Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

Зимни математически празници 2006

Не знам колко хора знаят за съществуването на подобни състезания, но аз съм един от тях…
Зимните математически празници са турнир по математика, информатика и компютърна лингвистика. На състезания по информатика ходя от времето, когато компютрите бяха лукс в учебните заведения. Макар малък и хилав, в ония времена бях принуден да си разнасям компютъра заедно с монитора и клавиатурата (мишките все още не бяха популярни тогава) из цяла България…
На тези състезания научих едни от най-интелигентните псувни, в диалози като този:
– Охлюви да те ядат тебе!
– Е, защо пък точно охлюви…
– Ами имат 25 000 зъба!
На тези състезания се научих да играя белот и да пия по много, като на другия ден умът ми отново трябваше да сече като бръснач…
На тези състезания открих нови спортове, като стрелба с джапанки или мазане на хотелски брави с паста за зъби…
Покрай спортовете открих и нови приятели, първо – от България, а по-късно и по целия свят.
На тези състезания дори спах с момиче за първи път (спах, де, нищо повече). Това стана, защото в едно от мизерните общежития, където бяхме настанени, в стаята на момичетата имаше малка снежна пряспа и те бяха принудени да дойдат при нас. А когато има 3 легла, 3 момичета и 3 момчета, а в едно легло спят по 2-ма души, поне едната двойка трябва да са момче-момиче… Между другото, доказателството на това твърдение също може да бъде научено на Зимните математически празници…
С годините, условията станаха по-добри и не се налагаше да носим компютри, но и на мен ми мина времето за състезания. В последно време пак посещавам тези състезания, но от другата страна – като автор на задачи и като жури…
Така стана и вчера на юбилейните, 25-ти ЗМП в Русе… Като цяло се занимавах с по-малките ученици (4-8 клас), а те са колкото неопитни, толкова и ентусиазирани. Няма да забравя едно хлапе, което седеше до мен и при всеки работещ тестов пример крещеше в еуфория „Йес! Йес! Йес!“… Припомних си годините, когато аз бях като него, макар и доста по-сдържан… Оказа се, че не съм забравил и някои дребни хитрости, които прилагах, за да получа някоя точка повече на състезанието… Но със сигурност и в стаята на журито не липсват емоции.
Навремето един политик изръси: „Младостта е един период, през който всеки човек е хубаво да премине“. И аз бих казал, че състезанията по информатика са един период, през който всеки програмист (поне бъдещ) е хубаво да премине… А ако вие сте ученик и съм ви заинтригувал, посетете http://infoman.musala.com.
До скоро!