Музеят на шоколада в Кьолн

Събота е. Слънчевите лъчи са огрели брега на Рейн и отблясъците на водата осветяват металната сграда на единствения в света Музей на шоколада. Качваме се по рампата (родителите с детски колички високо ценим тези съоръжения) и влизаме.

Музеят на шоколада в Кьолн е създаден от д-р Ханс Имхоф през 1993 г., когато заводът на компанията Stollwerck се премества. От оставените машини, документи, писма и „скромната“ инвестиция от 53 000 000 дойче марки, д-р Имхоф създава уникален по рода си музей.

Официален уебсайт: http://www.chocolatemuseum-cologne.com/

Работно време: (посетители се пускат до един час преди затварянето на музея)

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник до петък: 10-18 ч.
  • Събота, неделя и официални празници: 11-19 ч.

Билети:

  • Стандартен единичен билет: 7,50 EUR (7,00 EUR при групи над 15 души)
  • Намален единичен билет: 5,00 EUR (4,50 EUR при групи над 15 души)
  • Семеен билет (двама родители плюс всички техни деца): 21,00 EUR

След като си купихме билети, влязохме в музея. Обърнете внимание на малкото шоколадово блокче върху билетите – малко по-надолу ще ви разкажем как се произвеждат хиляди такива…

Както може да очаквате, музеят разкрива историята на шоколада отпреди 3000 г. (по времето на Ацтеките) чак до модерната индустриализация (ако сте гледали внимателно, става въпрос за Lindt).

Как се прави шоколадът

Шоколадът се прави от плодовете на какаовото дърво theobroma cacao, което първоначално е растяло по поречието на р. Амазонка, а днес се отглежда почти навсякъде по тропиците. Плодовете на това дърво (оригинално зелени, на снимката горе виждате изсушен такъв) съдържат ядки, които се събират, обелват, ферментират и сушат (доста трудоемко, между другото) и крайният продукт от цялата тази обработка са готовите ядки, които по цвят, форма и размер наподобяват малки речни камъчета:

Ядките се почистват и се поставят в корито:

На равни порции поточната линия ги изпича (на 250-350°C) и ги вкарва в преса, където се смилат, обвивките се отделят, а от вътрешността се получава т. нар. „шоколадов ликьор“:

„Ликьорът“ всъщност не съдържа алкохол и е горчив на вкус. За да добие сладък вкус, се добавят още съставки, в зависимост от вида на шоколада, като всичко това се смесва от машина, която посредством вибрации изкарва въздуха от шоколадовата течност и така се получава хомогенна шоколадова маса:

Съставките са най-различни – ето един пример за любимия ни фин млечен Lindt Excellence Extra Creamy:



Реклама:

Booking.com

Съдържание на Lindt Excellence Extra Creamy:

  • Захар – 40%
  • Какао – 34% (20% масло, 14% маса)
  • Сухо мляко – 25%
  • Лецитин – 0,5%
  • Ванилин – 0,5%

Така подготвения разтопен шоколад се излива в специални щампи, с точност 1/10 от грама:

След 25-минутно изстудяване, подложките се обръщат и шоколадовите блокчета се отделят от тях:



Реклама:

Booking.com

Роботизирана ръка взима блокчетата и ги пуска по поточната линия:

С видима скорост 4-5 блокчета в секунда, тяхната форма се проверява и ако е наред, се пуска към опаковъчната машина (под машините има отделен съд, който събира деформираните блокчета – те хич не са много):

Опаковъчната машина реже лентички с точно определена дължина, а един мармот стои вътре в машината и увива шоколадовите блокчета в станиол (вгледайте се внимателно в готовите опаковани блокчета на заден фон):

И за да не кажете, че процесът е напълно автоматизиран, в края на поточната лента има човек, който събира, стотиците блокчета в кашони. Музей-музей, ама с тази скорост си прави доста солидно производство на шоколад всъщност:

И понеже на посетителите буквално им потичат лигите при гледане на толкова пресен вкусен шоколад, в края на поточната линия има специален „златен“ фонтан с първокачествен шоколад. Момичето държи „ветрило“ от вафлички, които топва в шоколада и раздава на посетителите:

А ето как изглежда дете, събудило се във фабрика за шоколад:

Естествено, нашето пътешествие в стил „Чарли и шоколадовата фабрика“ не свършва дотук. Музеят има още много какво да предложи – например стотици форми на яйца, сърца, животни, букви и какво ли още не:

Интересен е начинът, по който се сушат самите изливки – в специални „машини-въртележки“, на които формите се слагат и махат чрез магнити:

Музеят разполага и с мини-ботаническа градина, където можете да видите реалната растителност на тропиците и да разберете, че ананасът е ниско тревисто растение, мангото е дърво с дълги листа, а кафето и какаото си приличат не само като цвят на напитките, ами и като растения:

Ще можете да видите и как са изглеждали шоколадите, бонбоните и магазините, в които са се продавали през XIX век:

Срещу 4,50 EUR/човек и малко свободно време можете да се включите и в уъркшоп и да създадете свои собствени уникални бонбони:

Ще можете да се снимате с зайчето на Lindt, играчките от над 500 шоколадови яйца Kinder и разбира се лилавата крава на Милка:

Ще научите и интересни факти – например, че при проучване в Бавария през 1995 г., направено сред над 40 000 деца, едно от три деца рисува кравите в лилав цвят. Всъщност лилавата крава е символ на шоколадите „Милка“ едва от 1973 г., а нейният предшественик е бил санбернарът Бари, рекламирал шоколада от 1906 г. до 1936 г.:

Всъщност, това е и първото рекламно „лице“ в историята на Suchard, тъй като това е първата шоколадова компания със собствен щанд на международно изложение. Още един любопитен факт: От 2004 г., с решение на Върховния съд на Германия, лилавият цвят може да се използва за рекламиране и опаковане единствено на шоколади с марката „Milka“. Ето защо няма да видите друг немски шоколадов продукт, опакован в лилаво.

Естествено, можем да ви говорим още много за интересни факти, да ви разкажем за шоколадовите божества на Ацтеките, изложението на съдове за поднасяне на шоколад, продуктовите линии за производство на шоколадови бонбони с пълнеж, глобусът с областите, където вирее шоколад, интересна графика с консумацията на шоколад по държави… и още много, много други неща! Но ви предлагаме да отидете и да ги видите на място. Струва си!

А преди или след обиколката на музея, силно препоръчваме да отидете в прилежащата му кафе-сладкарница. Всъщност, думите са излишни:

Lost in Translation (again)

Всеизвестна е историята за машинен превод от английски на руски и след това обратно на английски „Духът е силен, а плътта – немощна“. Получило се „Водката е добра, но мезето не го бива“. Когато опитали пък английско-японско-английски превод с „Далече от очите, далече от ума“, компютърът отговорил: „Сляп идиот!“

Сайтът http://tashian.com/multibabel/ явно се е инспирирал от идеята и прави английско-португало-английско-японско-английско-китайско-английско-унгарско-английско-исландско-английски превод:

Ръчно добавих и българския език (с мой превод в началото и края на тази редичка). Ето какво се получи с популярни поговорки:

Оригинал Превод
Бързата кучка слепи ги ражда. Можеш да се наводниш с родени слепи деца.
И вълкът сит, и агнето – цяло. Напълни вълка и агнето ще живее!
Гарван гарвану око не вади. Пилешкият клюн не е очи на гарван друг.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Ако си тих, никога няма да видиш чудо.
Една птичка пролет не прави. Лястовиците не пружинират.
Говорим за вълка, а той – в кошарата. Партито на вълка е в кошарата.
За един сватба, за друг – брадва. Сватбата на някой от другата координатна ос.
Кажи ми какви са приятелите ти, да ти кажа какъв си. Моля те, заради приятелите ми – кажи ми кой си!
Каквото посадиш, такова ще пожънеш! Как да се храним здравословно
Капка по капка – вир става! Дъжд и езеро
Който копае гроб другиму, сам пада в него. Той ти изкопа още един гроб.
Който пее, зло не мисли. Пее зле, без да знае.
Който нож вади, от нож умира! Смърт, причинена от вадене на нож
Който се смее последен, най-добре се смее! Фамилното име е най-доброто име.
Крушата не пада по-далече от дървото. Дървото не пада по-долу от Перу.
Много баби, хилаво дете. Много баби са били хилави като деца.
На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата. Който победи вълка, му е дебел вратът.
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Бог ще ти помогне да си помогнеш.
По дрехите посрещат, по ума изпращат. За да направиш първо впечатление, облечи ума си като за последно.
Пази, Боже, сляпо да прогледа! Не бъди сляп към Божиите хора.
Пилците се броят наесен. Тази есен – различни пилета!
Парен каша духа. Изгори се, за да духаш каша!
Петима Петко не чакат. Петко чака петима.
Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет! Дайте ми майка със собственост, хвърляйте си боклука и продължавайте.
Рибата се вмирисва откъм главата. Главатарят започна да мирише на риба.
Те ти, булка, Спасовден! Вече си жена, Спасовден е!
Три пъти мери, един път режи! След като срежеш, премери три пъти!
Ум царува, ум робува, ум патки пасе! Царю, умът ми следва сърцето като ято патки!
Хубавите ябълки свинете ги ядат! Добре е прасето да яде ябълки.
На харизан кон зъбите не се гледат! Не гледай озъбено, ако ти подарят кон.
Чуждата кокошка – патка ти се вижда. Отглеждане на патки и други птици
Юнак без рана не може. Героите трябва да издържат на драскотини.

Lost in Translation

Пиша статия за Babelfish Translator… Накратко – това е услуга за автоматизиран превод. И откривам този сайт:
http://www.tashian.com/multibabel/
Сайтът използва Babelfish, за да направи английско-немско-английско-испанско-английско-китайско-английско-…. превод, като минава през 15-тина езика!
Резултатите са главозамайващи.
За целта реших да експериментирам с един любим Шекспиров сонет:
My mistress’ eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips’ red;
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head.
I have seen roses damask’d, red and white,
But no such roses see I in her cheeks;
And in some perfumes is there more delight
Than in the breath that from my mistress reeks.
I love to hear her speak, yet well I know
That music hath a far more pleasing sound;
I grant I never saw a goddess go;
My mistress, when she walks, treads on the ground:
And yet, by heaven, I think my love as rare
As any she belied with false compare.
Въпросният сонет има гениален превод на български от Валери Петров:

„Устата й не са корали нежни;

очите й не са съвсем звезди;
тя няма „къдри-злато“, „преспи снежни“
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е „бяла лилия“ ръката;
страни „същински рози“ няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от „дивните жени“,
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.“
Ееех… романтичните души да спрат четенето тук. Пуснах въпросния автоматичен превод и компютърът изплю нещо такова:

Окото на моята домакиня вероятно е в неделя;
Корал червен сравнен с изхвърлено червено;
При загуба на сняг в съответния кабел, защо е лихвата голяма, ако телеграфският пренос на космите е черна жица, която расте с глава.
Тогава е червен и белият цвят на мъжът,
с показани бузи, гледани през лупа;
Съдържанието на някои парфюми е изпускането на пара
от моята домакиня.
Без значение на ситуацията, лихвата е приятно
безпокойствие за далечни звуци;
Не одобрявам, че видях богинята да тръгва,
защото щом моята домакиня ходи, се настъпва по земята:
И още в рая за мен има фалшификация на
грешна класификация във вярата на рядката любов.
Е, както виждате, мили преводачи, няма да ви оставим безработни още дъъълго! А за самата услуга Babelfish Translator – четете скоро в сп. Computer 🙂