Уикенд в Южна Италия: Бари, Матера, Алберобело, Мартина Франка, Лече, Бриндизи и Полиняно а Маре

Италия винаги е добра идея, нали? Не знаем на колко от вас се е случвало просто да ви се ходи „някъде“, да поровите за евтини полети в Интернет и да резервирате първото нещо, което ви се стори смислено… Е, „токчето на италианския ботуш“ и именно областта Пулия в Южна Италия (известна още като Апулия) грабна вниманието ни…

Над 800 км брегова линия, къщи с конусовидни покриви и такива, изкопани в пещери, безкрайни масиви от маслинови дръвчета и тук-там някой кактус или палма, съчетани със старинни барокови сгради и топъл климат нямаше как да не ни заинтригуват. Взехме си WizzAir с полети София-Бари-София в рамките на 3 пълни денонощия – тръгване в четвъртък вечер и връщане в неделя вечер. Едва по-късно, планирайки пътуването си, четейки пътеписите на други блогъри и съветите на туристически агенции, открихме, че три денонощия са твърде кратък престой за Пулия…

Повечето хора успяват да посетят едно-две, максимум три места за това време, но мислим, че поставихме национален блогърски рекорд за най-много посетени градчета и селца в областта в рамките на три денонощия… цели седем! Предполагаме, че рекордът би могъл и да се подобри, но все пак говорим за пълноценно преживяване, а не за лудо препускане заради бройката, нали?

Планът

travel-mapДобавяйки всички забележителности, добри места за хапване плюс линиите на различните компании (четете по-надолу), направо се наложи да направим карта в Google My Maps с местата, маршрутите и ресторантите за посещаване. Наложи се да отсеем някои забележителности и в крайна сметка решихме маршрутът да е Бари – Матера – Алберобело – Мартина Франка – Лече – Бриндизи – Полиняно а Маре – Бари. Вариантите за подобен „подвиг“ са два: наемате кола или оптимизирате на макс обществения транспорт.

bari-airport2Първият вариант (т.е. наем на автомобил) е удобна опция, тъй като колите под наем са доста евтини – в ненатоварения период може да се наеме автомобил за трите дни на крайна цена около 80 лв. Но има и уловка – паркирането в историческите центрове не е просто нещо, няма как да се насладите на чудното италианско вино и (нещо, което колега ми каза) някъде в дребните шрифтове на договора пише, че ако полицията изиска данни за автомобила (по какъвто и да е повод), таксата да се предоставят тези данни е 50 EUR за всяко поискване, които се удържат от крайния клиент (и на въпросния колега му я удържали три пъти)… Така че минахме на вариант две: обществен транспорт. Но ако все пак вие решите да наемете автомобил, обърнете внимание на нашите съвети.

transport

Още от самото начало разбрахме, че планирането на пътуването с обществен транспорт не е лесно. Италианските компании са „всяка коза за свой крак“ и всяка си има (или си няма) собствен сайт, не всички имат версия на английски, не всички държат да изпълняват всички маршрути и т. н. Накратко – нямат никаква единна система, дори централните гари в Бари са няколко…

Още с пристигането си в Бари искахме да отидем директно в Матера, тъй като е малко встрани от маршрута и да спим в пещерен дом. Полетът каца по разписание в 21 ч.  и двата варианта са:

  • отивате до централна гара Bari Centrale FAL и хващате влак в 22:00 ч. (доста рисковано, но е постижимо, особено ако разгледате схемата на централните гари в Бари по-долу)
  • чакате до 00:30 ч. и се мятате на автобус директно до Матера от летището.

Тези две прости изречения са резултат от двудневно браузване и претърсване на какви ли не варианти.

За късмет, Петър запази жилище в Матера и домакинът ни за вечерта, Никола, се съгласи срещу 30 EUR (което е доста приемлива цена) да дойде и лично да ни вземе с автомобила си от летището… Е, това (или спазаряването на такси за подобна сума) е най-добрият вариант!

bari-airport

И така, излетяхме и, макар и излитането да се забави с 15-тина минути, кацнахме навреме. Полетът е доста кратък, а летището в Бари изглежда ново, модерно и голямо за размерите на града. Никола ни чакаше, според уговорката, и се качихме в колата. Пътувахме около час, в който разбрахме, че италианските пътища, шофьори и автомобили не са по-добри от българските, дори по-скоро е обратното…

matera

Матера

Пристигаме и Никола ни води до жилището си, което всъщност е на 50-100 метра от централния площад, но представлява красиво обзаведена стая, като едната ѝ половина е иззидана от дялан камък през XVIII в., а другата си е естествено вкопана в скалата още от антични времена…

Никола ни дава карта, като ни посочва най-интересните забележителности и добри ресторанти, но ние сме толкова прехласнати по стаята, че продължаваме да се разхождаме из нея и да снимаме…

cave

Препоръчваме с две ръце мястото и домакина – можете да резервирате през AirBnb или директно да се обадите на Никола (детайлите са в описанието на видеоклипа горе). Когато се усещаме да се спрем, часът е вече 23:15. Ресторантите затварят, но ние така или иначе не сме много гладни и навлизаме в падналата мъгла, за да разгледаме мистичната Матера…

matera-night

Разглеждаме града по тъмно и се прибираме. Няма как да опишем какво е да нощуваш в пещера и да усещаш повея на маслинови дръвчета навън да се смесва с топлия аромат на горещ шоколад, докато четем италианска поезия…

matera-fog

Събуждаме се. Качваме се на втория етаж на сградата с часовника, която се намира на централния площад. Там е панорамният бар, където хапваме прясно изпечен кроасан с чаша вкусно лате. Човечецът е много мил, но не знае грам английски. За сметка на това на италиански е доста разговорлив, макар и нищо да не разбираме. Минаваме на жестове. Той ни сочи празните чаши и очевидно пита нещо за кафето:

cafe

— ***** il caffè ******* colazione **** ******?
— Si. Tutto grande!!! – отговаря Петър с три от общо десетте думи, които знае, вдъхновен след снощното четене на италианска поезия.
— ****** *** ********** ***** felice ***** ********** ** ****** – отговаря нещо, от което разбираме само, че някой е щастлив…
— Scuzi? – пита Петър, докато Биляна вече е ококорила очи от „разговора“.
— Si?
— Nebbia? Quando abbandonare? – пита Петър на развален италиански, като сочи през замъгления прозорец (и е проверил предварително как е „мъгла“ на италиански), а Биляна наблюдава цялата ситуация и тотално си губи граматиката…
— ********* due ore *** ******* *** ***** pranzo ****** **** ****
— Grazie. Arrivederci!

Още със затварянето на вратата Биляна не скрива почудата си:

— Ти осъзнаваш ли, че говори на италиански с този човек в продължение на две минути?! Какво го попита? Какво ти каза?
— Попитах го кога ще се вдигне мъглата и той ми отговори след около два часа…
— !!!

matera1

По време на пътуването ни имахме още няколко такива случая, в които се наложи „да говорим“ на италиански. Направи ни впечатление, че местните са изключително отзивчиви, когато се опитваш да комуникираш на техния език и наистина може да се разберете много бързо.

casa-noha

Влизаме в лабиринта от улички и продължаваме към Casa Noha, където се разказва повече за Матера (отворено всеки ден без вторник, 9-18 ч. през април-октомври, 10-16.30 ч. през ноември-март, 4 EUR за вход).

matera2

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

matera3

Има доказателства, че многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели още от епохата на Неолита.

matera4

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно…

matera6

Матера не винаги е била толкова красива обаче. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

matera5

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

matera7

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Демонът“, „Христос се спря в Еболи“, „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“ (2016)… В момента се снима и „Жената чудо“, който ще излезе през юни 2017 г.

matera8

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата…

matera9

Матера е чудесно обозначена, но въпреки това ще се изгубите в огромния лабиринт от къщи (което и трябва да направите, за да усетите атмосферата на града).

san-pietro

Освен Casa Noha, посетете църквата и едноименния площад San Pietro Caveoso, откъдето се открива невероятна гледка към каньона на Torrente Gravina…

torrente-gravina

А ако разполагате с повече време, можете да се разходите из живописния каньон и да минете по въжения мост.

casa-grotta

На метри от мястото ще видите и Casa Grotta di Vico Solitario. Срещу скромна сума (3 EUR) ще можете да разгледате едно типично пещерно жилище, с животните, гърнето, леглото, хранилището за вода и бебешкото креватче на едно място, както е било само преди 60-тина години…

casa-grotta2

Става време да се връщаме. Мъглата се вдига и пред нас се открива красивият пейзаж на Матера. Изкачваме доста стъпала, за да стигнем до централния площад…

stairs

Хапваме вкусно прошуто, моцарела и други домашни гозби в Il Terazzino, където се наслаждаваме и на гледката….

lunch-matera

Скоро след това се отправяме към новата част на града и авто-жп-гарата (с подземни коловози), която отвън изглежда доста невзрачна:

fal-station

Няма директен транспорт до Алберобело, така че единственият смислен начин е да се мине през Бари (или да се спазари такси за добра сума). Влакове от Матера до Бари има почти на всеки час, цената на билетите е 4,90 EUR и е много важно след като си ги закупите, да ги валидирате – иначе все едно пътувате без билет.

validate

Това важи за всички италиански влакове, въпреки че билетите и валидаторите на различните компании са различни…

fal-train

В крайна сметка на гарата пристигна един дизелов локомотив и за малко повече от час ни закара до Бари, откъдето се метнахме на FSE линия 1 (Bari-Taranto)… FSE като цяло е най-мизерната от всички ж.п. компании в Южна Италия и откриването на гарата не е лесно нещо, така че вижте схемата по-надолу!

alberobello

Алберобело

Тъй като Матера ни допадна много, останахме малко повече и хванахме сравнително късен влак до Алберобело, със смяна в Путиняно. И макар „от Матера до Путиняно“ да звучи почти като ругатня, все пак по тъмно се добрахме в това прекрасно селце, чието име в буквален превод означава „Красиво дърво“….

peter-obuvki

Едната обувка на Петър се скъса непоправимо… Е, по-добре да си късаш обувките, отколкото да си късаш нервите, нали?

working-time-italy

Прави ни впечатление, че италианските магазини и ресторанти имат работно време, което е съвсем различно от нашето… Почти всички магазини отварят след 10 ч., работят около два часа и затварят, след което отварят повторно чак към 17-18 ч. Работят още два часа, в които главните улици буквално преливат от хора, след което народът се изнася към ресторантите до към 23 часа, а магазините затварят още към 20-20:30 ч. В 12 часа по обяд и в полунощ практически хора по улиците няма! Иначе дори в малкото Алберобело с население 10 000 души се намериха три-четири магазина за обувки и скоро продължихме към Tipico Resort, откъдето си наехме труло за вечерта

Трулите са конусовидни варосани къщички, сякаш извадени от детска книжка с приказки. Те са причината Алберобело да е толкова известно място и защитена от ЮНЕСКО местност.

aberobello-night

Факт е, че най-старите къщи с конусовидна форма са открити на границата между Турция и Сирия, около 1000 г. пр. Хр. Защо виждаме трули тук тогава, построени чрез използването на същата техника, позната сред отоманците? През XV в. флотилия на Отоманската империя неуспешно атакува Италия. Губейки битката и без възможност да се върнат в родината си, голяма част от османските воини помолили да работят за местните владетели в замяна на късче мирна земя… И ето ви трули!

trulli1

Днес трулите се използват като домове, магазини, складове – дори местната църква „Сант Антонио“ е във формата на труло…

san-antonio

Събуждаме се от звъна на църковните камбани, които огласят цялото село:

Така сме преяли предната вечер, че тотално пропускаме закуската и решаваме да се разходим сред трулите. Почти всяко труло е с двуслойни стени и покрив, на който е изрисуван характерен религиозен, астрологичен или мистичен символ, носещ различен късмет – здраве, щастие, любов, защита от зли хора, вяра, надежда, добра реколта и др.

trulli2

Едно симпатично коте ни посреща на измитите от нощния дъжд улици…

cat-trullo

Обикаляме още малко, купуваме си сувенирчета от първите отворили търговци и дори си правим селфита… Някои от нас…

bibi-selphie

Продължаваме към

martinafranca

Мартина Франка

Това е мястото, където линия 1 и линия 2 на FSE се събират… Не, че градът е супер туристически, но просто имаме два часа до следващия влак и решаваме да се поразходим…

martina-franca-center

Пием сутрешното си лате във Florien Caffè – малка сладкарничка на 5 минути от централната гара, след което се пускаме по булевард Corso Italia.

martina-franca-bulevard

Градът е известен с две неща: оперният Festival della Valle d’Itria, който се провежда през август, и бялото вино „Док“, произвеждано на територията на Мартина Франка (младо вино с характерен кехлибарен цвят и плодов аромат).

martina-franca-chiesa

В града има около 15 различни църкви и поне още толкова барокови сгради, като повечето са концентрирани в историческия център, ограден от каменни стени с огромни барокови порти, водещи до площади и тесни криволичещи улички.

martina-franca

“Пиаца ди Рома” е най-голямото открито пространство в стария град… И докато Петър снима сградите, група италиански дядовци заговориха Биляна и дори помолиха да се снимат с нея, като държаха да качим снимката във Facebook…

diadovci

Става време за влака, така че се връщаме до гарата и се качваме на нещо, което определено е по-възрастно от нас.

dizelovo-nedorazumenie

Това дизелово недоразумение трудно би могло да се нарече влак – по-скоро беше междуселски автобус на релси… От Мартина Франка тръгна само с нас двамата, но постепенно се напълни по шевовете, а върхът беше когато двама „афроиталианци“ влязоха с кашон, пълен с живи кокошки, сложиха го между краката си, извадиха особено миризлив обяд, използвайки кашона за маса и на висок глас се скараха за продажбата на някакви пиратски CD-та на нещо като френско-английски – единственият път, когато съжалихме, че не сме наели кола…

lecce

Лече

Наричат Лече „Флоренция на Юга“ заради бароковите постройки и романтичната атмосфера. Е, не я усетихме така в 815 000-ния град.

lecce1

Пристигнахме в късния следобед и под подозрителния поглед на нашите „афроиталианци“, към които се присъединиха още десетина видимо нелегални емигранти продължихме към историческия център, където беше хотелът ни. Няма да ви го препоръчаме, тъй като това е първият път, когато снимките в Booking.com се различават тотално от действителността… Не ходете в Nonna Jole.

site-vs-reality

Дадоха ни малка, тясна таванска стаичка, така че просто хвърлихме куфарите и се разходихме из центъра.

lecce2

Най-централната точка в Лече е площад Сант Оронцо, където може да видите Римски амфитеатър, колоната на св. Оронцо и Sedile – сграда от 1592 г. с огромни стъклени заострени арки.

lecce3

Впускаме се из лабиринта от улици и сгради, лутаме се и излизаме на Piazza del Duomo, който реално е на 100 метра от предишното място, но нали сме туристи… Cattedrale di Lecce е може би най-красивото място в града. Катедралата е реновирана изцяло от Джузепе Цимбало, който през 1659-1670 г. преобразява Лече в бароков стил. Цимбало е проектирал и кулата, висока 70 м.

lecce4

Трябва непременно да влезете вътре, за да видите статуите, естествения мрамор, декорациите… всичко! Тук е мястото да кажем, че в тази част на Италия са майстори на всякакви фигурки и предмети от папиемаше. Това древно изкуство може да се види в църквите и катедралите, където бихте могли да прекарате часове, вниквайки в детайлите на всяка фигура…

lecce5

Друго, което ни направи впечатление навсякъде в Южна Италия, са свещите – за да не се опушват църквите, восъчните свещи са заменени с електрически крушки. Пускате монета и една свещичка светва (или си я светвате сами, според механизма).

sveshti

Става 18 часа и притеснително празните тесни улички на града буквално за броени минути се пълнят с хора и търговци: магазините отварят, настава глъчка… Едва сега улавяме южняшкото настроение. Един търговец спира Биляна и показва майсторството си на шевната машина…

Пускаме се по главните улици, шопинг зоната и си взимаме сладолед. Съжаляваме, че няма как да записваме и изпращаме вкус по Интернет.

lecce-icecream

Насочваме се към най-известната и най-старата от портите на някогашната крепост – Триумфалната арка, известна като Porta Napoli и направена в чест на Чарлз V през 548 г.

porta-napoli

А на броени метри от нея е едно малко евтино, непретенциозно семейно ресторантче, където вечеряхме много вкусно – Osteria da Angiulino.

osteria-anguilino

Излизаме от ресторантчето и се насочваме към хотела. Едва 22 ч. вечерта е, но тълпата в града почти е изчезнала. Чувството е неприятно – Лече е една от столиците на организираната престъпност, но и самата атмосфера допринася за това. В централната част на града виждаме графити, непокътнати от 2008 г.

grafitti1

А уличките в стария град, съчетани с тях и малки тъмни врати с решетки на всеки два метра, правят града буквално страшен. Странно – тесни улички имаше и в Мартина Франка, Бриндизи и Бари, но само тук се почувствахме като във филм на Дарио Ардженто…

grafitti2

Като цяло Лече ни остави със смесени чувства – ако можехме да направим планирането отново, щяхме да разгледаме историческата част на града за 2-3 часа и бихме нощували в Бриндизи, например.

lecce6

Рано на следващата сутрин хванахме влака до Бриндизи. След последното ни железопътно преживяване, модерните влакове на TRENITALIA ни се сториха направо като от бъдещето.

lecce-brindisi

В експресите им има и контакт за зареждане, който винаги е полезен, а разстоянието от 40 км се взима за 20 мин. С регионалните влакове (за нас часовете не бяха удобни) времето е само 10 мин. повече, а цените започват от 2,80 EUR спрямо до 15 EUR с експресите…

brindisi

Бриндизи

Брѝндизи (известен още като Брундизий) ни посреща с приветливо слънце и едно малко кафене точно до гарата.

latte

Собственикът е изключително мил и два пъти ни доля допълнително мляко и кафе – малък жест, който обаче говори много за гостоприемността на местните хора.

palms-brindisi

Сред палмови дръвчета и каменни тротоари се спускаме по главния булевард Corso Umberto I до крайбрежието. Ранно утро е и повечето от магазинчетата са затворили, така че само за 15-тина минути сме на живописния бряг.

brindisi1

Бриндизи е град с многовековна история и още от времето на Римската империя е основен порт за морска търговия с Гърция и Ориента. Още тогава е бил свързан с Рим и други градове чрез Виа Апия и Виа Траяна.

brindisi2

Днес населението му е 90 000 души, а портът има редовна линия към Корфу, Игуменица, Паксос, Закинтос (Гърция) и Вльора (Албания).

brindisi3

Неделя е и влаковете не са начесто, така че имаме време спокойно да разгледаме Бриндизи до обяд.

brindisi4

Тръгваме по крайбрежието и виждаме как градът буквално се събужда пред очите ни – първо са рибарите (рибата кълве рано сутрин), после сънени италианки започват да разхождат кучетата си, а след това и собствениците на заведения започват да пържат рибка и примамващият аромат се разнася във въздуха наоколо.

shvabski-zamak

Стигаме до швабския замък, построен от Фридрих II през 1227 г. Той е с квадратна форма и кръгла кула във всеки ъгъл. Няма как да стигнете до него, тъй като днес е център на местното военноморско командване.

brindisi5

Правим няколко снимки от брега и се качваме по извисилия се над кея площад Santa Teresa, с едноименна църква и огромен паметник-мемориал, посветен на падналите войници и моряци през Първата световна война.

san-giovani

На броени метри е и храмът San Giovanni Al Sepolcro, построен през 1099 г. На пръв поглед невзрачна осмоъгълна сграда, тя крие много загадки, които занимават историците и до днес, като например сравнително точното копиране на структурата на Ротондата „Анастасис” над Гроба Господен в Йерусалим, намиращ се на почти 2000 км от тук… Вътре може да видите красиви фрески от различни периоди, сред които се разпознават Св. Георги, Мадоната с Младенеца, Разпъването на Христос и др.

san-giovani2

Надникваме и в Cattedrale della Visitazione e di San Giovanni Battista, който е пълен за неделната служба… Решаваме да не притесняваме детския хор и се спускаме на изток към брега, до римската колона.

column

От там правим и снимки на морския форт (Castello Aragonese).

brindisi-castle-fort

Изкачваме главната, хапвайки вкусен сладолед и надниквайки в малките магазинчета…

brindisi6

Казваме „ариведерчи“ на Бриндизи и се мятаме на поредния влак до

polignianoamare

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е малко курортно селище, буквално „кацнало“ върху живописни отвесни скали, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море.

poligniano-ocean

Дори само заради гледката си струва човек да отбие и да се порадва на вълните…

poligniano

Тук е мястото да кажем, че билетите на TRENITALIA са валидни за влакове, тръгващи 4 часа след валидирането им. Това означава, че спокойно можете да си вземете билет за регионален влак Бриндизи-Бари и да се отбиете за малко в Полиняно а Маре.

2-the-outdoor-cave-restaurant-as-seen-from-the-hotel-photo-by-camerapingu-flickr

Снимка: camerapingu

В самата скала е един от най-луксозните (и скъпи) ресторанти в света – Grotta Palazzese, който дори няма прозорци – врязан е директно в скалата и само „coperto“ (такса стол) струва 10 EUR, а един обяд за двама излиза около 250 EUR. Ние нямаме нито времето, нито финансите за подобно преживяване, така че набързо минаваме през историческия център на градчето…

poligniano-historical

Правим си задължителната снимка и се връщаме обратно.

poligniano-pb

Стомасите ни вече стържат и се насочваме към доста по-low cost опция, препоръчана ни от приятели – заведението Pescaria на площад (на път между старата част на градчето и ж.п. гарата).

pescaria

Тук обаче имаме проблем – заведението е претъпкано, а за поръчките се чака доста. Поръчваме си сандвичи с октопод и ни дават номерче – 754…

Oт кухнята излиза сервитьор и крещи номера на поръчката:

— Куатроченто винти чинкуе… Куатроченто чинкуанта сеи и куатроченто чункуанто сетте…

След 15 секунди излиза друг и вика с цяло гърло:

— Септечиенте куаранта куатро! Септечиенте куаранта чинкуе!

servitior-oktopod

На нас обаче всичко ни звучи почти еднакво… На няколко пъти спирахме сервитьори, показвайки им номера с поглед тип „ей това ми е лотарийното билетче, дали печеля“?

Е, след дълго чакане, знаейки, че влакът ни е след броени минути и не трябва да го изпускаме, а сме оставили по 8 EUR за сандвич, най-накрая се чу:

— Септечиенте чинкуанта куатро!

peter-octopus-sandwic

Най-вкусният сандвич с октопод, който може да съществува, изядохме на път към гарата… Всъщност това беше единственият момент, в който наистина бързахме и усетихме някакво „препускане“ от цялото ни обикаляне. Иначе – всичко беше абсолютно лежерно и спокойно…

Още половин час път и финиширахме там, откъдето започна всичко…

bari

Бари

Пристигаме в Бари за трети път, без да сме разгледали града досега. Време е за дългоочакваната схема на Централна гара Бари, спомената няколко пъти по-горе. Принтирайте си я, запишете я, запомнете я – това ще ви спести много лутане!

baricentrale

Гарите са няколко и са L-образно разположени около кръгово с фонтан… Ако правите като нас, реално не е нужно да излизате от сградата Bari Centrale FAL (лявата част на L), за да хванете влак от летището до Матера – сградата е на две нива и на горното са влаковете на FAL (модерни зелени дизели), а на долното – метрото от и до летището (модерни жълти влакчета, с контакт за зареждане).

bari-centrale

Оранжевата сграда (долната част на L) е „истинската“ централна гара, използвана почти изцяло от влаковете на TRENITALIA. Това е връзката ни с Полиняно а Маре, Бриндизи и Лече. За да стигнете до мизерните влакове на FSE до Алберобело и Мартина Франка, трябва да използвате подлеза и да минете под всички коловози на TRENITALIA. Последните два коловоза са челни и се водят „де факто“ отделна гара – тази на FSE. Точно на улицата до нея (Via Capruzzi) спират и междуградски автобуси, които ние не сме използвали, а ако пресечете улицата, ще видите нелошо кафене с тоалетна и евтин супермаркет.

bari-glavna

На север от кръговото и фонтана е Via Sparano da Bari. Разглеждането на столицата на Пулия започна по тази улица – след преминаването на площад Umberto I, около нас се наредиха десетки магазинчета, сред които и изключително полезния за родителите с малки деца Disney Store. Може би тук е мястото да кажем, че центърът на Бари се състои от четири части – модерен град (с шопинг зоната, за която говорим), стар град и две пристанища. За малкото време, което ни остана до полета, се пуснахме през шопинг зоната до крайбрежието, преминавайки през Стария град.

bari-vhod

След като преминете булевард , вече сте именно в старата част, която няма как да объркате заради крепостните стени и старинния вход…

bari-zamak

„Задължителните“ забележителности са базиликата Св.Никола (Basilica di San Nicola), построена през 1087 г., Cattedrale di San Sabino и норманският замък… Но най-прекрасното от цялото преживяване е да минете през малките улички в града…

prane

„Ееее-ееее-ееее-ееее… и замириса на пране!“

prane2

Няма как да предадем какво е усещането да подушиш миризмата на италианското пране, но разходката ни може да се опише като странна кръстоска между мистичен сън и реклама на препарат за пране. И предизвика силно желание у Биляна да простира!

Дотътрихме куфара си до една пейка на кея и спряхме да си починем, дишайки бриза, идващ от Адриатическо море.

bari-quay

След това бавно се върнахме обратно до гарата, отбивайки се в различни магазини и кафенета… Метнахме се на жълтия влак до летището (5 EUR в посока).

bari-airport3

Проверката на летището мина доста бързо, помоткахме се из магазинчетата в международната зона и полетяхме обратно към България – изтощени от умора, но заредени с емоции и хубави спомени!

Обобщение и равносметка

За тези от вас, които искат да поемат по нашите стъпки, ето малко синтезирана информация:

Най-добро време за посещение: късна пролет или ранна есен (но и ноември си беше супер).

Бюджет

  • Полет на WizzAir – при добро планиране и достатъчно ранна покупка = 2 х 50 лв. на човек = 100 лв.
  • Доплащане за един голям ръчен багаж = 30 лв.
  • Трансфер летище Бари – Матера – 30 EUR = 60 лв.
  • Нощувки през AirBNB в Матера (пещера) = 146 лв.
  • Обяд в Матера (ресторант) – 35 EUR = 70 лв.
  • Такси за музеи в Матера – 2 x 7 EUR = 14 EUR = 28 лв.
  • Пътуване Матера-Бари – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Пътуване Бари-Алберобело – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Вечеря в Алберобело (ресторант) – 50 EUR = 100 лв.
  • Нощувка в Алберобело (трулo) – 70 EUR = 140 лв.
  • Пътуване Алберобело-Мартина Франка – 2 x 1 EUR = 2 EUR = 4 лв.
  • Пътуване Мартина Франка-Лече – 2 x 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Вечеря в Лече (ресторант) – 40 EUR = 80 лв.
  • Нощувка в Лече (хотел) – 60 EUR = 120 лв.
  • Пътуване Лече-Бриндизи – 2 x 11 EUR = 22 EUR = 44 лв.
  • Пътуване Бриндизи-Полиняно а маре-Бари – 2 х 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Обяд в Полиняно (сандвич с октопод) – 16 EUR = 32 лв.
  • Кафета, кроасани и сладоледи за цялото пътуване – около 50 EUR = 100 лв.
  • Дребни сувенирчета и подаръци  – 21 EUR = 42 лв.
  • Непредвидени разходи (обувките на Петър) – 50 EUR = 100 лв.

ОБЩ БЮДЖЕТ ЗА ДВАМА ДУШИ: 1300 лв. (по 650 лв./човек)

Реклама:

Booking.com

Програма:

Ден 0:

20:35-21:00 Полет София-Бари.
21:30-22:30 Трансфер до Матера. Нощувка.

Ден 1:

07:00-14:00 Закуска. Разглеждане на Матера. Обяд.
14:29-16:13 Пътуване Матера-Бари (FAL).
17:20-18:36 Пътуване Бари-Путиняно (FSE).
18:38-19:03 Пътуване Путиняно-Алберобело (FSE, обикновено е същият влак, просто се води друга линия)
19:30-23:00 Настаняване в Алберобело. Вечеря. Нощувка.

Ден 2:

07:00-11:00 Закуска. Разглеждане на Алберобело.
11:14-11:31 Пътуване Алберобело-Мартина Франка (FSE).
11:35-13:30 Разглеждане на Мартина Франка. Обяд на крак.
13:49-16:42 Пътуване Мартина Франка-Лече (FSE).
16:45-19:45 Разглеждане на Лече.
19:55-20:23 Пътуване Лече-Бриндизи (TRENITALIA)
20:23-23:00 Настаняване в Бриндизи. Вечеря. Нощувка.

Ден 3:

08:00-12:30 Закуска. Разглеждане на Бриндизи.
12:38-13:34 Пътуване Бриндизи-Полиняно а Маре (TRENITALIA).
13:40-16:20 Бързо разглеждане на Полиняно а Маре (имате време само да отидете до центъра и да се снимате с панорамата). Обяд сандвич с октопод – само ако ви остават над 20 мин. и няма много чакащи хора.
14:53-15:47 Пътуване Полиняно а Маре-Бари (TRENITALIA).
15:50-19:10. Разглеждане на Бари. Вечеря.
19:15-19:32. Придвижване от централна гара до летище Бари (FM2-Ferrotramviaria).
21:30-23:45. Полет Бари-София.

vlak-letishte

Алтернативни дестинации в Южна Италия:

(за да видите колко още има да се види в Пулия и околностите)

  • Castel del Monte – замък, на 60 km западно от Бари, най-масивната структура в региона;
  • Grotte di Castellana (близо до Путиняно и Алберобело), една от най-известните пещери в района;
  • Altamura – известен с прочутия хляб Pane di Altamura и това, че са прогонили McDonald’s от града си;
  • Fasano – атракционен парк с възможност за зоосафари през лятото;
  • Trani – романтично градче на север от Бари;
  • Ostuni – бял град на хълм, между Бриндизи и Бари;
  • Cisternino – градче между Мартина Франка, Остуни и Локоротондо, известно с ресторантите си и вкусното месо;
  • Massafra – град, построен от едната страна на каньон, известен със скалните си църкви;
  • Capitolo – най-добрите плажове в района, подходящ и за водолази;
  • Monopoli – красив крайбрежен град със замък и голям исторически център, южно от Полиняно а Маре;
  • Locorotondo – градче между Алберобело и Мартина Франка, известно с красивите тераси на къщите си;
  • Valle d’Itria – живописната долина около Мартина Франка, пълна с маслинови дръвчета и лозя.

Хотели и звезди

Лято е! Време за отпуски и разходки. Но… отивате в петзвезден хотел в Пловдив и откривате, че повечето тризвездни хотели по Черноморието го бият по всички параграфи? Или пък малко двузвездно хотелче в Русе е много по-свежо от четиризвездния му конкурент? Случвало ми се е. И много пъти съм се чудел – какво трябва да очаквам да видя, ако отида в, да речем, четиризвезден хотел… Оказва се, че няма единен стандарт за всички държави, а списъкът с норми, приет от Световната туристическа организация първо датира от 1989 г. и второ, има изцяло пожелателен характер… Все пак, за българските хотели си има Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Като цяло, най-важните критерии за определяне на звездите са размера на стаите, времето за почистването им и наличието на определени мебели и услуги… Никъде не се описва тяхното качество, т.е. хотел с една звезда може да е обсипан в злато и коприна и все още да е една звезда, само защото няма отделен асансьор за стопански нужди, докато „петзвездникът“ може да е с най-евтините чаршафи и мебели, изтъркана пожълтява вана и полуповредено радио. Всъщност, някои собственици в чужбина нарочно „свалят звезди“ от хотелите си, за да спестят данъци, но това не значи, че те са по-лоши… Бързам да ви съобщя, че според българската наредба наемате апартамент, а не стая, обзавеждането на апартамента трябва да отговаря на категория с една звезда по-висока от категорията на останалите стаи в хотела (с изключение на 5-звездните, естествено)… Има много неясноти покрай облекчаващите и задължаващи критерии за различните видове хотели: апартаментен (студиен) хотел, хотел-резиденс, клуб-хотел, балнеохотел, СПА-хотел, уелнес-хотел, мотели, вилни селища, туристически селища, пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги, така че приемете всичко по-долу просто като ориентировъчна и насочваща информация. Разбира се, всяка следваща категория включва и изискванията за предходната. Ето ги и тях:

ЕДНА ЗВЕЗДА:

Минимална ширина на коридора: 1,30 м
Минимален размер на стаята (единична/двойна): 9,00/12,00 кв. м
Минимален размер на санитарния възел: 2,40 кв. м
Минимална височина на стаята: 2,50 кв. м

  • Спазване на всички стандарти за хигиена, чистота и безопасност
  • Обезпечаване с топла и студена вода
  • Отоплителна инсталация (не важи за обекти, работещи само през летния сезон)
  • Осигурена безопасност и сигурност на туристите чрез технически средства и собствена или наета охрана
  • Регистрация на гостите с издаване на паспорт на хотела
  • Вход с козирка, светлинно-рекламен надпис и пепелници-кошчета от негорим материал до главния вход, минимум 1 паркомясто за всеки 10 легла
  • Табела за категорията на обекта, план-схема на обекта и информация в близост до входа за фирмата и седалището на търговеца, името и фамилията на управителя
  • Рекламно табло и ценоразпис на нощувките и на другите предлагани услуги на видно място
  • Информационно табло за снежната покривка (за планински обекти) и за температурата на въздуха и водата (за морски обекти)
  • Автомат за почистване на обувки (четка за почистване на пясък – само за морските хотели) във фоайето, фотьойли и салонни масички с пепелници-кошчета, телевизор, аптечка, телефон за вътрешна връзка, универсална инвалидна количка, метална каса, стенен часовник, компютър и електронен касов апарат; обща тоалетна с преддверие за хотелски гости във фоайето – една клетка за всеки 75 души капацитет
  • Пепелници-кошчета и указателни табели, план за евакуация и пожарогасители във всички коридори
  • Стаите се заключват, като туристите разполагат с ключ или магнитна карта
  • Всяка стая има легло с матрак, размер минимум 200х100 см (200х200 см за двойни), нощно шкафче за всяко легло, комбинирана масичка (писалище) с настолна лампа, огледало, стол или табуретка, място за разопаковане на багаж (багажник), нощна лампа с насочваща светлина, кошче за отпадъци, плътни пердета, щори или транспаранти на прозорците в стаите, пепелник (само в стаи за пушачи), възглавници с калъфки, завивка, долен чаршаф, чаша за вода с подложка или целофаново пликче
  • Антре с врата и брава, гардероб със секции за връхни дрехи, бельо, обувки и др.; закачалки за дрехи – 3 бр., четка за дрехи, обувалка и игленик
    Санитарен възел с мивка, тоалетна чиния с промиване и четка за почистване, стенно огледало, чаша, кофа за санитарни отпадъци, осветително тяло, тоалетна хартия, кърподържатели за всеки вид хавлиени кърпи, душ със завеса и отделни хавлени кърпи за лице и тяло, пакетиран или течен сапун
  • Ежедневно почистване и дезинфекциране на санитарните съоръжения, чашите за тоалетни принадлежности и вода, зареждане на нужната козметика, принадлежности за еднократна употреба и допълване на рекламно-информационните материали; подмяна на спално бельо и кърпи минимум веднъж на три дни
  • За VIP гости – комплимент от хотела: фруктиера с плодове, свежи цветя, вино и др., луксозна козметика за баня, тоалетни принадлежности и консумативи, хавлиен халат и чехли за еднократна употреба
  • Ценоразпис с цените на нощувките на входната врата или на вратата на гардероба
  • Длъжностните лица са длъжни да бъдат с униформено или работно облекло в зависимост от заеманата длъжност
  • Поне едно заведение за хранене и търговска мрежа (магазини и павилиони) за снабдяване със стоки от първанеобходимост – хранителни, промишлени, сувенири и др.
  • За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава документ за продажба, който съдържа най-малко данни за датата на продажбата, вида на услугата и цената
  • Даване на необходимаtа за туриста информация: разписания, маршрути и тарифи на транспортните средства, програма на културните мероприятия, работно време на заведенията за хранене и развлечения
  • Предлагат се пощенски и телефонни услуги, съхраняване на ценности и документи, поръчка на такси, спортни и забавни услуги (предоставяни в съответствие с възможностите и наличието на материалната база), лекарски услуги и неотложна медицинска помощ, безплатно ползване на тоалетните в обекта
  • Асансьор (при хотел над 3 етажа), камериерско помещение, гардероб и санитарен възел за персонала, отделен стопански вход с рампа

ДВЕ ЗВЕЗДИ:

Минимална ширина на коридора: 1,30 м
Минимален размер на стаята (единична/двойна): 10,00/13,60 кв. м
Минимален размер на санитарния възел: 3,40 кв. м
Минимална височина на стаята: 2,60 кв. м

  • Телефон, колички за багаж и индивидуални касети за съхраняване на ценности във фоайето
  • Телефон, стенно огледало за цяла фигура, закачалка за връхни дрехи (порт-манто), минимум 4 бр. закачалки  в стаите и дневна покривка за леглото
  • Балкон с масичка с леки столове и пепелник на балкона (не е задължителен за градски и планински хотели)
  • Шампоан и санитарен плик в санитарния възел
  • Предлага се пране, гладене и рент-а-кар.
  • Провеждат се екскурзии, мероприятия и пътувания с осигуряване на екскурзовод
  • Самостоятелен вход за заведенията за хранене
  • Отделен асансьор за стопански нужди (при хотел над 3 етажа)

ТРИ ЗВЕЗДИ:

Минимална ширина на коридора: 1,40 м
Минимален размер на стаята (единична/двойна): 12,00/15,60 кв. м
Минимален размер на санитарния възел: 4,30 кв. м
Минимална височина на стаята: 2,60 кв. м

  • Туристите се посрещат и изпращат от портиер в подходящо облекло; багажът при настаняване и напускане се поема от пиколо, който изчаква регистрацията/напускането на госта и го придружава от/до хотелската стая
  • Отделен вход за персонала, минимум едно паркомясто за всеки 5 легла, пилони или стойки за окачване на знамената в близост до главния вход
  • Термометър и барометър във фоайето (само за планински хотели), стенни часовници с поне три часови зони, отделна телевизионна и озвучителна
  • Климатична инсталация за общите помещения на морски хотели, проектирани след 1 юни 2003 г.
  • Фотьойли в стаите, телевизор, настенно художествено произведение, ваза, леки пердета и мини бар (хладилник) с меню на български и чужди езици; чаши, чинии, прибори и салфетки; минимум 5 бр. закачалки за дрехи, кърпичка (тампон) за лъскане на обувки и плик за мръсно бельо
  • Папка с рекламни, информационни и туристически материали и указания за безопасност на български и чужди езици и указатели „Не безпокойте“, „Почистете“ и др.
  • Румсервиз и меню на български и чужди езици
  • Плот за мивка в банята, обезопасен контакт, алармен сигнал в санитарния възел, чаши за тоалетни принадлежности, интимна хавлиена кърпа и хавлиена кърпа за вана
  • Вана с дължина 1,60 м, ръкохватки и сапунарници, защитна непромокаема завеса или душ-кабина с размери минимум 90х90 см (в категория 3 звезди се отнася само за хотели, проектирани след 1 октомври 2002 г.)
  • Алармена инсталация в санитарния възел за обекти, проектирани след 1 юни 2003 г.
  • Подмяна на спално бельо и кърпи минимум през ден
  • 12-часов румсервиз, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, козметични услуги, обмяна на валута, занималня за деца (не е задължително за градски обекти), място за забавни игри или детска занималня (само за морски и планински обекти), бизнес-център (само за градски хотели), техническо помещение (АТЦ, озвучителни, ТV уредби и др.)
  • Налична е резервации на хотелска стая и място в заведение за хранене, както и развлечения, билети за културни и спортни мероприятия
  • Общо поне две заведения за хранене, поне едното от които с отделна зала за хранене, приеми и коктейли

ЧЕТИРИ ЗВЕЗДИ:

Минимална ширина на коридора: 1,50 м
Минимален размер на стаята (единична/двойна): 14,90/18,90 кв. м
Минимален размер на санитарния възел: 5,10 кв. м
Минимална височина на стаята: 2,70 кв. м

  • Главен вход с две секции – за пътници и за багаж; козирка (височина 4,5 м) над пътното платно, рампа за инвалиди (проектирани след 2005 Г.), отделен вход за персонала с контролен пост, отделен вход за конферентни и други зали, отделен вход за спортно-занимателен блок
  • Устройство за безналично плащане (АТМ, ПОС) или банкомат
  • Климатична инсталация и озвучаване (радио или CD) в стаите, салонна масичка, лампион (само за апартаменти), шпионка на вратата, минимум 6 бр. закачалки за дрехи
  • Обезопасен сешоар, телефон-дериват, озвучаване и козметично огледало в санитарния възел
  • Халати и чехли за еднократна употреба, козметика (сапуни, шампоани, соли за вана, шапки за вана, гребени, мъжки и дамски комплекти, книжни тоалетни кърпички)
  • Техническа възможност за включване към Интернет за всяка стая
  • Подмяна на спално бельо и кърпи ежедневно, 24-часов румсервиз
  • Минимум 50 паркоместа, поне 20% покрити
  • Стая за ръководител-рецепция, камериерско помещение със санитарен възел на всеки 15 стаи
  • Закрит басейн (само за планински хотели) и открит басейн (не е задължителен за градски и планински хотели)
  • Бизнес-център, бръснаро-фризьорски и козметичен салон, магазини и щандове за продажба на стоки, сувенири, цветя, вестници и др.; ски-гардероб с ремонтна (само за планински хотели)
  • Лоби-бар и отделна зала за закуска, общо поне три различни заведения за хранене

ПЕТ ЗВЕЗДИ:

Минимална ширина на коридора: 1,60 м
Минимален размер на стаята (единична/двойна): 16,40/20,40 кв. м
Минимален размер на санитарния възел: 6,00 кв. м
Минимална височина на стаята: 2,70 кв. м

  • Минимум 50 паркоместа, поне 30% покрити
  • Легло с матрак, размер минимум 200х120 см (200х240 см за двойни), сейф за съхраняване на ценности и документи,
  • Отделни душ кабина и вана в банята
  • Конферентен блок с основна многофукнционална зала и допълнителни зали за конференции, съвещания, изложби, симпозиуми, заседания и др.; отделен асансьор за румсервиз (при хотел над 3 етажа)
  • Автомивка и автосервиз
  • Закрит басейн

Е, сигурно не сте очаквали точно това да са разликите в звездите. Аз също.

За финал, нека ви напомня, че в другите държави изискванията са съвсем различни – в Англия например телевизор, гладачна дъска с ютия, дъска за облягане на леглото и каничка за кафе са сред задължителните изисквания дори за еднозвезден хотел. В четиризвездните хотели пък, телевизорът трябва да е с екран поне 48 см. А в петзвездния хотел можеш да си поискаш почистване на стаята по всяко време. Все хубави изисквания. Но пък нямат изискване за денонощно налична топла вода в хотелите с една звезда. Във Франция пък 20% от тризвездните хотели не е задължително да имат собствена тоалетна, а стаята в двузвезден хотел може да е едва 8 кв. м (цялата стая е точно колкото две двойни легла едно до друго). Замислих се и в колко български хотели съм видял игленик примерно и дали наистина е толкова нужен… И дали наистина ми пука откъде ще ми дойде храната – през сервизния асансьор, през асансьора за гости или през специалния асансьор за рум-сервиз (и кой контролира това?). Както и какво е да има „техническа възможност за включване към Интернет“: премислих всички варианти от RJ-45 слот до обхват на мобилния оператор и пак не ми стана ясно какво точно е искал да каже авторът. За шумоизолация никъде нищо не пише, а това си е голям проблем понякога… Но, както казват, ако обичате закони и кренвирши, по-добре не гледайте как се правят.

Дано съм ви бил полезен!

Twin or double bedroom

Когато наемате хотел, една от важните особености е да изберете подходяща стая за двама души…

Тъпо е, когато сте с половинката си и ви настанят в стая с отделни легла.

Но още по-тъпо е, когато сте в командировка с шефа си и се окаже, че ще трябва да спите заедно в двойно легло.

Правилото е просто:

Стая с две отделни единични легла се нарича twin bedroom (горе). Еквивалентът на български е именно „стая с две легла“.

Стая с едно голямо легло за двама души се нарича double bedroom (долу). Еквивалентът на български е „двойна стая“.

Понякога хотелите долепят две единични легла едно до друго, за да се образува по-голямо двойно. Подобна стая се нарича „twin double bedroom“, но на повечето места ще ви спестят тази подробност и ще ви я опишат просто като „двойна стая“ (double bedroom).