Тютюнопушене в обществените заведения на Европа по закон (с карта)

Писали сме не веднъж каква е позицията ни относно пушенето на обществени места. В „Тази събота“ по bTV, малко преди протеста срещу отмяна на тоталната забрана за пушене, в който се включихме днес, г-н Спас Панчев каза (цитирам):

„В Европейския съюз има много държави. Само две от тези държави, изключае България, имат такъв тип режим в момента. Това е Великобритания и Ирландия. Другите три държави, които в момента имат такъв режим: Гърция, Унгария и Испания… променят в момента закона.“

Това не е така. Инвестирах два часа в бързо интернет-проучване и направих следната „тютюнева карта“ на Европа:

smoking_europeЗабележка: Основната част от данните са взети от Wikipedia; останалите – от различни сайтове в Интернет. Данните не могат да се считат за напълно достоверни, но идеята на тази карта е да даде приблизителна представа как изглежда Европа. В Русия законът за забрана на тютюнопушенето влиза в сила през 2014 г. В Германия има местни закони, които ограничават пушенето значително повече, но не във всички области. Това дали един закон е в сила и това в каква степен и доколко ефективно се прилага в дадена държава са две напълно различни теми.

Ако и вие искате България да си остане в зелен цвят, следете какво се случва на www.bezdim.org. Благодарим ви!

Против закона за детето – протест на 20 май!

В случай, че се чудите защо сме лепнали подобна картинка на блога си, ето едно кратко обяснение:

Държавна агенция за закрила на детето е внесла проект на Закон за детето. Законът би трябвало да урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето.От една страна сме съгласни, че всяко дете има нужда от закрила, но вече си има приет и действащ Закон за закрила на детето, който се занимава с това. В новия законопроект правата на родителите се отнемат изцяло и се свеждат само до задължения. Ето някои от членовете в новия проектозакон:

  • Държавата в лицето на социалните служители определя кое е полезно и кое не за детето Ви и могат да Ви напишат предписания, които сте длъжни да спазвате и са оспорими само по съдебен път.
  • Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Ако не сте съгласни, социалните служители могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и да му вземат детето – при това без съд!
  • Родителят е дискриминиран и практически виновен до доказване на противното и се отваря вратичка за легален трафик на деца, стига да е „с добри намерения“.
  • Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника (бил той сектантска литература, наръчник за правене на бомбички-самоделки или филм на ужасите в полунощ), няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът дава правото детето да прави каквото и когато си пожелае.
  • Ако сте решили да кръстите детето си в църква, това може да бъде интерпретирано като „въвличане в религиозни дейности“ и получавате предписание от социалните служби.
  • Ако сте решили да заведете детето си на зъболекар и то се страхува от това, има законово право да откаже лечение и родителите не могат да повлияят на това. Децата имат право и да получават медицински услуги без съгласието на родителите си (пластична операция, аборт).
  • – Детето на практика има право да оспори което и да е решение на родителите си, ако то не хармонира с „желанията и чувствата“ и „психическите и емоционалните му потребности“. Социалната служба може да отнесе случая до съд по своя еднолична преценка, а децата над 14 години могат да осъдят родителите си директно.
  • – Социалните служби имат право на достъп до детето без знанието и одобрението на родителите, като могат да го информират и консултират по тяхна преценка.
  • – Социалните служби се сезират въз основа на анонимни доноси, което по същество е самосезиране.

Накратко, най-големият проблем на този проектозакон е, че правата на децата се разглеждат независимо от правата на родителите. Както казва самият автор на закона, „родителите нямат права – имат само задължения! … Като не ви харесва, намерете си друга държава.“

Затова протестираме на 20 май пред НДК!

Повече информация:

 

За втората среща на блогърите

Беше ясно, че ще пиша за срещата на блогърите още преди да отида на нея. След като се върнах обаче дълго се чудех как да започна поста си. И накрая измислих… Ще го започна със няколко снимки от първата коледна среща на блогърите през 2007 г.:
А сега ще ви покажа и един колаж от тази през 2008 г.:
Да забелязвате някаква разлика?
Ще го кажа така: БлогCamp 2008 беше чудесно организиран. Имаше наето помещение, спонсори, анкети, програма, медийно присъствие, презентации, гости (включително важни клечки), безплатна храна и напитки…
Спонсорите си направиха явна и не чак толкова реклама, мероприятията се проведоха общо взето по план, блогърите се презентираха или скатаваха, а една „мила“ женица не разбра какъв е проблемът да си взема колкото иска бира, вафла и сладки, при условие, че за блогърската среща пише „вход свободен“ и вътре се предлагат храна и напитки на корем… Но това е друга тема. Организацията беше чудесна, като изключим факта, че между отделните дискусии нямаше предвидена пауза и след третата такава хората започнаха да заспиват по столовете си…
Най-много внимание (заслужено според мен) беше обърнато на първата тема, а именно подслушването в Интернет. Тениската на Бого най-красноречиво показва общото мнение на блогърите по въпроса:
„I see dumb people… Walking around like regular people. They don’t see each other. They only see what they want to see. They don’t know they’re dumb…“
След това започнаха няколко презентации, които постепенно умориха публиката… Оказа се, че идеята ми за блогърска книга е претърпяла огромно развитие, при това без да разбера… Тишо е поел нещата и скоро може да очаквате безплатно разпространяван месечен сборник с най-добрите постове от блогосферата.
От една страна се радвам за това, че идеята ми ще намери реализация, макар не под същата форма, която си представях.
От друга страна, доста съм изненадан от бързото развитие на нещата около нея… Изданието ще се издържа от реклама, което може както да пропадне с гръм и трясък, така и да донесе голяма печалба на някого в бъдеще.
За мен по-важното е, че много хора, които досега не са чували що е блог ще могат да прочетат интересни постове, докато си пият кафето в кварталното заведение… А че има много питанки около това „кой, как, колко, кого, …“ се подразбира. Аз обаче харесвам хората, които действат, а не тези, които казват „Ама… но… обаче…“.
Като цяло мнението ми за БлогCamp 2008 е следното – това е чудесно мероприятие, но в никакъв случай не е „среща на блогърите“. Срещата на блогърите за мен е на по чаша бира, в непринудени разговори… Понякога човек просто има нужда да се види спокойно с хората, които чете и които го четат… А когато атмосферата в залата е подобна на „Парламентарен контрол“, имаш заврени няколко микрофона, фотоапарати и видеокамери в лицето и очакват от теб да променяш европейското законодателство… това не ми изглежда много „непринудено“.
И още нещо – другият път никой няма шанс да ме събуди за блогосреща в 10 ч. сутринта, особено пък през уикенда…
Накратко, нямам нищо против да спасяваме света със световнозначимите си дискусии, ама предлагам просто да пийнем по едно някъде преди това, а? И не е нужно да е с безплатна бира, и сам мога да си поръчам…