Най-високите сгради и съоръжения в България (и малко за ТВ-кулата в Русе)

Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни...
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя…“

Нещо такова се пееше в една песен – преди няколко дни се замислих, кои ли са най-високите сгради и съоръжения в България. Към момента класацията изглежда така:

Като изключим комините и антените, оказва се, че в България има само една сграда над 200 м – телевизионната кула в Русе, която до 2001 г. беше и най-високата телевизионна кула на Балканския полуостров.

На височина 107 м се намира сладкарницата, от която гледката, вярвайте ми, е страхотна, особено по залез. При ясно време, може да видите както Стара Планина, така и Карпатите:За съжаление, сладкарницата не работи от няколко години… Ето една снимка от последния път, когато бях там (2005 г.):

Така и не можах да кача Биляна горе… 🙁

Русе е чудесен град, хиляди хора преминават през него всеки ден! С малко реклама и предприемачески дух, това заведение може да се превърне в чудесна атракция, както и да донесе добри печалби на собствениците си…

В Берлин също има телевизионна кола, която се посещава от над 1 000 000 души годишно. Това са около 2740 души на ден. Те плащат по 11 евро, за да се качат. Това означава 30 000 евро на ден! Ако Русенската телевизионна кула прави дори 1% от тези приходи (100 пъти по-малко от берлинската), това означава 300 евро на ден, без да броим консумацията в заведението, организирани на частни партита, рождени дни, сватби… колко русенски заведения могат да се похвалят с това?!

Да не говорим за допълнително финансиране по линия на европейския туризъм.

Наистина не разбирам.

Който се интересува от още информация по темата, ето:

http://an200.blog.bg/drugi/2009/11/15/ruse-otvisoko-televizionna-kula.436597

За Vario.bg


Преди нова година си взех нов лаптоп, от който съм изключително доволен. Взех го на изключително изгодна промоция от Vario.bg. „Варио“ е плевенска фирма и ми се сториха свестни, още повече, че и Данчо им стана клиент наскоро.

Миналата седмица обаче лаптопът започна да забива и един бърз MemTest показа, че единият RAM-модул е дефектирал. Няма проблем, в гаранция е.

Започнах да търся ожесточено гаранционната карта и както обикновено се случва в подобни случаи, открих 99 други гаранционни карти, но не и тази на лаптопа… Да, де, но лаптопът ми трябва, така че реших – ще си платя ремонта, ама без него не мога.

Все пак реших да се обадя на Vario:

– Добър ден, казвам се Петър Събев. Лаптопът ми е закупен от вас, но има дефект. За съжаление съм изгубил гаранционната карта, но мога да ви кажа подробности за поръчката.

– Няма проблем, ще го оправим. Къде се намирате?

– В София.

– Ами заповядайте в офиса ни в Студентски град.

– Добре, благодаря Ви!

* * *

Същият ден Биляна занесе лаптопа, някъде около два часа следобед. В пет часа получих обаждане:

– Здравейте, г-н Събев ли е?

– Да, аз съм.

– Лаптопът Ви е готов. Можете да дойдете да си го вземете.

* * *

И това е – взех си го. Време за ремонт – 3 часа.

Знам, че подмяната на RAM не е кой знае какво, но да ти свършат работата толкова бързо, напълно безплатно при условие, че са в пълното си право да не приемат лаптопа при липса на гаранционна карта и дори да ти се извинят, че така се е получило си е обслужване на най-високо ниво! Браво!

Сервизът им работи и с извънгаранционно обслужване, а сайтът му е www.serviz.me, така че ако имате лаптоп за ремонт, силно ви го препоръчвам.

В мое лице спечелиха доволен клиент и този благодарствен пост.

Високо напрежение (Limitless)

Жанр: научнофантастичен трилър

Участват: Брадли Купър, Аби Корниш, Робърт де Ниро

Режисьор: Нийл Бъргър

Оценка: 10/10

Официален сайт: http://www.iamrogue.com/limitless

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1219289/

Трейлър:

 

Както обикновено, бих казал, че филмът е добър и е най-добре да влезете в киносалона и да го изгледате, без да товарите предварително съзнанието си с трейлъри, ревюта и т. н. Още повече, че заради осакатения превод на заглавието, без малко да помисля филма за поредната екшън-тъпня и да го поставя в категория „ще го гледам, ама друг път“. Но ако много държите да четете ревюто предварително…

Първо, забравете за Селеногин и Гинко Прим… Запознайте се с NZT-48: експериментално хапче, което позволява да използвате мозъка си на 100%. Правите уникални асоциации, обработвате огромно количество информация, всички спомени са ви налични, не ви е нужно време да премисляте, да си спомняте или да реагирате – всичко това става мигновено.

Сега си представете изпадналия писател Еди Мора (Брадли Купър), който е в тотален „мозъчен запек“, крайните му срокове наближават, гаджето го изоставя и на всичкото отгоре сериозно закъснява с наема…

Може ли хапчето да обърне живота му? Ще ви издам, че се оправя с крайния срок за книгата си…

Филмът ми хареса поради няколко причини: лесно се разбира, не те обърква, не те задълбава на 6 трансцендентни нива като „Генезис“ (с думата „трансцендентни“ поздравявам всички, на които им се търси нещо в Google тази вечер), нo пък запазва същата динамика.

Харесва ми как е представен ефектът на действието на хапчето – точно така се чувствах и аз, когато бях нагъбен в Холандия (макар че сложните математически уравнения си изглеждат пак толкова сложни)… За уникалните сцени с т. нар. „трипове“ има разработен специален алгоритъм, който обаче ще ви е интересен, само ако се интересувате от подобни неща и то след като гледате филма. Актьорската игра е изключително добре премерена, така че нито да ви се набива в очите, нито да ви дразни. Браво на Нийл Бъргър – след „Илюзионистът“ това е вторият негов филм, който ме впечатлява положително.

Другото, което много ми допада е как са представена разликата между нормалното мислене и мисленето под въздействието на хапчето, както и какво се случва, след като въздействието му премине. В тази връзка, любимите ми моменти са досещането за готварската печка, сцената с момиченцето и кънките на пързалката, както и финала с кръвта (макар че много хора изобщо не са очаровани от финала на филма)… Но за да разберете за какво говоря, трябва да го гледате…

Още нещо – един оригинален сайт-реклама на филма: http://theclearpill.com/

Нещо, за което съжалявам – че не съм прочел едноименната книга.

Филмът не е подходящ за лица под 12 години. От мен филмът си получава максималната оценка 10, но за доста хора това е от „пълна боза“ до „един не чак толкова лош филм“. Ако искате, вижте и още мнения (spoiler alert):