Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Седалката на Вики – Kiddy Infinity Pro Design Edition

Това е новото столче за автомобил на Вики. Откакто достигна 9 кг и започна да негодува в бебешкото си столче, решихме, че е време за ново. След като се разтърсихме за най-сигурните и добри столчета и Петър публикува обстоен пост за сравнителен тест на над 120 модела, се спряхме на модела Infinity Pro на немския производител Kiddy. Изборът ни бе продиктуван от това, че столчето е едно от най-леките (може би най-лекото) и най-сигурните (може би най-сигурното) в класа си, цената му не е чак космическа и е обрало високите оценки на куп автомобилни организации и асоциации:

Столчето Kiddy се предлага в мнoго варианти и цветове:

Столчетата по-горе се предлагат на цена под 300 лв. от дистрибуторите на Kiddy. Това, което ме впечатли още повече, бяха дизайнерските модели на столчето:

След като вече бях сигурна, че ще вземем на Вики столче от дизайнерската серия (струват с около 50 лв. повече и трябваше да изчакаме около две седмици да го доставят по поръчка), то най-красив и подходящ за момиченце ни се стори моделът „Princess Lilifee“ (голямата снимка в розово и сиво на снимката по-горе). Принцеса Лилифи е приказна героиня, по-известна в Германия. Дори през 2011 г. по кината тръгва филмче за „Принцеса Лилифи и еднорога“:

Иначе притесненията на Вики около новото столче продължиха точно 10 секунди, след което също много си хареса столчето, пътува с удоволствие и заспива лесно на него:

Моята оценка за столчето: първоначално бях леко притеснена от тази част на столчето, която се поставя пред детето. Струваше ми се, че Вики ще е някак притисната, а не бих искала да се чувства дискомфортно при пътуване. Притесненията ми бяха напразни – „щитът-възглавница“ се позиционира спрямо тялото на детето, без да го притиска; при това се слага много лесно и не спарва (от Kiddy имат специална материя тип „восъчна пита“, която омекотява удара и проветрява). А Вики дори се радваше, че си има „масичка“, на която да си играе с любимите играчки. За разлика от предишното ни столче, това наистина се поставя много лесно и удобно:

Хубавото е, че и се почиства лесно (обвивката се разкопчава и може да се пере в пералня на 30 градуса), може да се наглася в положение за пътуване седнал (докато детето е будно) или полулегнал (докато спи), както и да се регулира. Единственият недостатък е, че предпазният колан на мястото по средата отзад при много автомобили е прекалено къс. Затова понякога столчето просто няма как да се закрепи така, че детето да седи по средата между двама възрастни. Други проблеми обаче наистина не сме имали.

Накратко, не съжаляваме за избора си и дадените пари ни най-малко. И за края цитираме Красимир Паскалев – читател на блога ни, който също си е взел въпросното столче:

Много сме доволни, вчера го взехме от магазина и имаше голяма драма докато убедим малкия да се съгласи да го закопчаем с възглавницата; явно още си спомняше че му беше неприятно онзи ден, като го пробвахме в магазина. Докато не му закачих играчка на нея, не искаше да я слага – вече си мислех да го връщам и ми хрумна да пробвам с играчката и той вече е доволен. Изглежда му е по-удобно от старото столче, само когато е с якето е малко като със скафандър и не може да си свие ръцете, но без яке е комфортно даже и не се оплаква.
Ще очаквам да разкажеш и за вашето първо преживяване.
Желая ви никога да не се налага столчето да доказва, че е най-доброто.

Книги за родители и бебета

Книги за отглеждане бебета има много и голяма част от тях са толкова дебели, че могат да бъдат използвани както за четиво, така и за самоотбрана… Предлагаме ви две книжки, които НЕ са такива. Съдържат цялата ви необходима информация, в кратък и стегнат вид, систематизирано. Ето ги и тях:

Ето я и книжката за отглеждане на бебета по предложения на Биляна:

Дневникът на мама

изд. Римембранд ЕООД

  • Книжката съдържа най-важната информация за отглеждане на малки деца (от новородени бебета до тригодишни дечица). Застъпени са любопитни и така необходимите теми за младите майки (и за бабите, които вече са позабравили всичко) като „подготовка и кърмене“, „къпане и тоалет“, „масаж и гимнастика“(с илюстрации), „имунизации“, „захранване“, „никнене на зъбчетата“, „основни принципи и техники за закаляване“ и др.
  • На 8 стр. ще намерите „схема на развитие“ на детето от 1 месец до 3 години с характерните за всяка възраст фази на растеж.
  • Много полезни са и справочните таблици, в които можете да попъвате основните грижи за рожбата ви и/или изследвания, лечение и промените, настъпващи у вашето дете.
  • Разпространява се безплатно в болнични заведения, медицински центрове и педиатрични кабинети. Аз лично си взех моята книжка от болница „Вита“ в София. Ако искате да си  получите книжката директно вкъщи ще трябва да заплатите 5 лв. за доставката до дома. Повече информация тук: http://www.facebook.com/group.php?gid=59710323392

Какво ми харесва: всичко е събрано на едно място, съветите са полезни, има много таблици и упътвания.

Какво не ми харесва: разпространението нещо куца, няма го в големите АГ болници в София; има много реклами в книжката (някои обаче са полезни, защото са таргетирани към млади майки).

Полезен съвет от книжката: Когато къпете детето, проверявайте водата с лакът, а не с длан… Бебето усеща водата с тялото си така, както вие бихте я усетили с лакът (стр. 54)

Любимата книжка за отглеждане на бебета на Петър:

Бебето: ръководство за употреба

изд. Вакон

Признавам си, че когато си купя техника (хладилник, пералня, телевизор или устройство за стерилизиране на бурканчета с кърма), рядко ползвам ръководството, поне докато нещо не се прецака и не съм опитал всички други възможности (след което ръководството пък ти е напълно безполезно в 99% от случаите)… При бебетата обаче не е така – нещата при тях просто не бива да се прецакват!

Всеки технически обременен родител (бил той програмист, системен администратор, инженер, специалист по поддръжката, преводач на технически ръководства или телевизионен техник) страшно ще се изкефи на тази книжка… (идеален подарък, между другото) Всичко е с точни и ясни схеми, бебето се нарича „модел“, систематезирано по глави, с типичния „технически“ стил, но все пак запазвайки основното…

Пример от книгата: Бебето – диаграма и списък на частите

Главата: средната обиколка на главата за всички модели е 35 см. За нормална се смята обиколката между 32-37 см.; Коса: при раждането е налична само при част от моделите. Цветът варира.; Фонтанели: Фонтанелите са две дупки в черепа на бебето, където костите не са сраснали. Никога не употребявайте натиск върху тях! Те трябва да укрепнат до първата една година (или скоро след това)…

И така, с ясни схемички получавате основни инструкции относно къпане, инсталиране на памперс, активиране на режим „спане“, измерване на температура, създаване на комплект за първа помощ и т. н.

Какво ми харесва: много близка до технически ръководства книжка; ясни последователни стъпки за дейностите, свързани с бебето; прости и ясни схеми с прокрадващ се инженерен хумор… Книгата се препоръчва от „Денят е прекрасен!“ и може да се намери във всички големи книжарници. Издателство: www.vakon-bg.com

Какво не ми харесва: преводът не е перфектен, много от нещата са валидни за САЩ, но не и за България (например имунизациите), някои понятия звучат странно и хуморът се е изгубил при превода (например „доставчик на услуги на бебета = педиатър“), цената (16 лв.).

Полезен съвет от книжката: 1. Ако кърмите и все още не произвеждате достатъчно мляко за бебето, опитайте се да увеличите броя на храненията. Колкото повече биват стимулирани гърдите, толкова повече мляко ще произвеждат.

2. Ако след разходка бебето заспи, при възможност оставете го да си доспи в количката.

Още няколко вече изпитани четива:

  • Анастасия Лира – „За едно щастливо начало“, Care Direct S.A. www.caredirect.com (разпространява се безплатно), дадоха ни я в родилното заедно с още няколко брошурки „Вашето бебе“, „Препоръки за здравословно хранене“ и доста рекламни материали…
  • д-р Бенджамин Спок – „Грижи за бебето и детето“, издава се от няколко издателства, вечна „класика“ в отглеждане на бебета;
  • форума на БГ Мама – неведнъж сме се възхищавали на знанието, събрано в този сайт, който скоро може да стане конкуренция на Gооgle.

И най-важното…

Каквото и да пише в книгите, вие най-добре си знаете как да си гледате детето, според вашите усещания и разбирания. Не забравяйте, че природата си знае работата и не се предоверявайте на която и да е книга… Примерно, ако в една книга пише (а то си пише), че идеалната температура за детето е 22 градуса, едва ли ще е добра идея да го вкарате буквално на студ, ако навън е било 36 градуса…