Открийте скритото послание!

права жестоко зеле гепард растение чушка вълк домати обиколка част босилек чувал омар глог амфибия кон акация изотоп енот катет ъгъл бахар истина боб игуана подъл язовец бръшлян апотема

Храната в Брюксел

Бях обещал и специален пост, посветен на храната тук… Както вече казах, прословутото у нас брюкселско зеле не е особено популярно, за разлика от гофретите, например. Те са евтини, продават се под път и над път и за учудване на всички, най-вкусните гофрети се правят в метростанциите…

Решихме да опитаме и традиционните „охлюви“ в Белгия. Купихме си ги, залети с топъл бульон от една бабка на централния пазар, която настояваше да си изпием бульона, за да се стоплим…

Морският деликатес нямаше много-много вкус на охлюв… Погледнахме го по-внимателно. – Ама това е мида, не е охлюв!
– Да, виж черупката…
– Олеле, знам какво е това! Това е мидохуй…
– Верно! Малко мидохуйче!
И така, оказа се, че ядохме мидохуй… Ням-ням!

Едно от най-големите изкушения за всеки обаче не са мидохуите, а невероятните ягоди, покрити с шоколад… Сочните плодове се потапят в бял или кафяв фонтан от шоколад, така че да получат тънка полутечна глазура… Изглежда супер вкусно и е такова, мамка му…
Естествено, Брюксел е пълен и с куп други шоколадови изкушения – хиляди видове бонбони, орнаментирани шоко-топки и фигурки, шоколад на парче, с трюфели, с лешници, със стафиди, с бадеми, с плодове… Има всякакви видове и за всеки вкус!

В Брюксел…

Както писах, вече сме в Западна Европа и по-точно в Брюксел, Белгия, където е и централата на Европейския Съюз… Още по-точно сме при Ирка, моя близка приятелка от ученическите години. Тя е в Брюксел и работи като кореспондент за в-к „Дневник“ и „Капитал“, за да пише ей такива статии…
Интересните неща в Брюксел може да се видят само за няколко часа – централният площад (Гранд Плас) и околните му улички с магазини за шоколад и дантели, кръчмите с десетки видове бира, стотиците японски туристи…

Най-запомнящите се неща:
– вали през цялото време (освен когато не вали)
– след 2000+ км за един ден, една белгийска бира сваля човек под масата
– магазините за белгийски шоколад се държат от азиатци
– брюкселското зеле не е особено популярна храна, за разлика от гофретите и пържените картофи, които белгийците претендират, че са изобретили, но за храната тук ще пиша отделно…
Още няколко интересни неща:

Най-често управляваните автомобили са Ситроен, Пежо и Рено, но можете да видите и немски коли… при това на най-неочаквани места.
И в Брюксел си имат Капалъ Чарши. Само че й викат „галерия“.Парк „Леополд“ (зад Европейския парламент и пред Иркината къщурка) е наречен на белгийския крал Леополд… Както и 2/3 от статуите тук.На един художник му писнало да гледа навсякъде из Брюксел забележителности, кръстени на Леополд (Леополд е известен като колонизатор на Конго)… Поради това в знак на протест преди няколко седмици той боядисал цялата статуя на Леополд в ярко червено. Бил арестуван, а статуята била моментално изчистена… Сигурен съм, че в Лондон например биха оставили статуята така за по-дълго време, за да привличат туристи, но нейсе…Дърветата в белгийските паркове са принудени да растат линейно като лозички 🙂

Посетихме и пикаещия човек (а не манекен, както ме поправиха наскоро).

Сградата на Европейския парламент е планирана така, че куполът й да наподобява този на старата гара „Люксембург“, която днес е част от главния вход на парламента.

Това е покривало на строително скеле. Креативизмът може да се прояви дори в строителството!