Благодаря ти!

Днес е 11.07.2010 г.

Знам, че скоро ще се прибереш вкъщи и ще прочетеш това, заедно със стотиците поздравления… Чакам те!

Точно преди една година животът ми се промени коренно, когато те попитах „Ще се омъжиш ли за мен?“ и ти отговори с „да“… Предложих ти брак не защото „така е редно“, защото живеем заедно или заради нещо друго. Причината е една – осъзнах, че ти си жената, която обичам; ти си човекът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си; ти си тази, на която искам да приличат децата ми…

Преди година не предполагах, че нещата ще се развият на толкова бързи обороти, че ще подготвим сватбата ни само за два месеца, че ще отидем на невероятно сватбено пътешествие в Барселона, че ще си имаме наш собствен дом, ще го ремонтираме и обзаведем по наш вкус (с всичките разправии около това), че след десет години скитане по общежития и квартири дойде може би последното преместване в живота ми и най-накрая знам къде живея…

Всичко това не е никак малко за една година, но, заклевам се, преди една година не съм и предполагал, че днес ще гушкам теб и новородената ни дъщеря…

Няма как да опиша колко съм щастлив, мога само да ти благодаря за най-прекрасния подарък на света!!!

Ти си най-страхотната жена на света, обожавам те и искам целият свят да го знае!!!

P.S. Вики се роди в I АГ болница „Св. София“ на 10.07.2010 г. Тежи 3250 г и е висока 50 см. Специални татковски благодарности на д-р Райна Ковачева и целия й екип за проявения професионализъм и човещина…

Предложението ми за брак – история в два варианта

В крайна сметка Биляна реши да сподели историята ни и всеки от вас може да я прочете тук (по-кратък и романтичен вариант):

http://bilyana.net/index.php/2009/07/14/engaged/

Ако пък вече сте я прочели, непременно вижте и нейния втори вариант, с допълнения в стил „The making of…“ (по-дълъг и забавен вариант):

http://bilyana.net/index.php/2009/07/16/engagement-detail/

Сгоден!

Стана 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно с Биляна.
И най-накрая реших да й предложа… тя пък взе, че прие! 🙂
Дълго мислех как точно да го направя…
Отхвърлих идеята да е вкъщи или на ресторант, защото ми се стори твърде клиширано (около 80-90% от предложенията за брак са на едно от тези места)…
Реших да предотвратя риска от задавяне с пръстен в питието или храната…
Реших, че трябва да е и нещо специално, все пак…
Като цяло всичко стана според очакванията, че и по-добре от очакваното…
Това е и причината да напиша този пост, всъщност.
Искам да благодаря на всички, без които организацията на изненадата нямаше да се получи толкова хубаво: Митко, Дамян, Никола и Тони, както и много специално на Влади и Ани; Каталина и Даниела; Ирка, Вени и родителите ми; Яна и баща й; един непознат фотограф, грешните метеорологични прогнози и романтиката на пловдивските тепета…
А какво представляваше самата изненада оставям Биляна сама да реши дали да сподели с вас…
Ваш щастлив Петър.