имена постоянно присъстваха в списъка. С течение на времето тези студенти ставаха по-силни и по-силни .

Болката от цирковете изгради у тях вътрешна сила и физическа издръжливост .

Животът е пълен с циркове.

Вие ще се проваляте. Най-вероятно ще се проваляте често. И ще бъде болезнено. И ще бъде обезкуражаващо. И на моменти всяка една фибра от тялото ви ще бъде подложена на тест.

Правило 5. Ако искате да промените света, не се страхувайте от циркове.

Най-малко два пъти седмично обучаващите се са длъжни да преминат през изпитанието с препятствията. Това изпитание се състои от 25 различни препятствия, включващи 3-метрова стена, 10-метрова мрежа и пролазване през бодлива тел… споменавам само няколко.

Но най-голямото предизвикателство беше „Пързалката на живота“. Тя имаше 10-метрова кула на три нива в единия край и кула с едно ниво в другия . Между тях бе опънато 200-метрово въже .

Вие трябваше да изкатерите трите етажа на кулата, да достигнете ръба ѝ, след което да сграбчите въжето, да се завъртите под него и да стигнете до другия край, висейки и набирайки се на ръце.

Рекордът за това изпитание стоеше непобедим в продължение на дълги години, когато класът ми започна да тренира през 1977 година. Изглеждаше невъзможно да го счупиш, докато един ден, една студентка реши да мине по въжето с главата напред.

Вместо да люлее тялото си под въжето и да се придвижва сантиметър по сантиметър, тя смело се качи на върха на въжето и се втурна с главата напред.

Това беше опасен ход – на пръв поглед глупав и изпълнен с рискове. Ако се провалеше, това означаваше сигурно нараняване и прекратяване на обучението.

Без да се колебае, студентката се плъзна надолу по въжето – застрашително бързо и вместо за няколко минути, тя го взе за половината от това време и до края на хода си счупи рекорда .

Правило 6. Ако искате да промените света, понякога трябва да се втурнете срещу трудностите безразсъдно и с главата напред.

По време на сухопътната фаза от военното обучение, студентите са изпратени със самолет на о. Сан Клементе, който се намира край бреговете на Сан Диего.

Водите около Сан Клементе са мястото, където се хранят големите бели акули. За да преминете обучението SEAL, трябва да приключите успешно няколко плувания на дълго разстояние. Едно от тях е нощното плуване.

Преди плуването инструкторите радостно правят брифинг на обучаваните за всички видове акули, които обитават водите около Сан Клементе .

Успокояват ви, че нито един обучаван не е бил изяждан от акула, или поне не скоро…

Но също така ви учат, че ако една акула започне да се върти в кръг около теб, трябва да отстояваш позицията си. Да не отплуваш настрани. Да не се страхуваш.

И ако акулата, гладна за среднощна закуска все пак се стрелни към вас, трябва да концентрирате цялата си сила и да я ударите по муцуната, за да се обърне и да отплува .

Има много акули по света. Ако искате да доплувате до там, накъдето сте се запътили, ще трябва да се справите с тях.

Правило 7. Ако искате да промените света, не отстъпвайте на акулите.

Както знаете, една от задачите на тюлените е да провеждат подводни атаки срещу врага в корабоплаването. Ние практикуваме тази техника широко по време на основния курс на обучение .

Мисията с корабната атака е мястото, където двама тюлени-водолази биват пуснати в близост до вражеското пристанище и след това плуват над три километра под водата, използвайки единствено дълбокомер и компас , за да достигнат до целта си.

По време на цялото плуване поне виждахме светлина, идваща от повърхността – успокояващо е да знаеш, че някъде там над теб има въздух.

Но щом подходиш към кораба, светлината започва да намалява. Стоманената конструкция на кораба блокира лунната светлина, лампите на кея… блокира цялата светлина над теб.

За да е успешна мисията ти, трябва да плуваш под кораба и да намериш кила – осевата линия и най-дълбоката част на кораба. Това е целта. Но килът е и най-тъмната част на кораба – там не можеш да видиш ръката пред лицето си, а шумът от двигателя на кораба е тъй оглушителен, че човек лесно се  дезориентира и не успява .

Всеки тюлен знае, че под кила, в най-тъмния момент на мисията, е времето, когато трябва да бъде най-спокоен и да приложи всичките си тактически умения, цялата си физическа и вътрешна сила, за да понесе всичко това.

Правило 8. Ако искате да промените света, трябва да дадете най-доброто от себе си в най-мрачния момент.

Деветата седмица на обучение наричаме „Адската седмица“. Тя е шест дни без сън, постоянно физическо и психическо изтощение, както и един специален ден в Калните плитчини – област между Сан Диего и Тихуана, където водата се оттича и създава Тихуанското тресавище – блатисто парче земя, където калта просто ви поглъща.

Изпитанието е винаги в сряда, когато ви поставят в средата на тресавището и прекара следващите 15 часа в опит да оцелеете сред смразяваща кал, виещ вятър и непрестанен натиск от инструкторите да се откажете.

Когато слънцето започна да залязва в сряда вечерта, моят курс, извършил някакво „нечувано нарушение на правилата“ бе подреден в калта .

Калта обгърна всеки от нас, докато накрая единствено главите ни се подаваха над тресавището. Инструкторите ни казаха, че може да излезем от калта, когато пет души се откажат – само пет души и се измъквахме от смразяващата гадост.

Оглеждайки се наоколо, стана ясно, че някои студенти бяха на път да се откажат. Та нали оставаха повече от осем часа, докато изгрее слънцето – още цели осем часа в смразяващия студ!

Тракащите зъби, треперенето и стоновете на обучаваните станаха толкова силни , че бе трудно да се чуе нещо друго… но след това , един глас отекна в нощта – един глас, прераснал в песен.

Песента беше ужасно фалшива, но изпята с голям ентусиазъм.

Към самотния глас се присъедини още един, а след това гласовете станаха три и не след дълго всички в класа пеехме.

Знаехме, че ако един човек може да се издигне над мизерията, тогава и другите могат.

Инструкторите ни заплашиха с повече време в калта, ако продължим да пеем, но пеенето не спря.

И някак – калта изглеждаше малко по-топла, вятърът малко по-слаб, а зората – не толкова далеч.

Ако съм научил нещо по време на пътуванията ми по света, то това е силата на надеждата. Силата на един човек – бил той Вашингтон, Линкълн, Кинг, Мандела или пък на едно младо момиче от Пакистан – Малала… един човек може да промени света като дава надежда на хората.

Правило 9. Ако искате да промените света, започнете да пеете, когато сте затънали до гуша.

И накрая, в обучение за тюлени имаме камбана. Месингова камбана, която виси в центъра на плаца, за да се вижда от всички студенти.

Всичко, което трябва да направите, за да се откажете от обучението е камбаната. Бийте камбаната и вече не трябва да се събуждате в 5:00 сутринта. Бийте камбаната и вече не се налага да плувате в ледената вода. Бийте камбаната и няма да се налага строева подготовка, дълго бягане, гимнастика, преминаване през препятствия и безкрайни изпитания за издръжливост. Просто бийте камбаната.

Правило 10. Ако искате да промените света, никога, никога не бийте камбаната.

Остават секунди до завършването ви, випуск 2014. Само няколко мига до началото на вашето пътуване през живота. Само няколко мига до това да започнете да променяте света към по-добро.

Това няма да е лесно.

Но вие сте випуск 2014 г. – випускът, който може да промени живота на 800 милиона души в следващия век. Започнете всеки ден с завършването на една малка мисия.

Намерете някой, който да ви помогне в живота.

Уважавайте всеки.

Знайте, че животът не е справедлив и ще преживеете много провали, но ако поемете някои рискове, ако се изправите в най-трудния момент лице в лице с грубияните, ако помогнете на унизените да се изправят и никога, никога не се отказвате – ако постигнете всичко това, следващите поколения, вашите деца ще живеят в свят, много по-добър от този, който имаме днес, и това, което започна тук наистина ще промени света – към по-добро!

Благодаря Ви много!

Хванете бика за рогата!

„Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“

Оригинално заглавие: The King’s Speech

IMDB: h ttp://www.imdb.com/video/imdb/vi806197529/

Официален сайт: http://www.kingsspeech.com/

Жанр: биографичен, драма

Режисьор: Том Хуупър

Участват: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонъм Картър

Времетраене: 118 мин.

Лична оценка: 9/10

 

Снощи с Мимето и Борко гледахме „Речта на краля“ на кино.

Не си падам много по исторически и биографични филми. Скучни са. Няма много действие, хуморът е сведен до минимум и почти всички те натоварват… По тези показатели и „Речта на краля“ не прави изключение. Но когато самата кралица Елизабет II каже, че била „трогната от вълнуващия портрет на нейния баща” след като гледала филма, вече може да предположите, че става въпрос за нещо различно.

Всъщност, този път ще ви издам историята, която е по истински случай. Бъдещият крал на Англия (Джордж VI) заеква. Наглед дребен проблем, но когато се предполага, че си внушителен оратор, който трябва да се изправи пред нацията си и да я окуражи в труден момент, нещата не са толкова прости… И когато нещата стават напечени, се появява странен терапевт, който с методите и държанието си доста наподобява д-р Хаус от прага на Втората световна война. Мога и края на филма да ви кажа, но не вярвам, че сте толкова тъпи, за да не се досетите. Въпросът не е там!

По-голямата част от филма представлява разговорите на двама души в една стая. Повтарям, над три четвърти от филма се развива с двама души, една стая и разговори. Няма специални ефекти, няма стрелба, няма заплетени любовни истории, няма неразгадано убийство, няма мистериозни паранормални явления, няма невероятни обрати…

Много хора биха си казали „скука“ и ще ги разбера. Този филм не е за всеки, нито пък е за всяко време и настроение. Но ако такова ви дойде, задължително го гледайте. Особено силно го препоръчвам на хората, изгубили увереност в себе си; на заекващите и отчаяните; на кралете; на тези, които имат взимане-даване с англичани; на хората, интересуващи се от историята на Великобритания, но най-вече на всички приятели актьори. За актьорите си е направо задължителен!

Гледа се на един дъх, в уединение, на голям екран (не е задължително на кино, но на голям екран, за да наблюдавате детайлите в актьорската игра), с чаша уиски или бърбън…

Неслучайно това е първият австралийски филм с „Оскар“, всъщност даже с 4 от общо 12 номинации (рекорд за 2010 г.): най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий и главна мъжка роля! За финал ще ви кажа, че само 16 филма в цялата световна филмова история имат 12 или повече номинации:

  1. Титаник (1997 г., 14 номинации)
  2. Всичко за Ева (1950 г., 14 номинации)
  3. Чикаго (2002 г., 13 номинации)
  4. Влюбеният Шекспир (1998 г., 13 номинации)
  5. Форест Гъмп (1994 г., 13 номинации)
  6. От тук до вечността (1953 г., 13 номинации)
  7. Отнесени от вихъра (1939 г., 13 номинации)
  8. Речта на краля (2010 г., 12 номинации)
  9. Гладиатор (2000 г., 12 номинации)
  10. Английският пациент (1996 г., 12 номинации)
  11. Списъкът на Шиндлер (1993 г., 12 номинации)
  12. Танцуващият с вълци (1990 г., 12 номинации)
  13. Моята прекрасна лейди (1964 г., 12 номинации)
  14. Бен-Хур (1959 г., 12 номинации)
  15. На кея (1954 г., 12 номинации)
  16. Госпожа Минивър (1942 г., 12 номинации)