Благодаря ти!

Днес е 11.07.2010 г.

Знам, че скоро ще се прибереш вкъщи и ще прочетеш това, заедно със стотиците поздравления… Чакам те!

Точно преди една година животът ми се промени коренно, когато те попитах „Ще се омъжиш ли за мен?“ и ти отговори с „да“… Предложих ти брак не защото „така е редно“, защото живеем заедно или заради нещо друго. Причината е една – осъзнах, че ти си жената, която обичам; ти си човекът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си; ти си тази, на която искам да приличат децата ми…

Преди година не предполагах, че нещата ще се развият на толкова бързи обороти, че ще подготвим сватбата ни само за два месеца, че ще отидем на невероятно сватбено пътешествие в Барселона, че ще си имаме наш собствен дом, ще го ремонтираме и обзаведем по наш вкус (с всичките разправии около това), че след десет години скитане по общежития и квартири дойде може би последното преместване в живота ми и най-накрая знам къде живея…

Всичко това не е никак малко за една година, но, заклевам се, преди една година не съм и предполагал, че днес ще гушкам теб и новородената ни дъщеря…

Няма как да опиша колко съм щастлив, мога само да ти благодаря за най-прекрасния подарък на света!!!

Ти си най-страхотната жена на света, обожавам те и искам целият свят да го знае!!!

P.S. Вики се роди в I АГ болница „Св. София“ на 10.07.2010 г. Тежи 3250 г и е висока 50 см. Специални татковски благодарности на д-р Райна Ковачева и целия й екип за проявения професионализъм и човещина…