Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение

По данни на НСИ от 2011 г. в България има седем града с население над 100 000 души и това са:

Класация по население

1. София (1 202 761 души)
2. Пловдив (338 153 души)
3. Варна (334 870 души)
4. Бургас (200 271 души)
5. Русе (149 642 души)
6. Стара Загора (138 272 души)
7. Плевен (106 954 души)

По последни данни (отново от НСИ), площта на същите тези градове като административно-териториални единици е следната:

Класация по площ

1. София (492 кв. км)
2. Бургас (254 кв. км)
3. Варна (154 кв. км)
4. Русе (127 кв. км)
5. Пловдив (102 кв. км)
6. Стара Загора (86 кв. км)
7. Плевен (85 кв. км)

Русе по-голям от Пловдив?! Бургас по-голям от Варна?!

Зачудих се и реших да използвам пряко сравнение „на око“ чрез оцветяване и скриване на съответните слоеве в Google Maps… (тук е мястото да кажа, че ако на някой са му необходими изображенията, просто е нужно да се свърже с мен). Най-трудно беше „изрязването“ на крайните квартали, т.е. докъде би следвало да стига всеки град… Тук може и да се разсърдите (особено ако съм отрязал вашият квартал), но приех, че ако „разкъсването“ на квартала е прекалено голямо, той (все още) няма място в общия силует на града. Който не е съгласен, да се занимава той с „изрязването“. Ето и крайният резултат, т.е. какво би се получило, ако лепнем София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен едни до други:

Сигурен съм, че картинките ви се струват интересни, но за да добиете още по-ясна представа, направих пряко сравнение „всеки срещу всеки“:

Е, как ви изглежда?

Алгоритми за сортиране, обяснени с танци

Винаги съм се радвал на нетрадиционни методи за обясняване на нещата… но алгоритъм за сортиране с традиционен танц?! Защо не!!! Поредното доказателство, че математиците и информатиците не са задръстеняци. Поздравления за хората от Трансилванския унгарски университет Сапиентия за чудесната идея! Enjoy!

Метод на мехурчето

Обяснение с текст и дефиниции: Методът на мехурчето е метод на сортиране, при който цикълът се повтаря n² пъти, където n е броя на елементите на масива. При този метод в рамките на един цикъл се сравняват последователно всички двойки съседни елементи ai-1 и аi, и ако ai-1>ai местата им биват разменени.
Обяснение с танц:

Метод на пряката селекция

Обяснение с текст и дефиниции: Сортирането чрез пряка селекция впечатлява с простотата си, а също така в дадени ситуации има предимства пред някои сложни алгоритми.Намира се най-малкият елемент в списъка, разменя се с елемента на първа позиция и тези две стъпки се повтарят за остатъка от списъка, докато той свърши.

Обяснение с танц:

Метод на прякото вмъкване

Обяснение с текст и дефиниции:При сортирането по метода на прякото вмъкване масивът се обхожда от ляво на дясно, като се започне от втория елемент. Всеки елемент се сравнява с елементите, разположени вляво от него  (т.е. елементите с по-малки индекси) и се търси подходящото му място. Елементът се записва на това място в масива, а останалите се изместват с един индекс надясно. Този метод се използва широко от картоиграчите. Преглеждат се картите една по една. Всяка карта, която не си е на мястото се вади и се вмъква на подходящото място. Останалите карти се изместват.

Обяснение с танц:

Алгоритъм на Шел

Обяснение с текст и дефиниции: Подобрение на сортирането чрез пряко вмъкване е предложено от Д. Л. Шел през 1959 г. В този алгоритъм няколко пъти се изпълнява прякото вмъкване като се преминава през елементите с различна и намаляваща стъпка. В пример с 10 елемента всяка група съдържа точно по два елемента. След това елементите се прегрупират така, че във всяка група те да са през три позиции и се сортират отново – сортиране със стъпка 3. Най-после при третото преминаване елементите се сортират чрез обикновено сортиране или сортиране със стъпка 1.
Обяснение с танц:

Метод на бързото сортиране (Quicksort)

Обяснение с текст и дефиниции: Бързо сортиране (от английското quick sort) е добре известен сортиращ алгоритъм, разработен от Ч. А. Р. Хоор през 1960 година. Избира се „главен“ елемент от списъка с елементи, които ще бъдат сортирани. Списъкът се пренарежда така, че всички елементи, които са по-малки от „главния“ се поставят вляво от него, а всички, които са по-големи – вдясно от него. Рекурсивно се повтарят предишните стъпки върху списъка с по-малките и списъка с по-големите елементи. Получените списъци се сливат с конкатенация и се получава сортираният списък.
Обяснение с танц: Няма. И тук едно хубаво раздвижено българско хоро би свършило чудесна работа, стига да има ентусиасти да го направят (аз с танците съм много, ама много скаран). Иначе Quicksort е един от най-ефективните алгоритми, при това колкото по-разбъркан е масивът, толкова по-добре работи и си струва да бъде илюстриран с танц. Засега обаче мога да ви предложа само едно сравнение с метода на мехурчето:

И вече да не чувам оправдания от „днешната младеж“, че алгоритмите за сортиране били сложни…

10 от най-запомнящите се моменти в живота на средностатистическия мъж

1. Първата среща

 

 

2. Първата целувка

 

 

3. Първият секс

 

4. Първата раздяла с любимата

 

 

5. Първият път в центъра на женското внимание

 

 

 

 

 

6. Завършването

 

 

7. Казармата

 

8. Първата заплата

9. Сватбата

10. Когато стане родител

 

 

За добро или зло, повечето (да не казвам всички) запомнящи се моменти в живота на един мъж са свързани пряко или косвено с жените…