Ще започна с три цитата:
Цитат 1: Гледали ли сте филма „Love.NET“? Макар често определян като блудкаво-сладникав от филмовите критици, той съумява изключително ярко да дефинира феномена „Любов“ и да докаже, че тя е навсякъде около нас, прикрита във всевъзможните и проявления. Ние само трябва да отворим сърцето си за нея.
Цитат 2: Любовта е навсякъде. Тя е вълнуваща, истинска и понякога доста болезнена. Love.NET е филм за всичките измерения и предизвикателства, които любовта ни поднася. Изключително остроумна и подправена с любимия ми английски хумор, комедията със сигурност ще попадне в списъка ви с предпочитани филми.
Цитат 3: Все повече хора споделят идеята, че живеем в свят, изпълнен с омраза и алчност – но на мен не ми изглежда така – струва ми се, че любовта е навсякъде.
Със заразителен смях, с опустошителни последици, с разбити сърца, с дръзки решения, с планирани посегателства, с неудържимо въодушевление, със завладяващ възторг – неочаквана, нежелана, необяснима, грубовата, ненадмината – любовта наистина е навсякъде около нас.
За писател, скрил се в южна Франция да лекува разбитото си сърце, който открива любовта край езерото…
За жена с удобен брак, която подозира, че съпругът й се изплъзва…
За младоженка, която не разбира правилно отчуждеността на най-добрия приятел на съпруга си…
За овдовял втори баща, който се опитва да се сближи с доведения си син, когото едва познава…
За нещастно влюбена, внезапно получила шанс да бъде с този за когото копнее…
За застаряващ „всичко видял, но малко запомнил” рок идол, опитващ се дасе завърне в края на кариерата си по обичайния си безкомпромисен начин…
Край на цитата… Хванахте ли се? Подмених само името. Цитатите са взети от ревюта по Интернет, но на един друг филм – Наистина Любов (2003, „Love Actually“). Ще направя малко смела прогноза – ако единият филм ви хареса, ще ви хареса и другия.
Разликите: единият е британско-американски, другият – български; в единия става въпрос за всичките измерения на любовта, в другия – за всичките измерения на онлайн любовта; единият е от 2003, другият – от 2011 г.
Да, историите са различни, но си приличат: в „Наистина любов“ имаме писател, в „Love.NET“ имаме журналист от списание; в „Наистина любов“ имаме баща, който иска да се сближи със сина си, а в „Love.NET“ имаме майка, която иска да се сближи с дъщеря си. Застаряващият рок идол обаче го има и в двата филма…
Мога да ви кажа поне три причини да гледате филма:
Причина 1 (Патриотична): В България през 2011 г. се правят не по-лоши филми, отколкото в Холивуд през 2003 г. Актьорската игра е на високо ниво, а и няма как да кажа друго, при условие, че двама от актьорите във филма са ми лични познати (Тони, Дани, поздрави и от тук!).
Причина 2 (Кибернетична): Просто за да обсъждате теми като дали ако си харесате нечий профил в сайт за запознанства, има как да разберете кой е човекът, който се крие зад него; или колко може да издържи човек онлайн без прекъсване…
Причина 3 (Егоистична): Защото поне частично ще откриете себе си в някои от историите…
Във филма има и няколко дразнещи неща. Не знам дали беше по вина на киното (Cinema City, Mall of Plovdiv), но на места имаше около половин секунда разлика между картина и звук. Страшно дразнещо на голям екран, вярвайте ми.
Продуктовото позициониране е с една идея по-добро от това в „Мисия Лондон“, но абсолютно всички от готиния младеж до възрастната баба да ползват Sony Vaio последен модел, честно казано, ми идва малко в повече.
Накрая, някои от сюжетните линии ми останаха недоразвити, други леко повърхностни, трети си бяха откровено „заети“ от други касови заглавия… За щастие филмът има наистина много такива, та останаха няколко, които да ми допаднат…
Филмът обаче определено не е за изпускане.
Лична оценка: 7/10
Love actually e британски.
Co-production UK-USA; Universal Pictures / Working Title Films / DNA Films
„Хванахте ли се?“
Е, не, не се хванах, само дето докато четях се чудех защо си объркал заглавието и защо чак сега пишеш за този толкова стар, готин, любим филм.
Браво! Веднага става ясно. 🙂
След толкова оплювания, които прочетох за Love.net, на които няма как да не се доверя, непременно ще го гледам след твоето ревю. Дано само да не се окаже copy-paste на Love Actually, че…
Абе я да задам аз един по-важен въпрос. Я ми кажете кога намерихте време да ми ходите на кино? Кой ви гледа дятиту? Аз с мой’те 2 звяра не мога да ида на кино вече 2-ра година :(((
Държа да отбележа, че Франки в ролята на Здравко беше перфектен 🙂
Бат’ Бедо, принципно никакъв шанс, докато сме в София… Отидем ли при бабите в Русе и Пловдив обаче, гледаме да се възползваме от намалението и да „скъсаме синджира“ за няколко часа 😉
Само така – никой не е длъжен да гледа чужди внуци…
Всъщност Вики не е ваша внучка, нали?
Ей, хора, има надежда за българското кино. Снощи в две от най-известните столични кина нямаше билети за всички вечерни прожекции на този филм. Много отдавна не ми се беше случвало да ми се налага да купувам предварително билети и то за български филм. Браво! Не съжалявам, че не го гледах, ще го гледам, повече ме радва големия интерес.
Май всички са си направили мислено в ума това сравнение с Love Actually… но пък според мен това значи, че на много хора ще им хареса филма, а той беше уникален, особено за бг кино, с много смислени неща и добър хумор.
Интересното е, че влязох в киносалона много скептично настроена, а излязох с много положителни емоции и неща за размисъл и това е един от малкото филми, които бих гледала втори път.
Слабо, бездарно, фалшиво, лошо като сценарий, стари лафове, безобразна режисура, с две думи – бг кино.