Отдавна не съм правил превод на песен, а „Кад Ходаш“ (виж видео) на Рибля Чорба (Riblja čorba / Рибља Чорба) е първата не-чалга песен, която чух и научих на сръбски… Още повече, че на 20 юли групата гостува във Видин. И така: авторски превод на песента, при това годен за пеене:
Kad Hodaš
Veče ne miriše na rakove i školjke,
Mesec je bleda fleka boje cimeta,
Uzimaš cipele za šetanje kroz snove,
Ulica voli ritam tvojih koraka.
Vetar se provlači kroz nepoznate reči,
Asfalt se miluje sa tvojim štiklama,
Suviše je mekan da bi mogao da spreči,
Ovo je veče puno tvojih tragova.
Kad hodaš, ne zastajkuješ,
I zemlju ne dodiruješ,
A mene ne primećuješ
I uporno se trudiš,
Da me prođe požuda,
Jos drhtim od tvog pogleda;
Iz nekih starih razloga
Ne mogu da se sredim
Като ходиш
Вечерта не мирише на раци и на миди,
и във канелен цвят е бледата луна.
С обувки за разходка из сънищата идеш –
улицата влиза в ритъм с твойте ходила.
Вятърът през непознати думи се провира,
асфалтът гали нежно твойте токчета,
ала е твърде мек да може да те спира
и с твоите следи е пълна вечерта.
Като ходиш ти за миг не спираш
и земята даже не допираш,
мен изцяло игнорираш
и сякаш се опитваш
да прекършиш мойта страст,
от твоя поглед треперя аз
и причини стари в бездънна паст
поглъщат мойте мисли…