Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.



Реклама:

Booking.com

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“



Реклама:

Booking.com

www.FaceInHole.com

Ако ви е скучно и обичате да си врете носа там, където не ви е работа, предлагаме ви да посетите www.faceinhole.com (за който научих от Майк Рам, всъщност). Идеята е проста – избирате си фон (имате най-различни категории – филми, костюми, корици на списания), след което включвате уебкамерата или пък качвате снимка. Правите няколко фини настройки на цвят, контраст, светлина, тонове, ротация и т. н., след което получавате забавен колаж като тези горе! Яко, а? Има интеграция със социални мрежи, както и търсене по име на филм, списание или каквото още се сетите…

Как да изберем годежен пръстен с диамант

Диамантен пръстен

След като предложиш брак, особено ако е на най-готината жена в света, някакси забравяш през какво си минал, за да подготвиш този тъй важен момент. Диамантът е символ на вечното обвързване. Първият подарен годежен пръстен с диамант е от 1477 г., когато херцог Максимилиян Австрийски подарява диамантен годежен пръстен на Мария Бургундска.

Покрай един мой приятел, решил да се бракува, си припомних и реших да разкажа поне основните неща. Вече писах за това как може да се разпознае истински диамант от фалшив… Тук се концентрирам върху качествата на истинските диаманти и какво да имаме предвид при избор на годежен пръстен с елмаз. В поста има продуктово позициониране, но в случая (както винаги) никой не ми плаща за рекламата, така че си струва 🙂 Става въпрос за сайта BlueNile.com, който като качество на стоките, обслужване, цени и допълнителни възможности просто няма равен. От там взех пръстена на Биляна и ви го препоръчвам с две ръце и десет пръста!

Разделил съм поста на три основни части:

Как да изберем пръстен?

И така, имате си гадже, решили сте, че е Тя и искате да й предложите брак. Преди всичко – сигурни ли сте? Помислете си добре! Тествахте ли системата изцяло 🙂 Е, добре! Стига да се обичате и да предложите от сърце, можете да си направите пръстена от бирена капачка или от преплетени стъбла на маргаритки и това нищо няма да промени, освен фактът, че този пост ще ви е абсолютно ненужен. Традицията обаче повелява да го направите с диамантен пръстен. Както се досещате, понятието „диамантен пръстен“ се състои от две подпонятия: „пръстен“ и „диамант“. Засега се спираме на това какъв да е пръстенът.

Размер

Първото и най-важно нещо е пръстенът да е по мярка. Това е един от най-трудните моменти, тъй като различните хора са с различни ръце. Ето няколко варианта как да процедирате:

Вариант 1 (моят случай): Ако успеете да се докопате до пръстен, който тя носи на безименния си пръст и й става добре, нямате грижи. Може да измерите диаметъра с шублер с висока точност, да го занесете до най-близкия биутер или просто да видите дали някое от означенията за размер не е написано от вътрешната страна на пръстена. Внимавайте, защото трицифрени числа като 333, 585 или 999 означават проба на съответния метал.

Вариант 2: Може да ви излезе малко скъпичко, но взимате любимата си жена и я завеждате до някой бижутерски магазин (не е казано, че трябва да й го купувате, всъщност). Така обаче ще видите какъв тип пръстени й харесват, както и какъв е размерът. Може й да я „поглезите“ с някое сребърно пръстенче или да й го обещаете за Коледа, за годишнината или за рождения ден (след което да я шашнете със скъп пръстен с диамант).

Вариант 3: Издебнете я докато спи и й вържете конец на пръста, после приплъзнете примката и я запазете. Измерете обиколката на спокойствие и получете размера след това.

Вариант 4: Поиграйте си на съпрузи и увийте станиол от шоколад (или парче кабел), но внимавайте да е наистина плътно около пръста й. После просто намерете начин да запазите въпросната мярка. Да се използва само в краен случай поради неточното измерване.

За финал относно размера, ето един чудесен PDF oт BlueNile, който ще ви улесни с различните размери и взимането им. Размерът трябва да е достатъчно малък, за да не се изплъзва, но и достатъчно голям, за да премине през сгъвката на пръста. Важно е да споменем, че размерът се взима вечер, когато пръстите са по-подути. И още нещо: увеличете взетия пръстен с един размер (ако е М, вземете N). Ако избраният пръстен е по-широк, увеличете с още един размер (ако е М, вземете O). Дори в този случай, разликата в 0.4 мм. Имайте предвид, че в повечето случаи можете да коригирате пръстена, но по-добре малко по-широк и поставен на ръката, отколкото малко по-тесен и яко и безуспешно напъване, за да го наденете на пръста (в този кофти случай, ползвайте кутрето). Препоръчва се дебелина на пръстена между 3 и 6 мм, като тънките пръстени подхождат на по-дълги, по-тънки и фини пръсти, а дебелите – логично – на по-къси и по-дебели пръсти.

Материал

Традиционно се подарява златен пръстен, но нищо не ви пречи да изберете сребро, платина, титан, паладий или, както вече казахме, стъбла от маргаритки. Аз лично предпочитам бялото злато пред жълтото. Тук е мястото да кажа, че бялото злато като химичен елемент не съществува, т.е. това е родирано жълто злато. Имайте предвид, че след време пръстенът ще пожълтее, но почти всички бижутери предлагат родиева баня, която е лесна и безопасна процедура и възвръща лъскавия бял цвят на пръстена. Добавянето на мед, цирконий, индий и алуминий към златото пък му придават съответно розов, зелен, син или лилав оттенък. Платината е по-твърда, по-издръжлива и по-скъпа, затова се препоръчва като най-добър приятел на диаманта. Среброто предпазва от зли сили, но е сравнително меко, така че наистина много внимавайте, ако това е вашия избор. Титанът е металът на бъдещото поколение, а паладият е хипоалергенен и символизира непобедимостта поради своята твърдост. Какъв ще е изборът ви, оставям изцяло на вас.

Вътрешен профил

При напречен разрез на пръстена, проверете дали формата отвътре е овална (повечето бижутери наричат подобна форма „comfort fit“ или комфортна). Разликата между плоския и комфортен вътрешен профил е огромна. Халките ни бяха с плосък профил и първия месец пръстите и на двама ни с Биляна бяха ожулени, зачервени и с раздразнена кожа. Картинката показва разликата най-добре:Захващане

Да изгубиш диамант за стотици, хиляди и дори стотици хиляди левове, просто защото не е бил добре захванат от обкова си е мъка, която не бива да се допуска. Важно е пръстенът да бъде избран според размера на диаманта, както и самото захващане да се извърши от професионален бижутер.

Захващанията са най-различни видове, според формата и вида на пръстена, така че внимавайте, особено ако не сте уверени в способностите на бижутера и купувате обкова и диаманта отделно.

Тип обков

Последно, но не и по важност, ще разгледаме типа обков. Диамантеният пръстен почти винаги има един централен диамант и по един или повече допълващи диаманта от двете му страни. За да ви е по-лесен изборът, опитайте се да фокусирате върху един тип обков.

Ето и по една причина да изберете всеки един от обковите:

  • Единичният диамант е най-класическия вариант, принцесите в приказките имат именно такъв пръстен, а освен това така брилянтът е център на внимание като получава и отразява възможно най-голямо количество светлина. Аз лично обичам прости и изчистени неща и избрах именно този вид.
  • Обковът с три диаманта символизира бъдещето, настоящето и миналото. Aко предпочитате, можете да замените двата странични диаманта с други скъпоценни камъни, например сапфир, топаз, смарагд, рубин… феновете на Diablo си ги знаят!
  • Обковът с много диаманти придава допълнителен блясък на пръстена. Повече, но по-дребни диаманти не винаги означават по-скъп пръстен от този с два, но по-едри, така че цената е строго индивидуална.

Важно е не само какво харесвате вие, а и половинката ви, така че ще е добре да узнаете, без тя да се усети. Ако сестра й или някоя нейна приятелка (жените изпортват нещата, така че много внимавайте), би било супер тя да я попита…

Как да изберем диамант?

Така, да приемем, че сте харесали пръстен. Време е за диаманта. Диамантът има много характеристики, като всяка от тях влияе върху цената в някаква степен. Ще ги разгледам една по една, защото всички те са важни.

Размер

Това е най-важната за ценообразуването характеристика. Но малък диамант с високо качество може да е много по-скъп от голям диамант с ниско качество. Моят личен съвет е да заложите на малък, но качествен брилянт. Даде ми го една колежка, която тъкмо се беше сгодила и се оплакваше, че има голям камък на пръстена и почти навсякъде го „закача“ и дори си одраскала колата без да иска.

Скъпоценните камъни, както знаете, се измерват в карати (които нямат нищо общо със златните карати). Един карат е 0,2 грама. Приблизителната им големина е горе-долу такава, като съвсем ориентировъчно кръгъл диамант с диаметър 3 мм в най-широката част е около 0,1 карата.

Личната ми препоръка е да изберете диамант между 0.20 и 0.75 карата според желанието и възможностите си.

Форма

Нешлифованият диамант е просто камъче, като тези на снимката вдясно. При обработване диамантите губят около половината от теглото си. Ето защо изборът на форма е една от най-важните характеристика на диаманта, който ще изберете и от нея зависи основния облик на вашия пръстен, как ще се обогати символиката му, колко светлина ще отразява и как точно е добре да се захваща. Възможностите са практически безкрайни, но ето няколко от най-популярните форми на шлифоване:

И така, каква форма да изберете?

Брилянтът (кръгла форма) е най-популярният вариант (80% от диамантите са именно такива) и има защо. Години наред бижутери, физици и математици са изчислявали идеалната форма за отразяване на светлината. Да, това означава, че диамантите с тази форма блестят най-силно, а и ще имате най-голям избор от останалите характеристики. За всичко това ще разкажа подробно малко по-надолу, засега само ще ви кажа, че ако се колебаете кой вид форма ще допадне най-много на любимата ви, изберете именно този класически вариант. Аз също избрах именно този вариант. Освен в класически вариант с 57 стени, кръглият диамант може да се оформи и като сфера, антверпенска роза, португалска, магна и др.

Принцес е вторият по популярност диамант. Класическата форма е на обърната правилна пирамида. Тъй като по-голямата част от диаманта се скрива във пръстена, тук може би е добра идея да се насочите към малко по-голям размер. Имайте предвид, че ако не изберете диамант H или по-безцветен (виж по-долу за цвят), цветът може да бъде забелязан дори с просто око по краищата. За същото трябва да внимавате, ако решите да изберете и диамант с форма на сърце – вековния символ на любовта, като уменията на шлифовчика също са от особено голямо значение при тази форма.

Изумрудът е изрязан стъпаловидно, което прави блясъкът му уникален. Най-доброто отношение между дължина и ширина е между 1.30 и 1.40. При равни дължина и ширина, формата се нарича ашер. Поради голямата „плочка“, която се образува в средата, една от най-важните характеристики за тези форми е чистотата на диаманта (обяснена също по-надолу). Единичната плочка се нарича багета, издължена е и принципно не е много популярна за централен диамант. За сметка на това пък чудесно се вписва като допълнителен.

Маркиз и овал подчертават дългите пръсти, а късите правят да изглеждат по-дълги. Ето защо те също са сред най-предпочитаните форми. Подобно е и с формите круша, капка и висулка. Внимавайте със съотношението дължина/ширина, то тотално може да промени формата на пръстена.

Възглавницата и радиантът са квадратни по форма, но със заоблени краища. По-големите им повърхности (особено при вариант слънчоглед) означават, че трябва да внимавате с чистотата на диаманта.

Трилянтът (известен и като трилиант) е форма с три върха. Формата варира от заоблени ъгли до класически триъгълник. Умението на шлифовчика е най-решаващо за тази форма.

Формите са наистина неизброими, но каквато и да изберете, трябва да я съчетаете добре с пръстена. Схематично нещата изглеждат по един начин, в действителност може да са съвсем различни. Ето тук е най-големият недостатък, ако решите да поръчвате онлайн, но поне може да се разходите по бижутерските магазини и да придобиете представа кое как изглежда предварително:

Цвят

Цветът на перфектният диамант е… безцветен, т.е. няма цвят. На практика обаче почти няма диаманти с перфектна кристална решетка, а различните примеси могат да придадат специфичен цвят на диаманта. Най-често срещаното оцветяване е жълто или кафяво (азотни атоми) и поради този факт, тези диаманти са значително по-евтини от прозрачните им събратя. Има обаче и диаманти, които са оцветени в други цветове, например розово-червено (структурни аномалии), зелено (радиация) или синьо (бор), като тяхната цена е по-висока от тази на прозрачните. Тъй като на 10 000 обикновени диаманта се пада един цветен (наричат се FC / Fancy Color), цената на тези диаманти е много висока – започва от 5-цифрено число в долари дори за най-малките и сравнително некачествени диаманти. Ето защо на масовия пазар друго освен прозрачни диаманти почти не се предлага, така че се спираме на оценката на тези диаманти. Най-прозрачните, т.е. безцветни (и съответно – най-скъпи) диаманти са с цвят D, най-силно оцветените (и в случаите на жълт или кафяв оттенък – и най-евтини) са с цвят Z. Не ви съветвам да си купувате нищо по-цветно от I.

Флуоресценцията е свойството на диаманта да мени цвета си, когато е изложен на ултравиолетово излъчване. Обикновено диамантите, които флуоресцират силно се продават на малко по-ниски цени от останалите.

Чистота

Чистотата или по-точно групите на дефектност на диаманта е един от основните параметри, които определят неговата стойност. Чистота отразява броят, позицията и големината на примесите, появяващи се по естествен път в диамантите и нарушаващи тяхната решетка. Най-често срещаните са облаци (замъглени области), пера (малки пукнатини под формата на перо), кристали (минерални отлагания в диаманта), зърна (чужда материя с формата на зърно), възли (особено „завъртане“ на структурата на диаманта), сегментация (разделяне на диаманта на участъци), кариеси (дупка вътре в диаманта). Колкото по-чист е скъпоценния камък, толкова повече светлина и блясък отразява той, и съответно толкова е по-скъп. Ако една и съща пукнатина е в центъра на диаманта или по-невидимо в неговата периферия, оценката и цената му също могат да се различават.

Чистотата на диаманта се обозначава със следните символи:

Ето и какво означават буквичките:

  • F или FL (Flawless): Без дефекти. Диамантите не показват никакви примеси или недостатъци, когато са увеличени 10-кратно с лупа. Диаманти без абсолютно никакъв дефект са изключително редки.
  • IF (Internally Flawless): Почти без дефекти. Диамантите са без видими вътрешни дефекти, когато са увеличени 10-кратно, но могат да имат незначителни недостатъци на повърхността. IF и F диамантите често са обозначавани с общото название LC (Loupe Clean).
  • VVS1, VVS2 (Very Very Small Inclusions): Mного малки и незначителни дефекти. Тези дефекти са трудно доловими, дори под десетократно увеличение с лупа. Този тип диаманти изглеждат перфектни за всички, освен за малък кръг от добре обучени професионалисти в областта. С VVS1 се обозначават дефекти, които могат да се забележат, когато диамантът се гледа отгоре, а с VVS2 – когато се гледа отдолу.
  • VS1, VS2 (Very Small Inclusions): Много леки дефекти, незабележими с просто око и видими само под 10-кратно увеличение с лупа. Това качество диаманти изглеждат перфектно чисти за нетренираното око. По-горните категории са много добри, но цените са доста високи, а разликата не се забелязва никъде другаде, освен в лабораторията на гемолог.
  • SI1, SI2 (Small Inclusions): Притежаващи незначителни дефекти, които могат да се видят под десетократно увеличение и в някои случаи (SI2) се виждат и с просто око. Този тип камъни присъства в почти всеки бижутерски магазин, предлагащ диаманти. Камъкът изглежда прекрасно, но не се плаща допълнителната цена за лабораторно измерена чистота. Препоръчвам да не взимате такива диаманти, но можете да закърпите бюджета с тях.
  • I1, I2, I3 – Притежаващ видими дефекти (три степени). Тези дефекти са видими с невъоръжено око. Степента на чистота I1 (средни включвания) в диамант, който е много добре шлифован, може да предложи много по отношение на красота. За някой, който иска голям и внушителен диамант и е с ограничен бюджет, тази категория може да е перфектната алтернатива. Колкото до I2 (големи, многобройни, леснозабележими включвания, които леко понижават блясъка) и I3 (същите, които силно понижават блясъка), просто не взимайте такъв диамант в никакъв случай!

Изрязване

Изрязването (известно още като фасетиране) на диаманта е една от най-важните му характеристики, която хората често бъркат с формата. Доброто изрязване иска точни пропорции, чудесна симетрия и определя каква част от светлината ще бъде отразена, т.е. колко силно ще блести брилянтът…

Ако диамантът е изрязан прекалено плитко, светлината излиза през долната му част. Ако пък е изрязан прекалено дълбоко, светлината излиза отстрани. Само при спазване на точните пропорции, тя се отразява по правилния начин и диамантът блести наистина.

Изрязването се оценява по скалата лошо (poor), добро (good), много добро (very good), отлично (excellent) и само за кръглите диаманти – идеално (ideal).

Симетрия

Освен спазване на пропорциите, важно e и да се спазва симетрията. Иначе отново блясъкът на диамантa няма да е добър. Симетрията има много по-малко влияние от изрязването, но въпреки това я имайте предвид и не взимайте диамант с лоша симетрия. Оценява се от лоша до отлична.

Полиране


Малките грапавини по повърхността на диаманта, леките драскотини и ожулвания по ръбовете се отстраняват при полирането на диаманта. Никой диамант не блести истински кристално, ако не е полиран. Полирането също се оценява от лошо до отлично.

Разбира се, има още куп характеристики на диамантите, но тези са най-важните и на нас като аматьори би трябвало да са ни достатъчни… Още веднъж препоръчвам Blue Nile, където всичко е обяснено подробно, идва опаковано директно в красива кутийка, после можете да изберете същата като пръстена халка, а корекциите по размера са безплатни. Аз ползвах услугите им и съм много доволен от обслужването, въпреки че тогава нямаше доставка до България.

Как да предложим с диамантен пръстен?

Това е толкова индивидуално, а и този пост стана толкова дълъг, че мисля да пропусна. За моето предложение вече знаете, а добри идеи може да намерите навсякъде в Интернет.

Ще ви кажа само нещо важно: брак (поне в повечето случаи) се предлага и приема веднъж в живота. Направете го незабравимо – иначе и най-скъпият диамант е парче безполезен камък. Помислете си какво ви свързва, какво ви различава от останалите двойки, какво е нещото, което би я зарадвало или изненадало… Коя е вашата песен, кое е вашето място, кой е вашият филм и кой е вашият ресторант?

За да стане добре ви трябва сериозна подготовка, а в повечето случаи – и помощ от приятели. Но си струва, вярвайте ми! И за да ви вдъхновя, ето един последен пример:

Сега ви желая успех и да не забравите да почерпите след това…