Животът, казват, бил суров…
Но ти не го оставяй да те мине!
Че там, където свършва думата „любов“,
започва думичката „вино“…
Е, да, щом „вино“-то ти свърши,
остава ти накрая „о!“.
Със „още“ го залей, а „е“-то
полей, но само със „едно“.
„Едно“-то пак полей със „още“,
а „още“-то с едно „едно“.
Зациклил с вино в дни и нощи
ще пиеш, болен от любов.
И като мине цяла вечност
ще срещнеш „обич“ и „човечност“.
Петър Събев,
14.02.2008 г.