Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“



Реклама:

Booking.com

Коментаторски бисери от световното по футбол ‘2010 – Групова фаза

Ние този път нищо няма да ви казваме, заглавието на поста и този клип говорят сами по себе си:

Предлагаме ви подборка на най-добрите коментаторски попадения в груповата фаза на Световното първенство по футбол в Южна Африка през 2010 г. Освен личния ни принос, бихме искали да изкажем и специални благодарности на Влади, форума на Gong.bg и всички останали, които допринесоха и ще допринесат за колекцията. Enjoy!

„Последни френски опити да изкукурига петела в последните минути“

11/06 21:30 Уругвай 0:0 Франция

„В последно време отборите от Aфрика правят добро впечатление в европейските първенства“

„Преди малко, докато гледах АРМАНДО ДИЕГО Марадона, си мислех дали мустакът му е боядисан в черно или брадата – в ляво“

„И така, драги зрители, поредни проблеми със ЗВУКОВАТА МАСА…“

12/06 17:00 Аржентина 1:0 Нигерия

„…само трима от гръцките футболисти показват своите умения зад граница…“

„…и в Корея има състезатели с много приличен за съвременния футбол ръст…“

„Корейците играят в схема с две линии – една защитна и една… предмостие!“

„… като забавени снимки изглеждат футболистите в синьо!“

12/06 14:30 Република Корея 2:0 Гърция

„Това беше истински СНАРЯД, изстрелян от ПУШКАТА на Рууни.“

12/06 21:30 Англия 1:1 САЩ

„Алжир ще продължават да търсят гол в своята врата“

„Мболи е единственият жив участник от българското първенство на това световно първенство.“

13/06 14:30 Алжир 0:1 Словения

„Още в четвъртата минута кенгурутaта можеха да ухапят бундес-тима“

„Да видим дали съдията ще прояви чувство на хуманност спрямо австралийците, недавайки дълго продължение… в крайна сметка главният съдия реши да бъде садист докрай, давайки три минути продължение!“

13/06 21:30 Германия 4:0 Австралия

„Червеният динамит не е толкова червен“

„Някои единици от СТРАТЕГИЯТА на датския треньор получиха контузии.“

„Дирк Кайт изпрати силен удар в гърба на Каленберг и той се хвана за слабините.“

14/06 14:30 Холандия 2:0 Дания

„Непростима грешка в ПОРТУГАЛСКАТА отбрана.“ (мачът е Италия-Парагвай, а коментаторът спомена „португалски“ още няколко пъти)

„Остават по-малко от 10 минути до края на мача“ (минутата е 76-та)

14/06 21:30 Италия 1:1 Парагвай

„Новозеландия и Словения…“

15/06 14:30 Нова Зеландия 1:1 Словакия

„Гледаме десетки милиони седят на резервната скамейка на Бразилия“

„Кака ще бъде в най-добрата си форма в края на Мондиала, когато формата му ще е във върхова форма!“

15/06 21:30 Бразилия 2:1 КНДР

„E, най-после Пике заприлича на себе си.“

„…пряк свободен корнер…“

„Не бива да ни учудва, че беГовете са толкова активни…“

„Швейцария днес е Нова Швейцария, така че нищо не може да се каже!“

„Оказва се, че добрата защита днес има много стойности… горе-долу като да атакуваш постоянно, но без да знаеш как.“

„Барселона днес просто не се представя на ниво“ (повториха „Барселона“ вместо „Испания“ няколко пъти)

„Жълт картон – да видим за кого… Най-вероятно за реплика!“

16/06 17:00 Испания 0:1 Швейцария

„Уругвай пропусна три от последните четири световни първенства, но сега урусите пак са в джаза“

„Резервният вратар на Южна Африка след малко ще погледне сините очи на Диего Форлан и сигурно ще се смрази от тях.“

„Домакините отново атакуват, Суарес е с топката.“ (Луис Суарес е уругвайски нападател, все пак)

„…и както се казва може да получи гол от съблекалнята“ (при влизането на резервния вратар на ЮАР в 80-та минута)

16/06 21:30 Южна Африка 0:3 Уругвай

„Някакви проблеми разбирам, че има по трaсето… Виждам, че вече всичко е наред“ (… и още 2 минути няма картина)

„Саня подава на Евра. То не можеш да разбереш кой на кого“

„Липсва динамиЗЪМ на терена… (2 мин. по-късно) …играта стана по-динамична,  но все така скучна“

„…извади топката в тъп… ъъъ… в тъч“

„Как можах да ги объркам като имат разлика в ръста поне 20 см.“ (относно Жиняк и Рибери)

„Тулалан, който е кръстник на Торбалан…“

17/06 21:30 Франция 0:2 Мексико

„Джобните нападатели на Аржентина полетяха!“

„От началото на световното са произведени 800 000 вувузели, като 1 300 000 хиляди са изнесени за Европа…“

17/06 14:30 Аржентина 4:1 Република Корея

„Боканегра е по-статичен от паметника на Цар Освободител в София“

„Тим Хауърд може ритуално да се самоубие на стадиона след мача“

18/06 17:00 Словения 2:2 САЩ

„Колко хитро Раис МБоли сложи тялото и после ръцете си…“

18/06 21:30 Англия 0:0 Алжир

„Футболистите на Гана са в бяло, за да може номерата им да се отличават.“

19/06 17:00 Гана 1:1 Австралия

„Аурелиано Торес играе като вътрешен халф, но също така и като дълъг халф…”

„Винаги съм се питал защо лицата на парагвайците са толкова сериозни, дори когато играта им върви. Една от причините може би е, че Парагвай няма излаз на море“

„Доста играчи от средата на терена на Словакия изневеряват…“

20/06 14:30 Словакия 0:2 Парагвай

“Какви атаки към едната и другите врати!”

“Винаги когато топката е доставена в наказателното поле е неприятно за вратарите.”

„Дунга никога не е бил висок футболист…“

20/06 21:30 Бразилия 3:1 Кот д’Ивоар

„Португалия ПОЛУЧАВА гол, точно когато най-много имаше нужда от него!“

21/06 14:30   Португалия 7 : 0 КНДР

„А тези пропуски на Фернандо Торес опъват допълнително нервното напрежение на резервната скамейка“

„Тук при това центриране топката удари Жерар Пике в слабините… Е, ще понакуцва малко, но…“

Пике получава втора, силно кървяща рана, след което Петър Василев възкликва: „И това ако не е мал-шанс, здраве му кажи!“

21/06 21:30 Испания 2:0 Хондурас

„…и пусна ПРОСТРЕЛЕН пас към него…“

„Цорбас има само девет точни паса, но пък колко от тях успя да спаси!“

22/06 21:30 Гърция 0:2 Аржентина

„Африканските футболисти обичат да пускат ръце…“

23/06 21:30 Гана 0:1 Германия

„Тежко е състоянието на Щърба… оу, оплитане на коляното!“

„Това петленце Хамшик скочи върху Пирло, за да му вземе страха…“

„…треньора на Словакия ВЛАДИСЛАВ Вайс“ (Владимир, Владислав – все тая, нали е Владко…)

24/06 17:00 Словакия 3:2 Италия

„Tова ни дава възможност ОЩЕ ВЕДНЪЖ да се ЗАПОЗНАЕМ с третия гол на японците…“

24/06 21:30 Дания 1:3 Япония

“Жуан живее втори живот в днешния мач…” (След като според Никола Ибришимов се е спасил от сигурен червен картон)

25/06 17:00 Португалия 0:0 Бразилия

 

>> Kъм бисерите от финалите


Важно! Харесаха ли ви бисерите? Искате ли да ги публикувате в любимия си сайт, блог, форум, вестник? Няма проблем! Единствената ни молба е да напишете:

„Източник: //www.peter.and.bilyana.net/

и да поставите съответния линк… Благодарим!


Осем екологични автомобила с премиера в Женева

Ако ме попитате къде бих искал да отида в момента, веднага бих ви отговорил – на автоизложението в Женева… За щастие, в Интернет има достатъчно информация, за да научиш интересните неща и без да си отишъл…
Повечето хора се кефят на луксозни спортни автомобили, тежки и проходими SUV-ове или ужасно мощни возила в баварски стил… Аз си падам по… функционални и добре изглеждащи средно-евтини икономични и възможно най-екологични возила… и си харесах цели осем от премиерите в Женева!
Започвам с Мазда:
Mazda 5 Hydrogen RE Hybrid
Семейната кола е хибрид: може да се движи както с бензин, така и с електромотор, захранван от водородни клетки. Ако не ви трябва толкова голямо возило, а просто търсите нормален нов автомобил с 4 врати, обърнете внимание на Форд:

Ford ECOnetic Focus
CO-емисиите на екологичния Форд са едва 115 г/км, което не е никак зле за двигател 1.6 л с мощност 108 к.с.
Ако не държите на броя на вратите обаче, може да погледнете и автомобилчетата по-долу:

Kia Eco-cee’d
Корейците правят все по-добри автомобили, а Kia Eco-cee’d е с модифициран двигател, който достига емисии само 104 г/км, а разходът на гориво е средно 3,9 л/100 км.

Ако си падате по европейски автомобили, веднага ви предлагам съчетание на немски двигател с испански дизайн:

Seat León Ecomotive

Еко-моделът на Seat е старият León с нов двигател, като производителите твърдят, че с един резервоар можете спокойно да изминете до 1500 км!
Шведите от Волво пък предлагат нов хибрид на C30:

Volvo C30 ReCharge

Хибридът ви дава възможност да зареждате колата си подобно на мобилния телефон… след което можете да изминете около 100 км без капка гориво. Колко обаче ще се отрази на сметката ви за ток това зареждане, шведите си мълчат. Новият модел поне е доста по-красив от предишните „катафалки“.
Както вече казах, аз си падам по най-най-малките коли… Луд съм по миньончета както сред колите, така и сред жените… И започвам със следния „мисловен“ модел:

Th!nk city

Th!nk City се прави в Норвегия, изцяло електрическа, може да се рециклират 95% от нея – накратко: изключително екологичен автомобил, с който можете да изминете до 200 км с едно зареждане. Максимална скорост: 100 км/ч.

И понеже аз оставам с непреодолимото впечатление, че това е симпатичен електрокар, преминавам към новото Туинго на Рено:

Renault Twingo Sport
Малкото зверче Renault Twingo RS има изключително приятна визия, двигател 1.6 литра с мощност 133 к.с. и CO-емисии 140 г/км. Има дори и по-екологични модификации, но те не са премиерно представени в Женева… А 133 конски сили на такъв маник буквално ще го изстрелват като торпедо в трафика.
Най-интересният и любим за мен модел оставих за накрая… Става въпрос за концептуален градски автомобил на Тойота:
Toyota iQ
Винаги съм се кефел на Toyota – както на автомобилите им, така и на политиката на компанията. Prius беше първият хибрид, който ме впечатли и когато видях iQ, определено се влюбих от пръв поглед. Автомобилът ще е наличен в Европа в началото на 2009 г., като размерите му са едва 2985 x 2000 x 1500 мм. Готините 17-цолови джанти определено създават по-брутална визия на автомобила, а въпреки малките размери, в Toyota iQ има място за трима възрастни и едно дете – напълно нормално за градска кола на едно младо семейство с две деца. Друг интересен факт е, че симпатягата ще ползва модифициран двигател на Yamaha – еднолитров хибрид с изключително нисък разход… а подробностите предстои да разберем!