Музеят на шоколада в Кьолн

Събота е. Слънчевите лъчи са огрели брега на Рейн и отблясъците на водата осветяват металната сграда на единствения в света Музей на шоколада. Качваме се по рампата (родителите с детски колички високо ценим тези съоръжения) и влизаме.

Музеят на шоколада в Кьолн е създаден от д-р Ханс Имхоф през 1993 г., когато заводът на компанията Stollwerck се премества. От оставените машини, документи, писма и „скромната“ инвестиция от 53 000 000 дойче марки, д-р Имхоф създава уникален по рода си музей.

Официален уебсайт: http://www.chocolatemuseum-cologne.com/

Работно време: (посетители се пускат до един час преди затварянето на музея)

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник до петък: 10-18 ч.
  • Събота, неделя и официални празници: 11-19 ч.

Билети:

  • Стандартен единичен билет: 7,50 EUR (7,00 EUR при групи над 15 души)
  • Намален единичен билет: 5,00 EUR (4,50 EUR при групи над 15 души)
  • Семеен билет (двама родители плюс всички техни деца): 21,00 EUR

След като си купихме билети, влязохме в музея. Обърнете внимание на малкото шоколадово блокче върху билетите – малко по-надолу ще ви разкажем как се произвеждат хиляди такива…

Както може да очаквате, музеят разкрива историята на шоколада отпреди 3000 г. (по времето на Ацтеките) чак до модерната индустриализация (ако сте гледали внимателно, става въпрос за Lindt).

Как се прави шоколадът

Шоколадът се прави от плодовете на какаовото дърво theobroma cacao, което първоначално е растяло по поречието на р. Амазонка, а днес се отглежда почти навсякъде по тропиците. Плодовете на това дърво (оригинално зелени, на снимката горе виждате изсушен такъв) съдържат ядки, които се събират, обелват, ферментират и сушат (доста трудоемко, между другото) и крайният продукт от цялата тази обработка са готовите ядки, които по цвят, форма и размер наподобяват малки речни камъчета:

Ядките се почистват и се поставят в корито:

На равни порции поточната линия ги изпича (на 250-350°C) и ги вкарва в преса, където се смилат, обвивките се отделят, а от вътрешността се получава т. нар. „шоколадов ликьор“:

„Ликьорът“ всъщност не съдържа алкохол и е горчив на вкус. За да добие сладък вкус, се добавят още съставки, в зависимост от вида на шоколада, като всичко това се смесва от машина, която посредством вибрации изкарва въздуха от шоколадовата течност и така се получава хомогенна шоколадова маса:

Съставките са най-различни – ето един пример за любимия ни фин млечен Lindt Excellence Extra Creamy:

Съдържание на Lindt Excellence Extra Creamy:

  • Захар – 40%
  • Какао – 34% (20% масло, 14% маса)
  • Сухо мляко – 25%
  • Лецитин – 0,5%
  • Ванилин – 0,5%

Така подготвения разтопен шоколад се излива в специални щампи, с точност 1/10 от грама:

След 25-минутно изстудяване, подложките се обръщат и шоколадовите блокчета се отделят от тях:

Роботизирана ръка взима блокчетата и ги пуска по поточната линия:

С видима скорост 4-5 блокчета в секунда, тяхната форма се проверява и ако е наред, се пуска към опаковъчната машина (под машините има отделен съд, който събира деформираните блокчета – те хич не са много):

Опаковъчната машина реже лентички с точно определена дължина, а един мармот стои вътре в машината и увива шоколадовите блокчета в станиол (вгледайте се внимателно в готовите опаковани блокчета на заден фон):

И за да не кажете, че процесът е напълно автоматизиран, в края на поточната лента има човек, който събира, стотиците блокчета в кашони. Музей-музей, ама с тази скорост си прави доста солидно производство на шоколад всъщност:



Реклама:

Booking.com

И понеже на посетителите буквално им потичат лигите при гледане на толкова пресен вкусен шоколад, в края на поточната линия има специален „златен“ фонтан с първокачествен шоколад. Момичето държи „ветрило“ от вафлички, които топва в шоколада и раздава на посетителите:



Реклама:

Booking.com

А ето как изглежда дете, събудило се във фабрика за шоколад:

Естествено, нашето пътешествие в стил „Чарли и шоколадовата фабрика“ не свършва дотук. Музеят има още много какво да предложи – например стотици форми на яйца, сърца, животни, букви и какво ли още не:

Интересен е начинът, по който се сушат самите изливки – в специални „машини-въртележки“, на които формите се слагат и махат чрез магнити:

Музеят разполага и с мини-ботаническа градина, където можете да видите реалната растителност на тропиците и да разберете, че ананасът е ниско тревисто растение, мангото е дърво с дълги листа, а кафето и какаото си приличат не само като цвят на напитките, ами и като растения:

Ще можете да видите и как са изглеждали шоколадите, бонбоните и магазините, в които са се продавали през XIX век:

Срещу 4,50 EUR/човек и малко свободно време можете да се включите и в уъркшоп и да създадете свои собствени уникални бонбони:

Ще можете да се снимате с зайчето на Lindt, играчките от над 500 шоколадови яйца Kinder и разбира се лилавата крава на Милка:

Ще научите и интересни факти – например, че при проучване в Бавария през 1995 г., направено сред над 40 000 деца, едно от три деца рисува кравите в лилав цвят. Всъщност лилавата крава е символ на шоколадите „Милка“ едва от 1973 г., а нейният предшественик е бил санбернарът Бари, рекламирал шоколада от 1906 г. до 1936 г.:

Всъщност, това е и първото рекламно „лице“ в историята на Suchard, тъй като това е първата шоколадова компания със собствен щанд на международно изложение. Още един любопитен факт: От 2004 г., с решение на Върховния съд на Германия, лилавият цвят може да се използва за рекламиране и опаковане единствено на шоколади с марката „Milka“. Ето защо няма да видите друг немски шоколадов продукт, опакован в лилаво.

Естествено, можем да ви говорим още много за интересни факти, да ви разкажем за шоколадовите божества на Ацтеките, изложението на съдове за поднасяне на шоколад, продуктовите линии за производство на шоколадови бонбони с пълнеж, глобусът с областите, където вирее шоколад, интересна графика с консумацията на шоколад по държави… и още много, много други неща! Но ви предлагаме да отидете и да ги видите на място. Струва си!

А преди или след обиколката на музея, силно препоръчваме да отидете в прилежащата му кафе-сладкарница. Всъщност, думите са излишни:



Реклама:

Booking.com

20 позабравени песни на Слави Трифонов

Слави – може би най-известната медийна личност в България, шоумен, певец и един „от най-мощните двигатели на алиенацията на медиите от властта“, както пишат в официалния сайт на шоуто. Обичан и отричан, вече 18 години Дългият всяка вечер излиза пред една трета от българския народ, издал е общо цели 20 албума и няма да е пресилено, ако кажа, че вече е идол и любимец на последните две-три поколения…

Колкото до музикалната му кариера, едва ли има българин, който да не е чувал поне една от песните му. Аз обаче искам да наблегна на онези парчета, които са сравнително добри, но поради една или друга причина остават на заден план…

Ето защо направих компилация от 20 такива позабравени песни – възможно е някои от тях никога да не сте чували, за други да се плеснете по челото и да кажете „ей, вярно, че имаше такава песен“, а за трети може и да кажете: „Събев, какви глупости пишеш, тази песен му е супер известна….“

Все пак, нека кажа правилата:

  1. Избрани са минимум една и максимум две песни от албум.
  2. Сборните албуми не се броят.
  3. Субективно са избрани възможно най-неизвестните, но все пак достатъчно добри парчета.
  4. Не се включват песни, изцяло изпълнени от други изпълнители (напр. Виктор Калев, Нели Петкова, Борис Солтарийски, Камен Воденичаров, Зуека).

Започваме от далечната 1993 г., когато музикантите от бъдещия „Ку-ку бенд“ за първи път се събират, за да създадат първия албум с участието на Слави Трифонов (и единственият с Август Попов) – „Ръгай чушки в боба“. Албумът става тотален хит с песни като „Вчера в детската градина„, „Под мостовете съм сложил тротил“ и „Ще ти скъсам гъза„. Аз обаче ви избрах

Градил Илия Килия
Ръгай чушки в боба (1993)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:9c8ab41b

Втората песен, която избрах от този албум всъщност вдъхнови група ФМИ да направи кавъра „Два гигабайта“. Ето я и нея:
Don’t Kill My Mother
Ръгай чушки в боба (1993)

За разлика от много групи със „синдром на втория албум“, издаденият през 1994 г. „Шат! – на патката главата“ е много, много силен! Може да видите колко млад е бил Слави в „Дулсинея„, Камен – в обновената версия на „Вървят ли двама“, а хитове като едноименния „Шат! – на патката главата„, „Малка антиполитическа„, „Шъ тъ праа да умиргаш“ и „Зима е“ звучат в главата ми и до днес. Избрах
Тупан Техно
Шат на патката главата (1994)

След като сте изгледали клипа, може да го сравните с един от последните хитове на Слави („Пружината“) и сами да прецените „как нещата се повтарят“. Иначе тогавашното студентско предаване „Ку-ку“ издават още един албум, в който Слави Трифонов заема основна роля в музикалното оформление – Roma TV с хитовете „Червената шапчица„, „Sweet chalga in time“ и може би най-известната и записвана в най-много варианти след това песен „Гергьовден„. Ето и какво избрах за вас:

Сълзите си събирам в капачка от ракия
Roma TV (1994)

През 1995 г. предаването „Ку-Ку“ бива спряно, но за сметка на това се появява „Каналето“ и техният албум „Жълта книжка“. Започвам веднага с една позабравена песен, която ми напомня за ученическите години и приятелите от гимназията. Песен, с която не един от концертите на Слави и компания приключваха. Песен, с която често завършвахме и концертите в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Много, много любима песен, специален поздрав за всички съученици и най-специален за Влади, Гoшeтo и Митко:

Приятели
Жълта книжка (1995)

Въобще „Жълта книжка“ беше един необикновен албум. Още си спомням обложката му, където всеки можеше да си попълни собственоръчно „жълтата книжка“. Създаден изцяло по новогодишен спектакъл, той включваше цял човешки живот от „Раждане“-то, през „Наричане“-то, казармата („Не ме изпращай„), любовта във всичките и форми с уникалната „Сватба“, баладичната „Малка блудна жена“ и носталгичната „Ала нямаш мен“ (няма как да я вкарам в категория „позабравени“, при условие, че влезе в Топ-500 на българските песни по БГ Радио за всички времена, нали?)… И стигаме чак до смъртта, позната като „Реквием“ или „Балканско болеро“. Именно нея ви споделям:

Реквием (Балканско болеро)
Жълта книжка (1995)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:15a8859c2b

„Жълта книжка“ поставя началото, а „Хъшове“ дава тласък на протестите срещу тогавашното правителство на Жан Виденов. Цяла България пее „Боят настана„, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна, ти любов народна“ и „Не съм избягал„. Именно след излизането на „Хъшове“ Слави се разделя с косата си и прословутата си опашка… В светлината на всички тези песни и тогавашния хит „Комбайнеро-интелигентска“ избрах цели две песни от този албум. Първата:

Приспивна
Хъшове (1996)

Мелодията на втората май е толкова неизвестна, че мотивът й беше използват в рап-войната между Цеко Сифона и MC Фараона години по-късно:

Любов на прах
Хъшове (1996)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:751076de

През 1997 г. излиза първият сборен албум „Каналето – The Best“ и първият самостоятелен албум на Слави – „Едно Ферари в цвят червен“ – знак, предвещаващ бъдещото разцепване на „Каналето“. Ето и какво избрах от този албум:

Тъжни зелени очи
Едно ферари с цвят червен (1997)

През 1998 г. се случват доста неща – предстои Световно първенство по футбол, за което „Каналето“ издават последния си съвместен албум със Слави – „Франция, здравей!“. Ето нещо, с което да ви припомня спортните страсти от този албум:

Съдията
Франция, здравей! (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:aa32ed34

Въпреки чудесният албум обаче, слуховете, че Слави и Камен се разделят плъзват още в началото на 1998 г. и съвсем скоро след това стават истина. Цяла България следи развръзката месеци наред и в крайна сметка Камен, Тончо и Мартина си остават в „Каналето“ по БНТ, а Слави, Стефан Рядков и бенда остават в немилост, излъчвани по частна телевизия с много по-малка аудитория („7 дни“) и предаването „Хъшове“, от което излиза един от най-добрите албуми на Дългия (благодарение и на Нина Николина, разбира се) – „Девети трагичен“ с „Ад и Рай„, „Назад, назад, моме Калино„, „Студио Хъ„, „Имала майка„, „Блус No. 16„, „По пътищата вечни на България“ и „Цвете мое„. Ето какво избрах и аз от този албум:

Звездице
Девети трагичен (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:10247cf0

В края на 1998 г. излиза албумът „Вавилон“, с което Слави поставя рекорд за три издадени албума в една година. Измежду известните „Френската гимназия“ и „Петко льо, капитанине“ избрах една народна песен:

Невесто мори хубава
Вавилон (1998)

През 1999 г. „Хъшове“ е едно от малкото предавания в България, които се излъчват по Интернет. По това време излиза и единадесетия албум на Слави – „Няма не искам“. Освен едноименният хит, популярни стават и „Камикадзе„, „Вземи огън, запали ме“ и „Темна ли е мъгла паднала„. Аз пък избрах превода на „Brothers in Arms„, една също много любима моя песен…

Братя по съдба
Няма не искам (1999)

През 2000 г. основни идеолози в предаването „Хъшове“ са сценаристите (Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов), както и бендът. Ето как постепенно Годжи и Маестрото стават основни фигури в шоуто и в края на годината излиза дискът „Часът на бенда“, а Слави заедно с гостите си пее „Светът е за двама“, както и по-компроментиращи парчета като „Шу-шу-шу“ и

Доко-Доко
Часът на бенда (2000)

В края на годината нещата изведнъж се обръщат – а 27 ноември 2000 г. за първи път се появява „Шоуто на Слави Трифонов“ по новата частна национална телевизия bTV. Слави най-накрая има национален ефир, бюджет и реклама. С това той бързо успява да накара хората да включват втора вместо първа програма и предаването му получава най-високият рейтин в България за всички времена, а самият Слави – призът „Мъж на годината“ за 2001 г. Нина Николина напуска шоуто и на нейно място идват Деси Добрева (най-добрата му вокалистка до този момент по мое мнение) и Алекс Раева. Излиза и албумът му „Новите варвари“ с хитовете „В джаза„, „Жива рана„, „Бедните не могат да скачат“ и „Охридското езеро„. А аз поздравявам всички фенове на руската музика с кавъра на „Земля в илюминаторе

Земята на дедите ни
Новите варвари (2001)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:5955878a

През 2002 г. излиза още един сборен албум на Слави и първият албум, обвързан с покупка на предплатена карта – „Vox populi“. Като цяло това е един от най-сполучливите му албуми, в който почти няма песен, която да не е хит – „Реквием за една мръсница„, „Йовано, Йованке„, „Катерино моме„, „Лудо Младо„, „Няма любов„, „Кой уши байрака„, „Един приятел„…

И обичам
Vox Populi (2002)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:7d071ad7

След големия успех на албума и пълни по шевовете стадиони в цяла България от хора, дошли да гледат „Великото отечествено турне“, 2003 г. остава единствената до този момент без издаден албум на Слави. Партньорството между Мтел и Слави обаче е подновено през 2004 г., когато излиза и вторият му албум с предплатена карта – „Прима патриот“. Хитовете в този албум: „Домачине„, „Ах, къде е мойто либе„, „Българи Юнаци„, „Вечерай, Радо“ и „Толкова„. А аз ви избрах едно много тъжно парче (с тъжния звук на флюгелхорн), с което поздравявам всички, които са изгубили любовта си, чувстват се самотни и си режат вените в момента:

Без слънце за теб и за мен
Прима Патриот (2004)
Алтернативен линк (youtube): http://www.youtube.com/watch?v=p9LpBB9z0jA

С времето Слави явно открива, че албумите по-добре се продават като промоция към проекти и от предплатените карти се прехвърля на бирите. Така през 2005 г. излиза албума му „И оркестъра да свири“, който може да се купи само с четири бутилки „Шуменско“. Самият албум съдържа дуета му „Единствени“ със Софи Маринова, станал скандален на тогавашната Евровизия – още настръхвам, когато видя това видео от конкурса „Евровизия“. Но да се върнем на албума – освен „Единствени„, сред хитовете са „Ethno Fighter„, „И без тебе“ (говори се, че е посветена на наскоро напусналата Деси Добрева, раздялата с която Слави преживя много тежко) и „100 SMS-a„. Избрах една много нежна интерпретация на родопска народна песен, с която специално поздравявам любимата си съпруга Биляна:

Росни ми, росни, Росице
И оркестъра да свири (2005)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:11099b33

След като и Алекс напуска Слави, 2006 г. остава без издаден албум, след което Борис Солтарийски и Нели Петкова идват в шоуто, а България влиза в ЕС 🙂 През април 2007 г., точно по време на конкурсите, поради проблеми със зрението Слави напуска шоуто с опасност напълно да ослепее. Три месеца по-късно се завръща и създава албума „Ние продължаваме“, като най-известните му хитове са дуети с жени – „Жестока“ (с Невена Цонева), „Любовта е отрова“ (със Софи Маринова) и „Само мен“ (с Нели Петкова). Две от тях дори размених и то доста сполучливо 🙂 В допълнение „Едно ченге“ и „Мое щастие„, заедно с „Егати пича“ на Краси Радков вкараха „Ние продължаваме“ в категория „сравнително добри албуми на Слави“. Аз избрах песента „Нещо лично“, защото много силно показва начинът, по който се е чувствал Дългият през тези три месеца, а като че ли остана на заден план в албума…

Нещо лично
Ние продължаваме (2007)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:8316af69

В началото на 2008 г. излиза и безмилостният албум „No Mercy“. Тъй като е доста нов, ми беше много трудно да определя коя песен му е най-малко известна. Оставих настрана песни като „Буболечка„, „Цветове„, „Завинаги“ (отново поздрав за Биляна) и „Защо“ (любима на татко, между другото)… Защо ли? Ами защото не се изпълняват от Слави. И то почти не останаха – „No Mercy„, „Дявол„, „Малко сръбско„, „Толкова хубава“ и…

Минах ли те
No Mercy (2008)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:96954c52

Следват десетки реалити шоута, конкурси и предавания, които Слави продуцира. Следват и редица скандали, за които не виждам смисъл да говоря – знаете си ги и сами… Но като изключим сборният „Македония“ (2010) – юбилеен албум, продаван заедно с наденица (на мен ми звучи най-малкото несериозно), гореспоменатият сингъл „Пружината“ и кавъра на „No Mercy“ – „Нема такава държава„, Слави практически три години не е издавал албум с нови песни!

След дълга ваканция, шоуто се завръща на екран тази вечер… Говори се, че Дългият щял да се жени, да напуска шоуто като водещ завинаги… Говори се много… За Слави винаги се е говорело много. А той пее ли – пее!

Беднякът милионер (Slumdog Millionaire)

Оценка: 8/10
Сигурно вече сте чували поне веднъж за „Беднякът милионер“, индийският филм с цели осем „Оскара“ и над 70 други награди; единственият филм през последните 15 години (след „Списъкът на Шиндлер“, 1993 г.), получил едновременно Оскар, Златен глобус и наградите на Британската академия за сценарий, режисура и най-добър филм; единственият боливудски филм, реална конкуренция на холивудските такива…
Мога да ви кажа за какво става въпрос само с няколко думи: беден и необразован младеж от Мумбай се явява в местния „Стани богат“ и отговаря на всички въпроси. Естествено, всички очакват, че хлапакът шмекерува, така че индийската полиция се заема с разследване на случая по метода „първо бий, а после питай“. Момчето обаче наистина знае верните отговори и за всеки от въпросите разказва история от живота си, от която го е научил… Именно тези истории правят филма страшно интересен и силен, тъй като героят и в буквалния, и в преносния смисъл е минал през куп лайна, за да достигне до стола на богатството…
Самите истории ще пропусна, защото филмът е от „задължителните“ и определено трябва да се гледа. Осем „Оскара“ обаче са прекалено много за този филм…
От хеликоптер си личи, че филмът е направен за публика от Запада и това си личи най-малкото от начина, по който изписват 10 милиона. Истинските индийци биха написали 10 000 000 така: 1,00,00,000. Естествено, всичко останало също е малко или много „тунинговано“, за да изглеждат нещата още по-драматични…
Ще го обясня по-подробно и с пример: водещият на техния „Стани богат“ обижда състезателя през цялото време, в играта няма сигурна сума, а шоуто не се записва, а се излъчва в реално време… Имайки предвид, че това е международен формат и разлика в правилата като цяло няма, тези неща определено ще ви подразнят… Те са и причината да дам сравнително ниска оценка на филма…
Някакси, когато тръгнат да лъжат зрителя за нещата, които той знае, му е трудно да повярва в нещата, които не знае – а именно гадната, смърдяща действителност на индийското гето… Толкова гадна и смърдяща, че „Мерцедес“ и „Кока кола“ са поискали логата на компаниите да бъдат заличени от филма.
Така че ако пренебрегнете глупостите около шоуто с голяма награда от 596 594 лв. и 57 ст. (толкова са 20 млн. рупии по днешния курс) и се фокусирате върху историите на Джамал (главният герой), филмът определено ще ви впечатли.
Тези, които пък са гледали филма, сигурно ще са заинтересовани да научат следните факти:
  • „Беднякът милионер“ е заснет с прототипна цифрова камера от Silicon Imaging;
  • 20% от диалогът във филма е на хинди;
  • Гадните лайна, в които скача хлапето всъщност са смес от шоколад и фъстъчено масло;
  • На децата във филма е платена само средна 30-дневна работна заплата, която почти веднага е била изхарчена от родителите им;
  • Филмът без малко е щял да бъде пуснат директно на DVD вместо на голям екран;
  • Цялата музика към филма е композирана от А. Р. Рахман само за 20 дни;
  • Заради филма общината в Мумбай е финансирала преместването на децата от индийското гето в нови къщи.