Намерено е куче!

Снимка: http://www.flickr.com/photos/samtheshepherd88/4107404263/

Вече сме писали подобна публикация, ама този път е по-различно и много по-забавно…

Днешната история започва с обичайната вечерна разходка из квартала на семейство Събеви.  Движим се с количката, прибирайки се към вкъщи и изненадващо и за трима ни към нас тичешком се приближават две задъхани момчета:

– Извинете, да сте виждали едно голямо черно куче? – пита запъхтяно едното от тях.  – Немска овчарка…

– Не, не сме, ние идваме от тази пресечка – посочвам – и не сме го виждали…

– Благодаря.

Момчетата продължават забързани и нервно се обвиняват:

– Казах ти да го вържеш, брат ми!

– Казах ти, че го вързах, бе, брат ми, скъсало си е каишката!

– Толкоз си тъп, че… не знам к’во ще те направя, ей!

Три минути по-късно иззад ъгъла се чува дрънченето на синджир и скоро виждаме оплезения език и влачещата се скъсана каишка на черна немска овчарка, която минава покрай нас и ни поглежда с две очи, които искат да кажат само едно:

– Да сте виждали двама ненормалници да ме търсят?

Петьо бавно се приближи, хвана синджира на кучето и го омота три пъти около китката си. Кучето обаче реши да продължи търсенето си и с цялата си сила повлече близо 100-килограмовият Петър на зиг-заг из квартала.

Аз, какво да правя, тръгвам с Вики и количката след тях… Представете си гледката: Петър тича на зиг-заг с някакво непознато куче, търсещо двамата си заблудени стопани из всички улици в квартала, а аз галопирам с бясна скорост след тях с количката, в която Вики пищи от радост от динамичните характеристики на превозното си средство и най-вече заради това, че баща й си има куче…

Постепенно нещата се успокоиха и започнахме да разпитваме хората в квартала дали някой не е питал за кучето и накъде е тръгнал…

– Извинете, да сте виждали стопаните на това куче? – пита Петър, държейки каишката и след като среща само оглупели погледи, обяснява – Две момчета минаха от тук и казаха, че си търсят кучето… ние го намерихме, ама изгубихме момчетата! Ако минават, кажете им да ни чакат на онази площадка, ще минаваме там на всеки 15 минути…

* * *

– И сега какво правим с това куче?

– Айде да си го вземем вкъщи за през нощта… утре ще ги намерим тези „братя“…

– Да! – каза Вики (винаги го прави в най-подходящите моменти)

– Не, дай да обикаляме наоколо, все някъде в квартала ще се засечем…

* * *

10 минути по-късно наистина се засякохме с момчетата и така тази забавна история приключи по скучен, но щастлив начин…

А вие ако случайно си изгубите кучето, котето или жирафа, казвайте координатите си на хората, които го търсят, за да не попаднете в ситуацията на „братята“. Или най-добре сложете телефон за връзка в нашийника му…

Как да открием точно определен физически сървър

Снимка: http://www.flickr.com/photos/l0b0/
(използвана по Creative Commons)
 

Ако се чудите какво е това на снимката… това е сървърно помещение, т. е. стая, пълна с десетки, стотици, дори хиляди компютри (сървъри), използване за насочване, обработка и съхраняване на информация. Този блог достига до вас благодарение на няколко такива и е преминал поне през две-три подобни стаи…

Ако пък не се чудите какво е, може да се сблъскате със следния проблем… Знаете, че сървър с определено IP ви прави проблеми… Обаче не знаете коя точно е машината сред стотиците други… Ако са номерирани е по-лесно, но винаги има шанс IP-тата и номерата да се оплескат. В такива случаи има просто, но гениално решение: Eject CD!

Най-гениалните неща са много прости, нали?

През PowerShell става така:

$mycds = (New-Object -com „WMPlayer.OCX.7“).cdromCollection2. $mycds.item (0).eject()

А през SSH става така:
# eject /dev/cdrom
или така:
# eject /mnt/cdrom/

Facebook TouchGraph Photos


Сред хилядите простотии във Facebook попаднах и на едно интересно приложение – TouchGraph Photos. Приложението изисква Java 1.5 и след като го инсталирате, имате уникалната възможност да видите списък с приятелите си, връзките между тях, общи снимки и какво ли още не. Най-впечатляващото е, че TouchGraph групира познатите ви по клъстери. При мен се получиха над 40 клъстера, но на практика се получиха седем основни:

  • Първата голяма група е оцветена в синьо – колегите от настоящата ми работа (Experian Decision Analytics).
  • Втората голяма група е оцветена в нещо като розово-червено – колегите от бившата ми работа (Musala Soft)
  • Третата голяма група е от Пловдив – предимно колеги от Факултета по математика и информатика на Пловдивски университет
  • Четвъртата група са приятелите ми от математическата гимназия в Русе, като тя е разделена на две части: хората от моя випуск и хората след моя випуск – явно комуникацията между отделните поколения ученици не е особено тясна в общия случай, затова и приложението разделя тези хора на две групи.
  • Петата група са блогърите… без коментар 🙂
  • Шестата група е съвкупност от хора, които нямат много общо помежду си, но остават подредени близо един до друг – чужденците. Хората, които познавам от CouchSurfing, приятелите ми от Сърбия и някои приятели, които живеят извън България.
  • Седмата група е разхвърляна и обобщава всички останали – инцидентни запознанства с хора от различни сфера на живота ми.

Накратко, едно глупаво приложение на Facebook успя да напише автобиографията ми с две щракания на мишката като просто знае кои са приятелите ми – къде съм учил, какво съм работил, с какво се занимавам, какви са връзките ми в България и чужбина…

Май поговорката „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си!“ важи в пълна сила и доказателството е именно това приложение…

Ще ми се да даваше и по-задълбочена информация за приятелите на приятелите ми 🙂