Какви ли не легенди съм чувал за софийския градски транспорт… Но ето една истинска история отпреди две седмици, в която покъртителен не е основния сюжет, а реакцията на хората… Та… Качвам се аз в 74 и гледам някаква баба с малки внучета и шофьорът пуши на 1 метър от тях…
Отидох и му направих забележка:
– Извинете, пушенето е забранено, нали знаете?
– Аз не пуша. Цигарата пуши.
– А защо димът излиза от устата Ви тогава?
– А ти защо не слезеш от автобуса, като не ти харесва…
– Ами защото съм си платил да се возя в автобус, където пушенето е забранено.
– Е, значи си се качил в неподходящ момент…
– За мен или за Вас? … (мълчание) … Знаете ли, хрумна ми идея: тук хората са сложили едно телефонно номерче и ще се обадя веднага, ако ми кажете регистрационния номер на автобуса… или пък веднага след като сляза, ако не ми го кажете…
Не ми го каза 🙂
В досегашния край на историята няма нищо интересно – слязох, взех му номера, звъннах на телефона, от там казаха пощенски адрес и онлайн адрес за жалби, пуснах онлайн и край на занимавките (още нямам входящ номер обаче).
Интересното всъщност беше докато сляза от автобуса, или поне мен много ме изненада. В автобуса пътуваха хора на средна възраст около 84 г. и всички започнаха едва ли не да защитават шофьора и да нападат мен!
Буквално се надпреварваха:
– Провинциалисти мръсни долни! Дошли в столицата и се разпореждат с мръсен провинциален акцент!
– Заради ей такива като тях сме на това дередже, Марче – мънка си една баба…
– Оставете го, човека, бе, той от 4 часа е станал да шофира.
– Не им дават една цигара да изпушат значи!
– Семейство храни човечецът, кара ни тук всичките, прави ни услуга дет’ се вика…
И едва ли не в очите на повечето пътници шофьорът беше един добър човек, който ги вози, единствената му радост е да си изпуши цигарата в автобуса, а аз съм тъпакът, дето се качва и му досажда, че пушенето било забранено. Не ме ли е срам 🙂