Пред гумаджийницата

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

– И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

– Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli – 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

– Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

– Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

– Е, нямаш ли някоя друга?

– Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

– Тая става ли?

– Ами тя е друг размер.

– Как, бе, нали е седемнайсет цола?

– Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

– А, щом ще стърчи – не!

– Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

– Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

– Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

– Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

– Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

– Колко по-големи? – питам.

– Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

– Добр, колко големи?

– Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…

Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive

Влюбих се от пръв поглед. Показах я на Биляна… и тя се влюби! Затова я показвам и на вас.

Ситроен С3 е малка градска семейна кола, подходяща за всичко… Принципно си падам по немски автомобили, но французойката определено впечатлява с дизайн… Най-смелото решение е огромният преден прозорец – колата е дълга 394 см, широка 171 см, висока 152 см, а прозорецът й е цели 135 см!!! Метър и 35 джам разкрива страхотни гледки, а ако ви блести слънцето, има подвижен сенник… даже два – за частично и пълно затъмняване!

Отвътре колата също ми изглежда добре…

Особено ме радват детайлите и изпълнението на тапицерията – този клас автомобили рядко са с подобно качество:

В багажника и задната част няма нищо особено – седалките се делят в отношение 1 към 2, а сам по себе си багажникът има впечатляващата вместимост от 300 литра.

А сега – към малко по-невидимите неща…

Citroen C3 разполага със следните неща в стандартното си оборудване, като това са само част от тях:

  • шумоподтискаща изолация на купето;
  • сервоуправление;
  • Hi-Fi мултимедийна система с Bluetooth и handsfree;
  • ABS – анти-блок система;
  • REF – електронен разпределител на спирачното усилие;
  • AFU – система за помощ при аварийно спиране;
  • ESP – електронна стабилизираща програма;
  • 6 въздушни възглавници;
  • IsoFix система за задните седалки;
  • Индикатор за смяна на предавките;

Някои от дизеловите двигатели достигат CO2 емисии от едва 99 г/км, а разходът е 5,3 градско / 3,7 извънградско / 4,3 комбиниран. Яко, а?

Цена – от около 25 000 лв. до 40 000 лв. с ДДС (според френския сайт)

10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем

Колко пъти ви се е случвало да не ви достигат само няколко сантиметра, за да си го наврете целия?
Колко пъти ви е било нужно още съвсем мъничко място, за да го вкарате плътно?
Колко пъти сте си казвали „Ех, защо не ми беше малко по-мъничък…“
Автомобилът, де!
Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например…

Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:

Както виждате, за всяка от колите съм написал най-важните (поне според мен) неща за една малка кола: дължина на автомобила (в см), брой пътници, брой врати, размер на багажника (в литри) и комбиниран разход на гориво (в литри на 100 км). Ето и малко подробности за всеки от тях:
Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус. Сайтът „Истината за Smart“ (английски) определено ще промени представите ви за мъника.
 
Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки). Можете да „изпробвате“ колицата с виртуалния тест драйв на Тойота (английски).

Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. Между другото можете както да научите повече за Citroen C1 (английски), така и да видите новото лого на компанията в съответния сайт.

Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява. Колкото до симпатичното лъвче на Peugeot, можете да научите още от българския сайт на Peugeot.

Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество. Можете да научете повече от сайта на Сузуки Алто (английски).

Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация. Ако искате още информация, цъкнете си сами: Fiat Nuova 500.

Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света. Всъщност, научете повече сами от европейския сайт на Ford Ka.

Mini Cooper си е мечтал да има всеки, който е гледал „Италианската афера“ („The Italian Job“). Добре познатите ни трабанти са имитация именно на първите Mini Cooper-и, но това е само началото на дългата история на минитата… А достойнствата на новия модел можете да разберете от официалния сайт на Mini за България.

Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.

Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“. Аз обаче ви препоръчвам един много добър бразилски сайт за VW Fox.

НАКРАТКО:

Ето Цвят на текста5 причини да предпочетете огромен джип пред малка градска кола:

  • Можете да возите повече хора и багаж без сериозни притеснения, че ще им е некомфортно;
  • По нашите разбити пътища си е цяло постижение да пътуваш по лош път с градска кола и да не ти изпопадат пломбите, а и джиповете проверено са по-добри за offroad.
  • По-мощна и по-бърза кола е, което лесно си личи на извънградско каране при голям наклон;
  • При катастрофа, шансовете ви да оцелеете в големия джип са по-големи, отколкото в малка кола (чисто заради теглото – съотношението е същото и за джип, блъснал се в тир);
  • Ако си решил да се гъзариш и да правиш впечатление на срещуположния пол, по-добре да го правиш с черен джип, отколкото с Golf II.

И 5 причини да предпочетете малка градска кола пред Hummer:

  • Цената – както покупката, така и поддръжката на малък автомобил е в пъти по-евтина;
  • Консумацията – малките коли харчат 2-3, че даже и 4 пъти по-малко от големите джипове, което е добро както за екологията, така и за джоба ни;
  • Лесното паркиране – да паркираш нещо, дълго 2-3 метра е доста по-лесно, отколкото нещо, дълго 5-6 метра;
  • Маневреността и пъргавината – престрояването, шмугването в трафика и бързото тръгване на светофара при малките колички няма нищо общо с това на огромните джипове;
  • Модата – модерно е да имаш малка кола… Дизайнът й е по-приятен, по-младежки, по-весел и поне в столиците на модата (Рим и Париж) е пълно с малки коли, а черни джипове почти не се виждат.

Не знам дали основната кола в едно семейство би могла да бъде чак толкова малка, но пък всяко от 10-те превозни средства по-горе е идеална кола за втори фамилен автомобил, а защо не и основен за сам човек/млада двойка… Като се замислим, че през повечето време сме сами в колата и ходим с нея само на работа и да пазаруваме, мъниците са повече от идеални за големия град, не мислите ли?