- Конь
- Позови меня тихо по имени
- Березы
- Ты не си меня, река
- Ясный сокол
- Гимн России
- Давай за…
- Луна
- Сестра
- Солдат
- После войны
- По высокой траве
- Многая лета Русской земле
- Главное, что есть ты у меня
- От Волги до Енисея
И тъй, за концерта. Имаше малко фенове, но за сметка на това качествени… Имаше и много руснаци, за които билетите от $10 бяха пълна евтиния. Самите изпълнители пък се учудиха, че песните им се знаят толкова добре тук.
На концерта присъства и Президента, г-н Първанов… Беше на 10 метра зад мен и се изненадах приятно от факта колко земен човек е всъщност. Президентският му „Мерцедес“, паркиран зад сцената нямаше червен дипломатически номер, въпреки че с подобни табелки вече карат сульо и пульо… Може би именно защото Президентът не е „сульо и пульо“. Както и да е…
Любэ изпяха почти всички любими песни, с изключение на една, най-любимата ми – Конь. Компанията вече се беше разделила, когато решихме, че като не искат да ни пеят „Конь“, ще си го изпеем сами… И пропях 🙂 Смешното беше, че от кебапчийницата наблизо скоро ми донесоха чаша бира „да се почерпя“ – не знам дали защото им беше харесало или защото искаха да ми затворят устата, пък било и с бира… Така или иначе, концертът беше много добър като цяло, но ми липсваха голяма част от приятелите, които се отказаха в последния момент и с които щеше да е по-различно 🙂
Съжалявайте, че го пропуснахте…