Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

WC публикация

Този пост е писан в тоалетната…

Няма нищо по-уединяващо, отпускащо и забавно от това да се окупираш с лаптоп вътре и да драснеш нещо, което ще бъде прочетено от хиляди хора. Някои от тях може би също ще го прочетат именно там, в тоалетната.

Във Великобритания средностатическата жена прекарва сумарно половин година от живота си в тоалетната. И тук идва изненадата – средностатическият мъж прекарва цели три години там!!!

Е, струва ли си да губите това ценно време, при условие, че можете да се образовате, да научите новините за деня, да прочетете нещо забавно или просто да си чатите с жена си, докато тя е в другата стая… примерно 🙂

Лаптопът е безплатна и несвършваща (доколкото батерията позволява, разбира се) алтернатива на тоалетната хартия с вицове и судоку:

Тази вечер излязохме с приятели. Покрай Вики не ни се беше случвало от много време насам. От един момент (към третата бира) нататък темата ни бе само за тоалетните, затова съм и толкова инспириран от тях. Добавих още една тоалетно-ориентирана анкета експериментално – в случай, че експериментът е успешен, редовните читатели занапред ще могат да отговарят на различна анкета всеки път, когато посетят блога ни.

За финал, предлагам топ-3 от кенеф-вицовете на вечерта:

Виц 1:

Мъж влиза в обществена тоалетна и вижда голям надпис върху плочките пред него: „Погледни наляво!“

Поглежда наляво и вижда друг подобен надпис: „Погледни надясно!“

Поглежда надясно и отново вижда надпис: „Погледни нагоре!“

Поглежда към тавана, а там – надпис: „Погледни зад теб!“

Обръща се и вижда надпис на вратата: „Пикай, бе, стига си се оглеждал!!!“

Виц 2:

Седят двама в тоалетната на един ресторант и се мъчат от ужасен запек… Ама запек да видите! От двете съседни клетки се чувало неистово напъване, ту в хармония, ту със състезателен характер:

– Ъъъъъъ-ъъъ-ъъъ….

– Пъъ-ъ-ъъъх…. Ъ-ъъъъ….

– ЪЪЪЪЪЪЪ…….

– Ъ-Ъ-Ъ-Ъъъъъъ….

– Аппп… ъъъъъъъъъъ!

В един момент от едната тоалетна се чуло само едно кратко: „пльок!“

– Ееех, блазе ти!

– Какво „блазе ти!“, от напъване часовникът ми падна вътре…

Виц 3:

Един човек си пътувал с трамвай No. 7 и малко преди НДК така го свил стомахът, че още на следващата спирка скочил от трамвая почти в движение, след което на бегом, с прибежки и припълзявания се добрал по най-бързия начин до най-близката обществена тоалетна в небезизвестният подлез на Националния дворец на културата. Изстрелял „залпа“ на секундата и се облегнал облекчен. В този момент чул мъжки глас от съседната кабинка:

– Еееееей! Здрасти!

– Ъ… здрасти…

– Как си, как я караш?

– Ох, добре съм вече, много бях на зор…

– Така ли? А къде ще ходиш сега?

– Ами тъкмо бях в трамвая и щях да ходя към Централна гара, ама много ме заболя стомахът и… слязох по спешност.

– И какви са ти плановете отсега нататък?

– Ами излизам оттук, връщам се на спирката и ще си хвана друг трамвай, оттам се мятам на влака и се прибирам в Aлдомировци.

– Е, не се излагай, какво ще правиш там?

– Как какво? Аз съм си оттам… днес бях в София по работа за малко…

– Какво ще кажеш да се видим след малко?

– Ами… не знам, аз не те познавам…

– Всъщност, имам още по-добра идея – какво ще кажеш да те заведа на вечеря довечера?

– Не знам, човек, казах ти, не те познавам! Не съм те виждал, дето има една приказка… Ама какво пък… Съгласен съм!

– Чудесно! Хайде, до довечера тогава… аз сега ще затварям, че един идиот тук до мен си мисли, че питам него и през цялото време ми отговаря…

* * *

А кой е Вашият най-добър WC-виц?

25 признака, че сте пораснали

Забавна констатация с 25 начина да разберете, че сте пораснали…

1. Всичките ти домашни цветя вкъщи са естествени и нито едно не става за пушене.
2. Правенето на секс извън двойно легло не подлежи на обсъждане.
3. Храната в хладилника е повече от бирата.
4. Шест сутринта е времето, когато ставаш, а не когато лягаш.
5. Слушаш любимите си песни в асансьора.
6. Гледаш прогнозата за времето.
7. Приятелите ти се женят и развеждат вместо да „тръгват“ и да „късат“.
8. От 130 дни ваканцията ти вече е едва 20.
9. Джинсите и тениската вече не влизат в категорията „готино облечен“.
10. Викаш полицията, когато онези гадни деца надуят уредбата на макс.
11. Роднините ти не се притесняват да си разказват мръсни вицове пред теб.
12. Не знаеш в колко часа затваря любимия ти в миналото бар „Наздраве“.
13. Все по-рядко ти взимат контролни точки, но пък разходите ти за автомобила постоянно се увеличават.
14. Кучето ти е на здравословна диета вместо на остатъци от МакДоналдс.
15. Спането на дивана ти причинява болки в гърба.
16. Когато можеш си взимаш обедна дрямка.
17. Вечеря и кино след това е цялата среща, а не нейното начало.
18. Да изядеш кофа с пикантни крилца в 3 сутринта по-скоро ще разстрои, отколкото ще успокои стомаха ти.
19. Отиваш до аптеката за ибупрофен и упсарин вместо за презервативи и тест за бременност.
20. Бутилката вино за 2,50 лв. вече изобщо не е „много яка пиячка“.
21. Закусваш по времето, когато се закусва.
22. „Вече не мога да пия както преди“ измества „Никога вече няма да пия толкова“.
23. 90% от времето, прекарано пред компютъра е свързано с истинска работа.
24. Пиеш вкъщи преди да отидеш на заведение, за да спестиш пари.
25. Когато откриеш, че твоя позната е бременна казваш „Честито“ вместо „Мамка му, какво се е случило?!“…
И бонус:
26. Четеш целия този списък отчаяно с единствената надежда да откриеш поне един признак, който не се отнася за теб, за да оправдаеш стария си задник пред самия себе си… И не успяваш. Тогава препрати този линк

http://psabev.blogspot.com/2008/09/25.html

на твоите остаряващи приятели, за да се посмеят и те…

Преводът е мой. Оригиналът е взет от тук.