Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“



Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“ 🙂

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди! 🙂

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.

Time Capsule 2010

През юни, когато се пренасяхме в новото ни жилище, стана дума за това, че един човешки живот може да се побере в няколко кашона…

А можем ли да поберем 2010-та в един малък кашон? Не можем! Годината „2010“ свързваме най-вече с раждането на Вики. И искаме да запазим парче от времето, по което е била родена, да направим „капсулата на времето“, да я запечатаме и да я отворим отново през 2020 г.

Спомняте ли си вафла „Куку-руку“, дъвките „Турбо“, дражетата „Бонибон“ и бонбоните „Теменужка“, от които езикът ти става лилав? Откога не сте държали аудиокасета? А спомняте ли си лексиконите и комиксите „Мики Маус“? А билетчетата от 6 стотинки? 5,25″ дискети, телефоните с шайба, миришещите салфетки и картинките от кибритени кутии, с които играехме на „лепка“ (най-добрите бяха с надпис „АЗЛК“, отмъкнати от „Москвич“-а на някой съсед)? Сещате ли се за лимонадата и бозата в стъклени бутилки? Игрите със стъклени топчета? Старите анимационни филмчета? Шоколадите в „тубички от лепило“ и пастата за зъби „Мечо“? А найлоновите пликове с пастьоризирано мляко и трайност 36 часа? А Backstreet Boys, Spice Girls, Take That, East 17, ученическите лагери с „Макарена“, „Коко Джамбо“, „Казабланка“ и „Мистър Бомбастик“? А корделките в първи клас? Електронните игри за телевизор с джойстик? Филмите с негативи и чакането с нетърпение пред фотото, за да видиш „как са излезли снимките“. А сините чавдарски връзки…

Светът се променя и много неща остават в миналото. След десет години може би няма да има компактдискове, DVD, Nintendo Wii, двуизмерни цифрови фотоапарати, настолни компютри, крушки с нажежаема жичка, автомобили с бензин, вафли „Мура“, шоколади „Милка“ и т. н. Едно е сигурно – Лили Иванова все още ще пее! 🙂

Надяваме се, че схванахте идеята ни – да напълним един кашон с характерни неща за времето, в което живеем днес. Какви да са те? Ами дайте идеи…

Досега сме се сетили за следното:

  • Билети за градския транспорт
  • Билети от БДЖ
  • Касови бележки
  • Опаковки от захарни изделия
  • Кутия от цигари
  • Кутия с презервативи
  • Тоалетна хартия
  • Буркан дамашен мед
  • Ракия
  • Пластмасова бутилка с минерална вода
  • Пластмасова чашка за кафе
  • Монети и дребни банкноти
  • Крушка с нажежаема жичка
  • Компактдиск
  • Женско списание
  • Списание за автомобили
  • Всекидневник
  • Сметки за ток, вода, телефон
  • Мрежов кабел
  • Пакетче носни кърпички
  • Календарче
  • Ключодържател
  • Каталог със стоки от супермаркет
  • Модерна бебешка дрешка
  • Картичка, изпратена по пощата
  • Найлонова торбичка
  • Щипки за пране
  • Ролетка
  • Лепящи листчета
  • Химикал и молив
  • Визитните ни картички
  •  Дамски найлонови чорапи и чорапогащник
  • Кибрит и запалка
  • Розетка от контакт тип „шуко“
  • Ключ
  • Разписка от банкомат

А вие какво ще прибавите?

Преместване

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…