Тютюнопушене в обществените заведения на Европа по закон (с карта)

Писали сме не веднъж каква е позицията ни относно пушенето на обществени места. В „Тази събота“ по bTV, малко преди протеста срещу отмяна на тоталната забрана за пушене, в който се включихме днес, г-н Спас Панчев каза (цитирам):

„В Европейския съюз има много държави. Само две от тези държави, изключае България, имат такъв тип режим в момента. Това е Великобритания и Ирландия. Другите три държави, които в момента имат такъв режим: Гърция, Унгария и Испания… променят в момента закона.“

Това не е така. Инвестирах два часа в бързо интернет-проучване и направих следната „тютюнева карта“ на Европа:

smoking_europeЗабележка: Основната част от данните са взети от Wikipedia; останалите – от различни сайтове в Интернет. Данните не могат да се считат за напълно достоверни, но идеята на тази карта е да даде приблизителна представа как изглежда Европа. В Русия законът за забрана на тютюнопушенето влиза в сила през 2014 г. В Германия има местни закони, които ограничават пушенето значително повече, но не във всички области. Това дали един закон е в сила и това в каква степен и доколко ефективно се прилага в дадена държава са две напълно различни теми.

Ако и вие искате България да си остане в зелен цвят, следете какво се случва на www.bezdim.org. Благодарим ви!

Равносметка 2011

2011 е цяло, реално и просто число, а 2011 г. хич не мина простичко. Въобще животът ни е пълен със сложни взаимовръзки, които рядко правим – например Япония спря аналоговото излъчване на телевизия през 2011 г. и пострада от тежки земетресения. НАСА откри вода на Марс и почти веднага няколко села в Добрич останаха без вода, а всеки път, когато ние пишем в блога, някъде по света цъфва магнолия… Има ли свързаност между тези събития е също толкова трудно да се отговори, колкото и дали земетресенията на Марс се наричат марстресения, може ли човек да плаче под вода и защо кръглите пици идват в квадратни кутии, взети заедно.

За щастие, не ни се налага да го правим – тази публикация е посветена само на изминалата 2011 г., през която често се опитвахме да ви дадем ценна информация – за най-добрите зимни гуми, подходящи детски столчета за автомобил и как най-пълноценно да си използвате почивните дни

А и човекът не е създаден, за да разбира живота, а да го живее и да извърви своя път (поне така беше казал един мислител). Затова и през 2011 г. пътувахме често (обичаме да пътуваме!) и се разходихме до пещера Ангити в Гърция, пихме бананова бира в Англия и опитахме шоколад, идващ директно от поточната линия на фабриката в Музея на шоколада в Кьолн, Германия. Оказа се, че не е лошо и да си останеш в София понякога 🙂

Има много неща, за които не сме писали по една или друга причина. Направихме личен рекорд по сватби на приятели – ходихме на цели пет (5!) сватби. С толкова солиден опит зад гърба си, въпрос на (свободно) време е да направим серия публикации за сватбите.

За съжаление, освен на пет сватби, бяхме и на едно погребение – това лято почина дядо Жоро (дядото на Петър)… Страхотен човек, винаги весел, пълен с енергия, позитивен и с песен на уста. Винаги ще си спомняме с обич за него…

По Коледа ни се случиха неща, които не пожелаваме на никого. Ще ви кажем само, че това беше най-гадната ни Коледа. Но в крайна сметка получихме едно „приятелско напомняне“ от съдбата кои са истински важните неща, какво ни прави силни и какво ни сплотява. И тъй като новата 2012 година вече е тук, се надяваме, че ще е по-добра, по-плодородна и по-чудесна от всички досега, а ние ще бъдем по-здрави, по-весели и по-добри, с горещи сърца и хладни умове!

Надяваме се и че ще отложат края на света.

Едно обаче е сигурно – 2012 г. ще бъде по-дълга! Високосна е.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

10 (крадени?) чалга-хита

На Балканите сме. Повечето от нас са се родили тук. Повечето от нас живеят тук. Повечето от нас тук и ще умрат. С векове сме се карали, били, воювали и делили. Обединенията на народите ни в исторически план сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. Но има нещо, което ни свързва – имаме една и съща музика. След уникалната публикация „Записки по българската чалга през отминалия век“ и едни българо-сръбско-македонско-гръцки дискусии по Facebook, реших да напиша още една статия, този път за крадените песни. Не знам кой от кого е крал, не знам някой плащал ли е на някого за права и лицензи, знам само, че наистина ще се изненадате, че някои песни не се изпълняват единствено от родните ни поп-фолк гении… Давам ви само десетина примера:

Белите шишарки и Попа – Тигре, Тигре

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=RMtz9aokaio
Чуждоезична версия: Saban Bajramovic – O, fikret fikret

Таня Боева – Лутам се

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=yAJfI9_ikig
Чуждоезична версия: Γιάννης Βαρδής – Ένα ταξίδι


Мая и Магапаса – Ти пак си жива

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=6ySQBqeIw4I
Чуждоезична версия: Νότης Σφακιανάκης – Γύφτισσα μέρα

Ивана – Като на 17

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=t3brjpl0xiE
Чуждоезична версия: Indira Radic – Moj zivote dal’ si ziv

Малина – Не е грях

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=0eNnZNpZrC8
Чуждоезична версия: Jovana – Ne zaboravi me

Камелия – Луда по тебе

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=tAbbE1oMXJQ
Чуждоезична версия: Lepa Brena – Luda za tobom

Сашо Роман – Ой, Сашко

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=0ERQVwTyvtA
Чуждоезична версия: Muharem Serbezovski – Ramu Ramu

Пепа – Синя прашка

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=cLwVJTUvCnk
Чуждоезична версия: Τάσος Μπουγάς – Τελειώνω πια με σένα

Радо Шишарката – Обичам шопската салата

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=mdSARZjfTjE
Чуждоезична версия: Αντύπας – Για τα λεφτά

Валдес – Рибна фиеста

БГ версия: http://www.youtube.com/watch?v=iYfER-32DZg
Чуждоезична версия: Stoja – Moje srce ostariti nesme

Бонус: тройна кражба

Дотук 10 песни. За да ви докажа доколко неизброимо и непроследимо е творчеството, а и кражбите на Балканите, ще ви дам и един бонус пример. Това е песента „Wana Wana Amel Eh“ на египетския певец Mohammad Hisham Mahmoud Mohammad Abbas (محمد هشام محمود محمد عباس‎):

Песента се взима и от Кондьо („Мъни, мъни“), и от гръцката изпълнителка Кати Гарби („Περασμένα ξεχασμένα“), но пък Петра я краде от нея и създава „Хищна хиена“. Така в българския поп-фолк се появяват две песни, взети от един първоизточник и в крайна сметка звучащи доста различно (аз поне не бих разпознал, че става въпрос за една и съща мелодия, ако не знаех за другите две песни)…

На Балканите сме. Повечето от нас са се родили тук. Повечето от нас живеят тук. Повечето от нас тук и ще умрат. Но имаме една и съща музика…