Признавам си, досега не бях ходил из Родопите… Да, бил съм един-два пъти в Смолян, Пампорово и Чепеларе, но това е почти всичко… За последните два месеца обаче имахме възможност във весела компания да посетим и още няколко красиви местенца от Източни Родопи.
Ако тръгвате от София, Пловдив или Асеновград в посока Смолян, препоръчвам ви малко преди Чепеларе да спрете да отдъхнете в хотел-ресторант „Синия хан“ (с много добър сайт, между другото). Заведението се слави с традиционни родопски гозби, столчета от самари и закачливи надписи:
Ако имате малко време, препоръчвам ви да кривнете малко от главния път за Смолян към…
Широка лъка и Гела
В Широка лъка можете да видите църква, изградена само за 38 дни, национално училище за фолклорна музика и красив римски мост над реката (всъщност, има доста такива мостове из Родопите). Колкото до Гела, ако отидете през август, ще се насладите на традиционно надсвирване с гайди… А по всяко време красивата панорама към Голям Перелик (2191 м, най-високият връх в Родопите) просто не е за изпускане:
Както виждате от снимките по-горе, Родопите са невероятно красиви от най-големия връх до най-малката шипка, така че ви съветвам да си заредите батериите на фотоапарата и да спирате по-честичко, за да поснимате.Непременно си запазете памет (или лента, ако сте аналогови все още) за…
Златоград
Точно когато решите, че вече сте видяли достатъчно от Родопите, ще се изненадате за пореден път, посещавайки Златоград – родния град на Дельо Войвода и Виктор Калев. Етнографският ареален комплекс (не ме питайте какво е „ареален“, но етнографски е нещо, подобно на Етъра край Габрово) е единственият частен етнографски комплекс в България, един от 100-те национални туристически обекта и най-голямата забележителност в общината. Мисля, че снимките говорят сами:
И макар че е почти до границата с Гърция, Златоград е едно от местата, където се чувстваш наистина българин – родопска музика, автентичен екстериор и интериор, както и вкусни национални специалитети като пататника и качамака на снимките:
Срещу скромна сума можете както да хапнете, така и да пренощувате. И за двете препоръчваме хотел „Здравец“ (гозбите на снимките горе са именно от механата на хотела).
Опитайте още: катък, качамак, питурка, марудник, рогатник, родопски клин, крем карамел и Мезим Форте 🙂 Държа да отбележа, че млякото (краве, овче, биволско) е по-натурално от… от… натурален шоколад!
Всъщност, по пътя от Златоград към Кърджали дори реших да издоя лично една крава (да, мога и крава да доя!). Ако си представите тучна ливада, три луксозни коли, возещи хората от веселата компания и един младеж с панталон и официална риза да стои с кофа от блажна боя до красива, бяла родопска крава насред поляната, ще разберете защо всички минаващи шофьори си изкривяваха вратовете…
Другият път може да ви покажа как се копае царевица, как се вади арпаджик, как се впряга магаре и как се варят ракия и сапун. Но това – когато стана официално гражданин на София 🙂
А сега да преминем към друг български град…
КърджалиИмената на селата около Кърджали са наистина колоритни и оригинални. Няколко примера: с. Козарка, с. Самодива, с. Припек, с. Стоманци, с. Старейшино, с. Птичар, с. Рибино, с. Козлево, с. Мъглене, с. Секирка, с. Дедец… Докато не си представите тенис-турнир на Дедец и Самодива срещу Птичар и Козарка, просто няма как да го оцените.
Колкото до Кърджали, останах със смесени чувства от града… Манастирският комплекс „Успение Богородично“ определено ме впечатли приятно с един от най-поддържаните дворове, които съм виждал (реставриран е от отец Боян Саръев, а в манастира се пазят и частици от кръста на Иисус Христос).
В сладкарница „Виена“ (в самия център) пък ядохме едни от най-вкусните торти на света! Честно! „Неделя“ ряпа да ядат. И останалите дни от седмицата също! Но тортите буквално бледнеят в сравнение с кремчетата, така че обявявам кърджалийските кремове за една от 100-те национални чревоугоднически забележителности.
Перперикон си го оставихме за друг път, но пък посетихме яз. „Кърджали“ – един от трите най-големи (заедно със „Студен кладенец“ и „Ивайловград“). Пътят до язовира минава през циганската махала, която в сравнение с циганските махали в другите градове притежава изключително културно наследство:
- Къщите са в нео-натуралистичен стил, т.е. мазилката липсва напълно, а половината от екстериора е прикрит с долни гащи, прострени в различни посоки (жълтите петна означават предна част на гащите, кафевите – задна част);
- Ако наскоро любимият ви автомобил е изчезнал, мисля, че можете да го откриете тук… Или поне половината му части. Леките коли, които не са напълно разпарчадисани се използват за… дране на овце, като месото се поставя директно в багажника;
- Бабите са облечени с маркови гащи и носят купи сено поне три пъти по-тежки от тях самите.
Но ако си затворите очите (шофьори, вие недейте!) и минете през всичко това, гледката си заслужава… Панорамата е чудесна, рибата в плаващата таверна „Моби Дик“ е прясна и много вкусна, а рибарите наоколо създават неделно-безгрижна атмосфера:
Въобще Родопите са невероятно красиви и човек просто не може да им се насити. Аз със сигурност ще отида пак, а ако вие се чудите дали пътуването си струва, помислете пак, докато гледате тези снимки: