Little Chopper 2010

Ако още не сте забелязали, от първи февруари, блогът ни изглежда малко по-зимен.

Една от причините за това е, че съм в Русе, а навън днес положението изглеждаше ей такова:

Време е да се насладите на топли чайове, интересни приказки и нови зимни гуми – кой за каквото си мечтае…

А аз от години не съм виждал яка русенска зима с повече сняг и определено и се радвам… Дали от глобалното затопляне, дали заради това, че порастнах, но си спомням времето, когато с Влади висяхме по спирките, зъзнейки в половинметров сняг, чакайки тролеят да дойде… А той не идваше, защото не само тролеите закъсваха, ами дори и снегорините…

Точно това е и времето когато се влюбих в дебелите камуфлажни панталони и военните кубинки.

Малък Сечко

 

Що за хала завилняла –
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява, заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко, Сечко-Бечко,
стига се люти!
Не върлувай, не бушувай –
спри гнева си ти!
Духаш, чукаш и се пукаш
ала пролетта
пак ще блесне посред песни,
радост и цветя!

 

– Гео Милев

Февруари е… Вторият месец от годината. Уж най-краткият, а е създал толкова проблеми на хората, занимаващи се с календари… най-вече заради датата 29.02.
Името „февруари“ идва от римското име Фебрус, бога на чистотата… Не че ви интересува, ама на японски месецът се нарича „Кисараги“, а на финландски – „Хелмикуу“ или „месецът на перлите“.
А дали на 14-ти ще ударя една „Русенска перла“ или пък перлата ще е с някое нежно име, предстои да видим 😉