„Тилт“

Така и така сме го подкарали на съвременни български филми в киното, не мога да не разкажа и за „Тилт“… Няма смисъл да обяснявам подробно за трейлър, актьорски състав, история и т. н. Сайтът на филма получава моите адмирации: има цялата информация, която ви е нужна.

Ще се спра само на няколко неща:

За кого е „Тилт“?

„Тилт“ ще се хареса на всички, които са преживели бурните години на прехода, но е особено подходящ за хората от набор 1965-1975. Феновете на „Стъклен дом“ също ще се изкефят…

Кого ще видите?

Радина Кърджилова (Беки) определено е дръпнала много като актриса в сравнение с първите сцени в „Стъклен дом“. Да, има и гола сцена! 🙂 Явор Бахаров си е естествен както винаги и цепи мрака (то и брат му не му отстъпва в Love.NET, де), а и като цяло и при останалите млади актьори го няма онова типично преиграване, познато от ТВ сериалите. Или са се научили да стоят пред камера, или просто режисьор-продуцентът Виктор Чучков и снимачният екип са си свършили работата. Пак да кажа – мое лично мнение, с което може и да се съгласите, може и да не се… Колкото до по-възрастните, на Биляна всъщност най-много й хареса играта на Георги Стайков и наистина има защо.

Какво ще видите?

Много неща. Бой, е.ане и сръбска музика, както се казва… За мен най-ценното от филма е тоталното връщане към онова време, което всички сме забравили: масовото емигриране; видеокасетите, озвучени от един-единствен човек; скейтърите пред НДК, предлагащи я порно, я нещо по-незаконно; падането на Берлинската стена (леле, бил съм на 7 години); електронните игрички с ръчки и монети; жълтите регистрационни номера на Ладите и Москвичите; телевизорите без дистанционно…  вече съм говорил за тези неща в поста за ретро-чалгите

Разбира се, има и неща, които си остават непременени във времето. Сещам се за две такива: любовта и вагоните на БДЖ.

Иначе „Тилт“ е един от малкото филми, в които сюжетът се натоварва, ситуацията се усложнява и към края вече се чудите – добре, де, как ще свърши? Ами… в последните пет минути всичко си идва на мястото, макар че аз очаквах малко по-холивудски финал, но пък избраният завършек е отворен и много силен в същото време.

Между другото, Любен Дилов-син и в момента пише едноименна книга, в която можете и вие да се включите. На сайта има повече информация. А аз вече очаквам с нетърпение „Тилт 2″… и да дойде уикенда! 😉

Лична оценка: 8/10

Черен влак се композира…

Като истински фен на БДЖ, преживял не една и две истории със славната железопътна компания, преди време пуснах играта „Познай гарата„. Сега започвам този пост с подобен въпрос:

Къде се намира този влак?

а)  Провадия, България

б)  Пирот, Сърбия

в)  Грац, Австрия

Който и отговорите по-горе да изберете, не сте познали… Истината е, че влакчето по-горе може да се намира в хола, в детската и дори на двора… Влакчето по-горе е макет с уникална детайлност, побира се върху маса за хранене и е производство на „Пико“ (PIKO Spielwaren GmbH). „Пико“ е една от най-известните фирми за влаков моделизъм и най-популярният им мащаб е 1:87.

Моделите

Произвеждат всякакви влакове – от парни влакове до свръхмодерни електрически:

Ако сте истински маниаци на БДЖ, може да си направите дори колекция с български влакове. Обърнете внимание на надписите, детайлността на купетата, седалките…

Ето една интересна колекция с макетни влакове на БДЖ

А ние продължаваме с…

Релсите

Релсите са изработени от сплави на никел и сребро и имат много добра електропроводимост (от тях се захранват влакчетата).

Те, както и всичко останало са изпипани до най-дребния детайл.

Дори отблизо, гледката е поразяваща:

Можете да ги видите на сайта на Пико (www.piko.de), където има и софтуер за проектиране на ж.п. линии. Така можете да си създадете от обикновено кръгче до сложна система от пресичащи се релси:

А най-брутално е ако направо обиколите градината или стаята с ж.п. линия, както ще видите по-долу.

Управление

За да пуснете влакчето си по релсите, ви трябва контролен пулт.

От „Пико“ предлагат куп дистанционни, контролни пултове и други джаджи, с които влакчетата ще се движат напред-назад, ще се изчакват, ще ту-туткат, а скоростта, стрелките и светлините ще се сменят…

Декор

Ако добавим и уникалния декор, картинката става наистина реалистична… Продават се десетки къщички, гари, фигурки… може да си купите дори купчина мини-тухли!

В крайна сметка се получават красиви пейзажи…

А когато всичко това се комбинира…

Нямам думи, затова вижте видео – като за начало, едно високоскоростно ICE3:

Продължаваме с един доста напреднал колекционер, който си има и звуков декодер:

Има и истински маниаци… ама ИСТИНСКИ!!!

Всички видеота, показани досега, са от влакчета, които са в помещения. Но моделчетата са толкова реалистични, че спокойно може да ги ползвате и навън. Дори в сняг, който според мащабите на „Пико“ би следвало да е около 1,5-2 метра:

Само внимавайте, малките влакчета често срещат препятствия, които няма как да се случат на големите им оригинали:

Всъщност, далеч не е необходимо да имате огромна колекция с декори и всякакви влакове, за да се забавлявате:

За финал – не исках този пост да изглежда като реклама, но наистина се зарибих…

Иначе освен „Пико“, има и други големи производители на макетни влакчета, като другите три от „великата четворка“ са „Мерклин“, „Флейшман“ и „Роко“. Някои модели и мащаби дори са съвместими с други!

Написах този пост за „Пико“, тъй като това са единствените влакчета, които видяхме в България. Адресът е София, Пиротска 9 („Малкият ЦУМ“), ет. 2. Сравних цените с тези в чужбина и… сравними са!

Моля колекционерите и феновете на миниатюрните влакчета да споделят информация в коментар, ако имат такава.

За край – едно важно уточнение – тези влакчета НЕ СА играчки. Дори най-евтините комплекти струват 200-300 лв. без декорите, така че ако ще ги купувате, препоръчвам ви да е на човек над 10 години. Всъщност, ако се чудите какво да вземете като подарък за съпруга си, баща си, порасналия си син… вземете им влакче 🙂

Каквото и да ви казват някои мъже за това колко са зрели, за някои неща никога няма да пораснем!

Кражба в БДЖ по Никулден!


Никулден е… Честито на всички знайни и незнайни именници!
И тъй като се очертава да изкарам трезвен по-голямата част от празника, ще ви разкажа за последния си Никулден като студент в Пловдивски университет…
Тези, които не ме познават добре, ще разберат, че и аз не съм цвете за мирисане, употребявам алкохол и дори съм извършил кражба в нетрезво състояние и си признавам за това!
Знам, че звучи невероятно, но имам приятели-именници както в Пловдив, така и в Русе. И понеже много ги уважавам, се разбрахме да изкарам 6-ти вечерта в Пловдив, а на 7-ми сутринта да си допием в Русе…
С първата част се справихме чудесно – напихме се с Ники Вълчанов и компания, хората се натъркаляха още към десет вечерта, а аз около 22:30 се сетих, че ще пътувам за Русе с влака в 22:55. И изфъфлих:
– Мммм… момчета, ааааз тряббва да ссссси хххходя!
– Шшшшщо, бе, Пеши! Оссстаниии още мъъъъничко.
– Нннне мо’а момчета, ааааз тряббваа да ссссииии ххххооодя!
Как съм стигнал до Централна гара Пловдив ми е абсолютно бяло петно… Спомням си само, че спорих със служителката от БДЖ, тъй като пристигнах две минути преди тръгването на влака, а принципно пет минути преди това не се издават билети… Така или иначе, дадоха ми билет, дотърчах някак с преплитащи се крака до последния вагон и се тупнах с лице към гадните, до болка познати зелени кожени седалки…

* * *

Бяло петно.

* * *

Четири и нещо. Събуждам се и се оглеждам… За човек, прекарвал по 16 часа с влак в път Русе-Пловдив всяка седмица, в продължение на четири години не е особен проблем да се ориентира… Дори и мъртво пиян… Дори и в тъмна нощ… Вграденият ми GPS бързо отсече: Наближаваме Горна Оряховица.
След което обърнах внимание на крещящия ми вграден датчик за ВОДА!
Малееее, колко бях обезводнен и жаден – не стига, че бях тотално алкохолизиран, а и парното в БДЖ допълнително изсушаваше въздуха. Естествено, не си бях взел никаква вода…

* * *

Влакът пристигна в Горна Оряховица и тихо спря върху покритите със сняг релси…
Слизам. Гарата е тотално пуста. Чешмите са замръзнали. Магазинчетата са затворени. Дори и чист сняг няма откъде да се вземе на пустата гара… Изсумтявам като гладно псе и се връщам във вагона… Влакът отново потегля…
Обикалям вагоните като подивял – няма джан-джун… Хората са се изпонатръшкали и кротко похъркват… В един момент виждам празно купе, а на масичката пластмасова бутилка с минерална вода, мобилен телефон и портфейл! Явно собственикът – спокоен, че няма жива душа по това време, беше отишъл до тоалетна или нещо подобно… на кого му пука, когато си обезумял от жажда…
Огледах се, ослушах се, доближих се до масичката и без да обръщам особено внимание на портфейла и GSM-а, грабнах бутилката с вода и офейках!
Казват, че първата открадната хапка/глътка присядала. Няма такова нещо. Това беше една от най-вкусните глътки в живота ми!