„Икебана“ или „Блус за двама“

Не мисля да крада от трафика на Свилен. От друга страна, не мисля да ви спестя нещо, на което тотално се разцепих от поста му за ранните години на Деян Ангелов (а.к.а. „Икебаната“), правейки английски кавъри на „Диана Експрес“.

Ето за какво става въпрос:

http://nname.org/2010/04/22/video/

Airsoft във Враца

Този уикенд се изнесохме фирмено към Враца и се разцепихме тотално… За първи път се пробвах и в еърсофт – нещо като пейнтбол, но доста по-добро: оръжията са много по-реалистични, стреля се не с разпльокваща се боя, а с малки пластмасови топчета, следователно цапа и боли по-малко…
Иначе, по информация от сайта, линкнат в края на този пост Аirsoft представлява учебно-тренировъчна система, която позволява отработване и провеждане на военни или полицейски бойни действия с абсолютен реализъм, достагайки високи нива на адреналина. Играта по света е позната под няколко имена: Еърсофт (Airsoft), Страйкбол (Strikeball), Софт Еър (Soft Аir). Заражда се през 80-те години в Япония, в последствие става начин за трениране на специалните части на САЩ и Германия. Оръжията в Еърсофт-а са абсолютно копие на оригиналните и предоставят всички необходими детайли, нужни за усвояването на едно огнестрелно оръжие – късо или дългоцевно. Съществената разлика е, че тук всяка грешка е предпоследна, поправима и може да се анализира и коментира. Така се развиват и утвърждават рефлекси и навици, които биха спасили човешки живот в една критична ситуация.

Не мога да ви опиша усещането да се гърмиш с колегите из планината, прикрит от мъглата и дъжда… Затова, снимки:

Автоматите са готино нещо, но истинската ми сила (и за мое собствено учудване) се оказа снайперът…

Аз скромно ще си замълча по въпроса колко съм добър със снайпер, само ще кажа, че уцелих врагът-снайперист фронтално в… оптичния мерник!

То не че не може с автомат и снайпер заедно, де…

Някои от колежките също се включиха! По-долу сме с Дари, боен QA в нашата фирма… треперете, девелопъри!

Както вече казах, оръжията са много реалистични… Интересно ми е какво ли би станало, ако полицията ни спре и каже: „Отворете багажника, ако обичате…“
Тук е мястото да благодаря и на колегите, които решиха да се изявяват кулинарно… Стрелбата си е стрелба, ама друго е като се завърнеш от битка да те чака скара, бира и сръбска музика! Косово ряпа да яде 🙂 Иначе препоръчвам всички маниаци на Counter Strike да се пробват в реалния му вариант. А и не само на тях… Повече за играта еърсофт – тук.

10 неща, които [не] ме правят жена

Като изключим първичните полови белези, има десет неща, които със сигурност ме правят жена:

1. Гледам си саксийни цветя;

2. Готвя с над 20 подправки;

3. Мия чиниите с много малко вода;

4. Издържам осемчасов шопинг-маратон;

5. Предпочитам натюрморт на стената вместо календар с гола мадама;

6. Знам коя програма на пералнята за какви дрехи отговаря;

7. Мога да говоря с часове по телефона… даже с дни;

8. Знам как да съчетавам дрехи, цветове, мебели и др.;

9. Ползвам повече козметика от доста жени и знам кой вид епилация колко боли;

10. Не се притеснявам да спирам и да питам хората за пътя.

Наред с това, има поне десет причини да си остана от мъжки пол… Ето ги и тях:

1. Няма начин да гледам телевизия, да бъркам манджата, да чета книга и да говоря по телефона едновременно… просто не го мога;

2. Не мога да гладя, без да оставя гаден и поне 20-сантиметров ръб на дрехата;

3. В танците съм малко по-пластичен от боабаб;

4. Как може ванилия, слонова кост и мръсно бяло да са цветове и то различни?!

5. Когато ми се яде Big Mac, не ми пука колко калории съдържа… и не си го взимам с диетична кока-кола;

6. Никога няма да си купя техника, просто защото е в розово (примерно)

7. Има много разцепващи филми… но няма да ме видите как рева два часа след филма за това, че главният герой е умрял

8. Не ми е нужен оборотомер, за да разбера, че буталата излизат през ауспуха, за да видят кой кара… Включи втора, мамка му!

9. Макар че тръгвам на море с една раница багаж, не ми е проблем да побера нейните 17 сака в малкия багажник на колата;

10. Когато прощавам, аз НАИСТИНА прощавам и забравям… и не си спомням, камо ли да натяквам за случката отново след 2 години, 3 месеца и 11 дни.