Ако Земята имаше пръстени като тези на Сатурн…

Една от най-красивите планети в Слънчевата система е Сатурн. Разгледайте детски рисунки на планети и ще видите, че децата рисуват повечето планети с пръстени…

Една от най-вероятните причини за образуването на пръстените на Сатурн е разрушаването на негова луна (или няколко такива, които дори е възможно да са се сблъскали)… След това от гравитацията милионите частици са се наредили около екватора на Сатурн и са образували прословутите красиви пръстени.

Как ли би изглеждала Земята, ако хипотетично имаше подобни пръстени? Ето как:

Всъщност, ако Земята имаше пръстени като на Сатурн:

  • На екватора щяхте да виждате една тънка линия (това го има в клипа);
  • Близо до полюсите щяхте да видите широки пръстени близо до хоризонта (това също го има в клипа);
  • През нощта пръстените щяха да са светли, така че нощите като цяло щяха да са по-бели (и това вече сте го видели в клипа). Това, което не си вижда обаче е, че подобно на фазите на Луната, част от пръстените също ще се затъмнява от сянката на Земята;
  • Пръстените ще хвърлят вечна сянка в някои области на Южното полукълбо (вижда се в клипа, но трябва да му обърнете специално внимание). Поради това средната температура на Земята най-вероятно ще е няколко градуса по-ниска, а хората щяха да наблюдават слънчево затъмнение ежедневно в някои райони – специални благодарности на water28 зa този факт;
  • Приемането на спътников сигнал и изстрелването на сателити ще е доста по-затруднено;
  • Пръстените няма да се задържат дълго (освен ако не сме взривили Луната), защото именно Луната е прекалено близо и гравитацията й би разсеяла милионите частици, както влияе на приливите и отливите (благодарности на Камен Ангелов за този факт);
  • Друга причина пръстените да не изглеждат по този начин е, че Земята е доста по-близо до Слънцето от Сатурн, а пръстените представляват предимно частици лед… Сещате се, че ледът бързо ще се стопи и пръстените няма да изглеждат по този начин;
  • Задължителната програма по астрономия в училищата щеше да се увеличава с поне един учебен срок;
  • Митологията и религиите биха изглеждали по различен начин, с редица истории за хора, които са се качили до небето, за създаването на свещените пръстени, както и че светът има форма на чиния, а пръстените са дръжката на огромна лъжица… А по-късно песента „Stairway to Heaven“ щеше да придобие изцяло ново значение;
  • В крайна сметка, дори да беше възможно – защо са ни пръстените, след като си имаме подобно, дори по-красиво природно явление – дъгата…
  • И за финал – Земята наистина е имала пръстен като Сатурн… през 1963 г. по таен военен проект на САЩ за създаване на изкуствена йоносфера с 480 милиона медни иглички… До 1970 г. по-голямата част от тях се връщат обратно на Земята, но и до ден днешен планетата ни има миниатюрен пръстен от иглички и всякакви други космически боклуци. Повече за историята – тук.

 

20 позабравени песни на Слави Трифонов

Слави – може би най-известната медийна личност в България, шоумен, певец и един „от най-мощните двигатели на алиенацията на медиите от властта“, както пишат в официалния сайт на шоуто. Обичан и отричан, вече 18 години Дългият всяка вечер излиза пред една трета от българския народ, издал е общо цели 20 албума и няма да е пресилено, ако кажа, че вече е идол и любимец на последните две-три поколения…

Колкото до музикалната му кариера, едва ли има българин, който да не е чувал поне една от песните му. Аз обаче искам да наблегна на онези парчета, които са сравнително добри, но поради една или друга причина остават на заден план…

Ето защо направих компилация от 20 такива позабравени песни – възможно е някои от тях никога да не сте чували, за други да се плеснете по челото и да кажете „ей, вярно, че имаше такава песен“, а за трети може и да кажете: „Събев, какви глупости пишеш, тази песен му е супер известна….“

Все пак, нека кажа правилата:

  1. Избрани са минимум една и максимум две песни от албум.
  2. Сборните албуми не се броят.
  3. Субективно са избрани възможно най-неизвестните, но все пак достатъчно добри парчета.
  4. Не се включват песни, изцяло изпълнени от други изпълнители (напр. Виктор Калев, Нели Петкова, Борис Солтарийски, Камен Воденичаров, Зуека).

Започваме от далечната 1993 г., когато музикантите от бъдещия „Ку-ку бенд“ за първи път се събират, за да създадат първия албум с участието на Слави Трифонов (и единственият с Август Попов) – „Ръгай чушки в боба“. Албумът става тотален хит с песни като „Вчера в детската градина„, „Под мостовете съм сложил тротил“ и „Ще ти скъсам гъза„. Аз обаче ви избрах

Градил Илия Килия
Ръгай чушки в боба (1993)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:9c8ab41b

Втората песен, която избрах от този албум всъщност вдъхнови група ФМИ да направи кавъра „Два гигабайта“. Ето я и нея:
Don’t Kill My Mother
Ръгай чушки в боба (1993)

За разлика от много групи със „синдром на втория албум“, издаденият през 1994 г. „Шат! – на патката главата“ е много, много силен! Може да видите колко млад е бил Слави в „Дулсинея„, Камен – в обновената версия на „Вървят ли двама“, а хитове като едноименния „Шат! – на патката главата„, „Малка антиполитическа„, „Шъ тъ праа да умиргаш“ и „Зима е“ звучат в главата ми и до днес. Избрах
Тупан Техно
Шат на патката главата (1994)

След като сте изгледали клипа, може да го сравните с един от последните хитове на Слави („Пружината“) и сами да прецените „как нещата се повтарят“. Иначе тогавашното студентско предаване „Ку-ку“ издават още един албум, в който Слави Трифонов заема основна роля в музикалното оформление – Roma TV с хитовете „Червената шапчица„, „Sweet chalga in time“ и може би най-известната и записвана в най-много варианти след това песен „Гергьовден„. Ето и какво избрах за вас:

Сълзите си събирам в капачка от ракия
Roma TV (1994)

През 1995 г. предаването „Ку-Ку“ бива спряно, но за сметка на това се появява „Каналето“ и техният албум „Жълта книжка“. Започвам веднага с една позабравена песен, която ми напомня за ученическите години и приятелите от гимназията. Песен, с която не един от концертите на Слави и компания приключваха. Песен, с която често завършвахме и концертите в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Много, много любима песен, специален поздрав за всички съученици и най-специален за Влади, Гoшeтo и Митко:

Приятели
Жълта книжка (1995)

Въобще „Жълта книжка“ беше един необикновен албум. Още си спомням обложката му, където всеки можеше да си попълни собственоръчно „жълтата книжка“. Създаден изцяло по новогодишен спектакъл, той включваше цял човешки живот от „Раждане“-то, през „Наричане“-то, казармата („Не ме изпращай„), любовта във всичките и форми с уникалната „Сватба“, баладичната „Малка блудна жена“ и носталгичната „Ала нямаш мен“ (няма как да я вкарам в категория „позабравени“, при условие, че влезе в Топ-500 на българските песни по БГ Радио за всички времена, нали?)… И стигаме чак до смъртта, позната като „Реквием“ или „Балканско болеро“. Именно нея ви споделям:

Реквием (Балканско болеро)
Жълта книжка (1995)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:15a8859c2b

„Жълта книжка“ поставя началото, а „Хъшове“ дава тласък на протестите срещу тогавашното правителство на Жан Виденов. Цяла България пее „Боят настана„, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна, ти любов народна“ и „Не съм избягал„. Именно след излизането на „Хъшове“ Слави се разделя с косата си и прословутата си опашка… В светлината на всички тези песни и тогавашния хит „Комбайнеро-интелигентска“ избрах цели две песни от този албум. Първата:

Приспивна
Хъшове (1996)

Мелодията на втората май е толкова неизвестна, че мотивът й беше използват в рап-войната между Цеко Сифона и MC Фараона години по-късно:

Любов на прах
Хъшове (1996)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:751076de

През 1997 г. излиза първият сборен албум „Каналето – The Best“ и първият самостоятелен албум на Слави – „Едно Ферари в цвят червен“ – знак, предвещаващ бъдещото разцепване на „Каналето“. Ето и какво избрах от този албум:

Тъжни зелени очи
Едно ферари с цвят червен (1997)

През 1998 г. се случват доста неща – предстои Световно първенство по футбол, за което „Каналето“ издават последния си съвместен албум със Слави – „Франция, здравей!“. Ето нещо, с което да ви припомня спортните страсти от този албум:

Съдията
Франция, здравей! (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:aa32ed34

Въпреки чудесният албум обаче, слуховете, че Слави и Камен се разделят плъзват още в началото на 1998 г. и съвсем скоро след това стават истина. Цяла България следи развръзката месеци наред и в крайна сметка Камен, Тончо и Мартина си остават в „Каналето“ по БНТ, а Слави, Стефан Рядков и бенда остават в немилост, излъчвани по частна телевизия с много по-малка аудитория („7 дни“) и предаването „Хъшове“, от което излиза един от най-добрите албуми на Дългия (благодарение и на Нина Николина, разбира се) – „Девети трагичен“ с „Ад и Рай„, „Назад, назад, моме Калино„, „Студио Хъ„, „Имала майка„, „Блус No. 16„, „По пътищата вечни на България“ и „Цвете мое„. Ето какво избрах и аз от този албум:

Звездице
Девети трагичен (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:10247cf0

В края на 1998 г. излиза албумът „Вавилон“, с което Слави поставя рекорд за три издадени албума в една година. Измежду известните „Френската гимназия“ и „Петко льо, капитанине“ избрах една народна песен:

Невесто мори хубава
Вавилон (1998)

През 1999 г. „Хъшове“ е едно от малкото предавания в България, които се излъчват по Интернет. По това време излиза и единадесетия албум на Слави – „Няма не искам“. Освен едноименният хит, популярни стават и „Камикадзе„, „Вземи огън, запали ме“ и „Темна ли е мъгла паднала„. Аз пък избрах превода на „Brothers in Arms„, една също много любима моя песен…

Братя по съдба
Няма не искам (1999)

През 2000 г. основни идеолози в предаването „Хъшове“ са сценаристите (Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов), както и бендът. Ето как постепенно Годжи и Маестрото стават основни фигури в шоуто и в края на годината излиза дискът „Часът на бенда“, а Слави заедно с гостите си пее „Светът е за двама“, както и по-компроментиращи парчета като „Шу-шу-шу“ и

Доко-Доко
Часът на бенда (2000)

В края на годината нещата изведнъж се обръщат – а 27 ноември 2000 г. за първи път се появява „Шоуто на Слави Трифонов“ по новата частна национална телевизия bTV. Слави най-накрая има национален ефир, бюджет и реклама. С това той бързо успява да накара хората да включват втора вместо първа програма и предаването му получава най-високият рейтин в България за всички времена, а самият Слави – призът „Мъж на годината“ за 2001 г. Нина Николина напуска шоуто и на нейно място идват Деси Добрева (най-добрата му вокалистка до този момент по мое мнение) и Алекс Раева. Излиза и албумът му „Новите варвари“ с хитовете „В джаза„, „Жива рана„, „Бедните не могат да скачат“ и „Охридското езеро„. А аз поздравявам всички фенове на руската музика с кавъра на „Земля в илюминаторе

Земята на дедите ни
Новите варвари (2001)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:5955878a

През 2002 г. излиза още един сборен албум на Слави и първият албум, обвързан с покупка на предплатена карта – „Vox populi“. Като цяло това е един от най-сполучливите му албуми, в който почти няма песен, която да не е хит – „Реквием за една мръсница„, „Йовано, Йованке„, „Катерино моме„, „Лудо Младо„, „Няма любов„, „Кой уши байрака„, „Един приятел„…

И обичам
Vox Populi (2002)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:7d071ad7

След големия успех на албума и пълни по шевовете стадиони в цяла България от хора, дошли да гледат „Великото отечествено турне“, 2003 г. остава единствената до този момент без издаден албум на Слави. Партньорството между Мтел и Слави обаче е подновено през 2004 г., когато излиза и вторият му албум с предплатена карта – „Прима патриот“. Хитовете в този албум: „Домачине„, „Ах, къде е мойто либе„, „Българи Юнаци„, „Вечерай, Радо“ и „Толкова„. А аз ви избрах едно много тъжно парче (с тъжния звук на флюгелхорн), с което поздравявам всички, които са изгубили любовта си, чувстват се самотни и си режат вените в момента:

Без слънце за теб и за мен
Прима Патриот (2004)
Алтернативен линк (youtube): http://www.youtube.com/watch?v=p9LpBB9z0jA

С времето Слави явно открива, че албумите по-добре се продават като промоция към проекти и от предплатените карти се прехвърля на бирите. Така през 2005 г. излиза албума му „И оркестъра да свири“, който може да се купи само с четири бутилки „Шуменско“. Самият албум съдържа дуета му „Единствени“ със Софи Маринова, станал скандален на тогавашната Евровизия – още настръхвам, когато видя това видео от конкурса „Евровизия“. Но да се върнем на албума – освен „Единствени„, сред хитовете са „Ethno Fighter„, „И без тебе“ (говори се, че е посветена на наскоро напусналата Деси Добрева, раздялата с която Слави преживя много тежко) и „100 SMS-a„. Избрах една много нежна интерпретация на родопска народна песен, с която специално поздравявам любимата си съпруга Биляна:

Росни ми, росни, Росице
И оркестъра да свири (2005)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:11099b33

След като и Алекс напуска Слави, 2006 г. остава без издаден албум, след което Борис Солтарийски и Нели Петкова идват в шоуто, а България влиза в ЕС 🙂 През април 2007 г., точно по време на конкурсите, поради проблеми със зрението Слави напуска шоуто с опасност напълно да ослепее. Три месеца по-късно се завръща и създава албума „Ние продължаваме“, като най-известните му хитове са дуети с жени – „Жестока“ (с Невена Цонева), „Любовта е отрова“ (със Софи Маринова) и „Само мен“ (с Нели Петкова). Две от тях дори размених и то доста сполучливо 🙂 В допълнение „Едно ченге“ и „Мое щастие„, заедно с „Егати пича“ на Краси Радков вкараха „Ние продължаваме“ в категория „сравнително добри албуми на Слави“. Аз избрах песента „Нещо лично“, защото много силно показва начинът, по който се е чувствал Дългият през тези три месеца, а като че ли остана на заден план в албума…

Нещо лично
Ние продължаваме (2007)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:8316af69

В началото на 2008 г. излиза и безмилостният албум „No Mercy“. Тъй като е доста нов, ми беше много трудно да определя коя песен му е най-малко известна. Оставих настрана песни като „Буболечка„, „Цветове„, „Завинаги“ (отново поздрав за Биляна) и „Защо“ (любима на татко, между другото)… Защо ли? Ами защото не се изпълняват от Слави. И то почти не останаха – „No Mercy„, „Дявол„, „Малко сръбско„, „Толкова хубава“ и…

Минах ли те
No Mercy (2008)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:96954c52

Следват десетки реалити шоута, конкурси и предавания, които Слави продуцира. Следват и редица скандали, за които не виждам смисъл да говоря – знаете си ги и сами… Но като изключим сборният „Македония“ (2010) – юбилеен албум, продаван заедно с наденица (на мен ми звучи най-малкото несериозно), гореспоменатият сингъл „Пружината“ и кавъра на „No Mercy“ – „Нема такава държава„, Слави практически три години не е издавал албум с нови песни!

След дълга ваканция, шоуто се завръща на екран тази вечер… Говори се, че Дългият щял да се жени, да напуска шоуто като водещ завинаги… Говори се много… За Слави винаги се е говорело много. А той пее ли – пее!

Един реален вторник…

Вторник. Пролетен вторник. Хладното утро прави път на топлия и слънчев обяд, който ни приканя с лъчите си. Излизаме с Вики с парка. Щастлива съм и с всеки изминал ден ставам като че ли по-щастлива. Вики открива света, а аз вълшебството на майчинството; тя се учи да се изправя сама и да ходи, а аз да съм търпелива, спокойна, да се наспивам бързо; радва се на гълъбчетата в парка, котенцата и играещите дечица, а аз на нейната радост!
След дълга разходка се спираме на шарена сянка под липов цвят, Вики е вече заспала, а аз с набръчкано заради слънцето носле отправям поглед към веселите игри на децата. Група момиченца се спират пред мен и ме питат: „Бебето спи ли? Може ли да го видим?“ В сияещите им малки лица виждам невинност и нежност, събрани в едно. Минава възрастна дама с 2 кученца, а след нея тийнеждър забързано върви, пуши и говори неврно по телефона. Паркът е пълен с млади жени, бутащи колички – като мравчици кръстосват алеите в парка, носейки най-ценния „товар“ със себе си. Две момченца си подават топка; скоро проходило детенце се е надвесило над теменугите, докато майка му му говори нещо; няколко възрастни господа разгорещено обсъждат някоя нашумяла по медиите тема, докато подпират бастуните си, а точно срещу тях влюбена двойка се докосват с очи и устни;
Вторник. Прохладен пролетен вторник. Поглеждам Вики. Сякаш усещам дъхът и – спокоен, топъл, чист. Замислям се колко я обичам. Изваждам книжка и се зачитам. Топката на двете момченца се спира до краката ми, забързано едното момче бяга към мен и ми се усмихва, след като му я подавам. Зачитам се отново.
Изведнъж се чуват силни викове, обръщам се и само на няколко крачки от себе си виждам жена, която избутва около 6-7 годишно момче на земята, нахвърля му се…не вярвам на очите си…започва да го рита в корема, в краката, по цялото тяло, докато му крещи. След което го хваща за качулката на якето, отправя му обидни думи и го кара да се изправи…ударите и не спират, виковете стават по-силни. Момченцето не помръдва. Свило се е на земята като малко беззащитно котенце и умира от страх. С ръце предпазва главата си. Дали тя е негова майка? Оглеждам се около тях и виждам няколко майки и татковци, малки деца, няколко баби вперили очи от недоумление в тях, но…никой не прави нищо! Не издържам!!! Кръвта ми кипва, за секунди се приближавам и избутвам майката от детето. Жалкият поглед на момчето и зачервените треперещи ръце на майката се препритат пред развълнуваното ми съзнание. Последва бърз разговор:

– Какво правите? Ще пребиете детето! Луда ли сте да го удряте така?, казвам аз. Обиждам я без да искам, но думите се изтревлат от мен по-бързо от мислълта ми.

– Я, не се месете как да си възпитавам детето!

– Така ли го възпитавате, като го пребивате?! Каква е тази агресия? Кажете ми трите си имена, аз ра…! (Това последното го казвам, преди да поясня, че „работя“ в „Закрила на детето“ за да я стресна поне малко, но разгневената жена ме прекъсна.

– Не знаете какъв идиот е той, само бели прави!

Достатъчно хора са ни наобиколили – никой не реагира. Никой не ме защитава, не я порицава, никой друг не се опитва да я спре.

В този момент жената го пуска с ненавист, обръща се и си тръгва. „Малкото котенце“, което лежи на земята се изправя, погледът му става свиреп, детските ръчички се свиват в оргомни юмруци, гръбнакът и тялото като че ли се издължават и с кръвожаден скок и яростен вик пред очите ми „котенцето“ се превръща в „тигър“. С няколко „скока“ то застига своя тиранин и започва да го блъска, драска, удря по гърба. Отдалечават се, но крясъците от следите им не заглъхват дълго за всички нас.

След около час Вики се пробужда. Усмихната и видимо отпочинала протяга ръчички да я изправя. Усмихвам и се и се надвесвам над нея, за да я гушна. Щастлива съм, че тя не бе свидетел на случката преди час. Но ме срам, че всичко това се случи пред очите на други деца; че едно момче бе удряно, псувано и унижавано пред приятелите си; че никой друг родител не реагира, сякаш не бяха там, не искаха да се месят в „чужди“ работи или просто се наслаждаваха на сеира; че една майка „възпитава“ детето си да стане неконтролируем насилник и смята, че това е възпитание.

Замислям се, че може би не постъпих по най-правилния начин, но реагирах импулсивно, трябваше да отдръпна майката по-рано, да кажа други думи, да повикам полиция, да направя нещо повече, а не го сторих…

В Закона за закрила на детето по-късно прочитам:
„…Закрила срещу насилие
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо,
психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.“

Ако родителите системно го нарушават и децата им страдат, то наша е отговорността да реагираме, ако видим насилие върху децата. Детето не е само на родителите си, то е личност и „плод“ на това общество. Няма безгрешни родители, не мисля, че и аз съм перфектна майка, но искам да съм най-добрата майка за детето ми.

Скоро след като публикувах поста си за майките – пушачки, получих много противоречиви коментари. Би ми било интересно да ми споделите в коментар мнението си по въпроса за родителите – побойници, а също така и за близки теми като родителите – с любовници;  родителите – работещи; псевдо-родителите, на които бабите им гледат децата; майките – проститутки,, да и те са майки! Майките – неготвещи, които водят децата си на вечеря в „Макдоналдс“, бащите – алкохолици и.т.н! Какво кара един родител да унижава, обижда, малтретира, проявява агресия към детето си? Защо се стига до тук? Не можем ли да бъдем по-добри за децата ни? За себе си… или е късно да се променим?

Вторник. Реален вторник. Ден като всички други!