Равносметка 2010

Ние продължаваме и през 2011 г.

Стана традиция – вече за пети път публикуваме равносметка за изминалата година в блога си… Ето ги и предишните четири:

А какво се случи през 2010 г.?

Народът го е казал – „Таз’ година булка, догодина – люлка!“. Разбрахме, че ще ставаме родители. Но ако си мислите, че това ни е накарало да се спрем – грешите!

Още през януари решихме да се разходим до Златоград и Ксанти и лично да изпробваме новия трансграничен път, въпреки острите планински завои, някои от които изучихме подробно чрез търсене на боа в храстите… (Биляна се навежда над храстите и започва да вика: „боа… боа…“). На връщане ни се случи нещо, което ни припомни, че хората невинаги са такива, каквито изглеждат. Вдъхновени от гръцките специалитети, написахме и статия как да си приготвите октопод.

Това, за което не сме писали е, че взехме решение да си купим апартамент и започнахме яко търсене. Така през деня обикаляхме по огледи, а вечер гледахме филми като „Шерлок Холмс“ и „Аватар“ и наблюдавахме как Вики расте в корема на мама.

След повече от 60 огледа, всъщност имаше само един апартамент, който харесахме и за който решихме, че е подходящ за нас и нашите (бъдещи) деца. В края на февруари, буквално за рождения ден на Биляна си купихме апартамент в „Белите брези“. Не е лош подарък за 25-ти рожден ден, нали?

Заедно с купуването на апартамента, уреждането на ипотечни и потребителски кредити, разправиите с нотариуси и т. н., започнахме и с планирането на бъдещите ремонти. Можем да създадем един отделен блог само за ремонти и все се каним да пишем за тези премеждия, но все не остава време.

Въпреки ремонтите, през март успяхме да идем заедно на концерт на Аявис (всъщност, посетихме два техни концерта тази година). Tогава написахме и култовия пост за българската чалга през отминалия век, който няколко месеца по-късно допълнихме с пост за 10 крадени чалги. Писахме и за Графа като момченце. Въобще едни мартенски музикални дни се получиха, но не като тези в Русе.

През април отдавна си бяхме планирали гостуване (и резервирали полет до Англия). Това, което не бяхме планирали беше да отидем до Единбург, като времето от идеята да идем до купуването на самолетните билети беше буквално 10 минути. Изкарахме си страхотно и ви разказахме и за хотелите във Великобритания, за видовете хотелски стаи, различните видове паунди, различните мерни единици и как да си поръчате пържола.

През май ремонтите наистина навлязоха в своя апогей. Не искаме да си спомняме на какво приличаше жилището, какво чукане, тракане, къртене и пробиване беше… Със сигурност Вики е получила едно висше за строителен инженер и поне три майсторски степени в различни браншове на строително-ремонтните работи още в корема на мама… Единствената ни утеха в този тежък период беше кашонът с лакомства от „Победа“ след като писахме един пост за бисквити „Анелия“. Ремонтите са и причината да имаме само 5 публикации през май.

През юни месец започна световното по футбол, което проследихме обстойно – с проблемите по БНТ, фланелките на отборите, временното класиране, саундтракът на световното и, разбира се, коментаторските бисери в груповата и финалната фаза на първенството. Не пропуснахме и графики, анкети, както и прогнозите на покойния октопод Пол. Междувременно, на ремонтите най-накрая взе да им се вижда краят, така че на 20 юни се преместихме в новото си жилище…

През юли се случи събитието на годината (а и на живота ни). На 10 юли 2010 г. Вики се роди!

През август вече се бяхме специализирали в сменянето на памперси, къпането, измислянето на различни методи за справяне с коликите (този пост стои в „чернови“ от месеци), пеене на приспивни песнички… Препоръчахме и ви някои книжки за родители. Много хора ни наплашиха, че е страшно да имаш малко бебе. Не е така! Не е лесно, но не е и страшно 🙂 Вече можем да го кажем от личен опит 🙂

Междувременно, успяхме да интервюираме известната актриса Анелия Луцинова, както и първи да ви съобщим за медалите на отбора по информатика.

Септември дойде с публикация номер 1000 в блога ни. Вики вече беше станала достатъчно голяма, за да се разходим при бабите и дядовците в Русе и Пловдив, така че навъртяхме доста километри и по този повод написахме поста коя кола излиза най-евтино. Уловихме и коментирахме няколко интересни момента – от бензиностанция „Лукойл“, от сладкарница „Неделя“, от дрегер пред пловдивско заведение, от конкуренцията на магазините в Русе… Дадохме ви и цели 10 причини да празнувате на 6-ти септември!

През октомври писахме по обществено значими теми като най-вкусното месо, майките-пушачки, издържливостта на старите телефони спрямо новите и ползването на лаптоп в тоалетната.

Дойде ноември – един разнообразен месец с разнообразни публикации. Писахме за шофирането в София, най-добрите зимни гуми, Coca-Cola Zero, издаването на задграничен паспорт на бебе и какъв цвят ще са очите на бъдещото ви дете. Прекалено късно разбрахме, че сме финалисти в един конкурс и можем да отидем в Доминиканската република.

През декември една британска компания предложи на Петър да оглави QA отдела на българския й офис, така че промените за 2010 г. при нас станаха още по-големи. Спазихме обещанието си да публикуваме календар с националните празници, почивни дни и кога е най-добре да си вземеш отпуск възможно най-скоро след официалното им обявяване. Разказахме ви няколко интересни истории – за една уникална операция, за коледните традиции по света, за това, че българите официално сме най-недоволните хора на планетата, за отсеченото вековно дърво за коледна елха в Пловдив и за 12 начина да различите истински диамант от фалшив.

Много неща не успяхме да свършим, да разкажем и да ви питаме през 2010 г. Дано успеем да го направим през новата година!

И дано тя е по-успешна, по-весела и по-добра за всички нас от предишната!

Честита Нова Година!

Преместване

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…

Центърът на зимна София – в една снимка

Има ли нужда от коментар?

Снимката направих тази вечер, в началото на плодовия пазар на ул. Граф Игнатиев.

Накратко – стърчащи кабелаци отгоре и тръби отдолу, необезопасени климатици, плюещи вода върху тротоара, която веднага се превръща в лед. Непочистени, но за сметка на това разбити улици със саксии, използвани като кошче за боклук. Разбира се, имаме и автомат за фонокарти (неработещ, естествено, но пък за сметка на това с присъщи за градския лайфстайл графити). Оттук нататък е трудно да се напише в едно изречение за целия този абсурд, така че ще пробвам в няколко: имаме повече от разрешените по правилник знаци, поставени върху един стълб… може би поради тази причина указателната табела е ниско долу на земята. Знаците на всичкото отгоре са взаимноизключващи се… Как хем е забранено влизането, хем спирането в улицата? Можеш ли да спреш вътре, без да влезеш? Въпреки двойната забрана си имаме нарушител, при това спрял не на улицата, а на тротоара – много важно, че почти запушва входна врата… И без това както за мен, така и за нарушителя не е ясно дали влизането и спирането в улицата важи само за инвалиди или пък улицата е предназначена само за инвалиди?!? Баси тъпите неясни знаци, казал си е някой и е лепнал няколко рекламки върху инвалидната количка, пък и върху стълба, за да се чувства изобилие…

Добрата новина? На крачка встрани има лъскав магазин с блестящи витрини! Има и намаление!!!

Още ли си мечтаете за апартамент в центъра на София? Ей за това не го харесвам този град…