Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Сухи бебешки дупенца на изненадваща цена?!


Снощи при пускането на телевизора останах буквално втрещен от поредната малоумна реклама… Реших, че само аз съм с мръсно подсъзнание и дори си помислих „явно в мен дреме скрит педофил“, когато 10 секунди по-късно ми звънна Влади:
– Видя ли каква реклама дадоха по bTV, бе, човек?
– Да, видях!
– Баси педофилията!
– Аха, значи не само аз мисля така.
– Не! Блогвай го.
И ето, блогвам. Междувременно, потърсих видеото из нета и не го открих, така че се наложи сам да го кача:

Оказва се, че не само на мен и Влади ни се е сторила… хъм… странна тази реклама:

„Здравейте, момичета! Тази вечер, докато вечеряхме с мъжа ми се изумихме от рекламата на Памперс „Сухи бебешки дупенца за цяла нощ на изненадваща цена“. За първи път вникнах в текста буквално и се втрещих. Рекламните послания вече започнаха да продават и бебешки дупенца в стремежа да звучат по-нестандартно. Не знам дали е обсъждана темата, но не мислите ли, че рекламите станаха съвсем извратени и дразнят?“
Източник

„Сухи бебешки дупенца през цялата нощ“ е най-доброто начало на реклама, което някога съм чувал! Извинявам се, ако само на мен от цялата страна асоциациите ми са на тема педофилия, но дори и така да е, съм искрено възхитен от гения зад идеята.
И така, защо остава въпросното чувство? Рекламо-сапиенсът явно е искал да наблегне на бебешки дупенца, които ще са сухи на изненадваща цена вместо върху „бебешки дупенца на изненадваща цена“. Нарочно или не, започваме да се чудим дали целевата група не са педофили и колко точно дупенца предлагат Sleep&Play за 8.49 лв…

Добрата реклама трябва да остави ярък образ, да. Но се питам:

  • Ако не целят педофилския образ в рекламата, толкова ли са тъпи, че не знаят елементарна граматика в българския език. Дори второкласниците имат представа, че допълненията (като „на изненадваща цена“) се отнасят към подлога („дупенца“), а не към определението („сухи“);
  • Ако целят педофилския образ, как очакват да продават този продукт на целева група от родители, повечето от които съм сигурен, че нямат такива наклонности… (?!)

Разбира се, това са си мои впечатления и размишления – ще ми е интересно да чуя и вашите!

Технологичен парадокс с историческото ни наследство

Факт: 4 фута и 8,5 инча в метрична система са 143,51 см.

 

На совалките в космическия център „Кенеди” са разположени два двигателя с ширина 5 фута. Разбира се, конструкторите са искали да направят тези двигатели по-широки, но не са успели.

 

Защо?

 

Работата е там, че тези двигатели са се доставяли по железопътна линия, която преминава през тесни тунели. Разстоянието между релсите е 4 фута и 8,5 инча, затова конструкторите на двигателите са могли да ги направят широки едва 5 фута. Възниква резонния въпрос:

 

Защо…

 

…разстоянието между релсите е 4 фута и 8,5 инча? Откъде се взе тази цифра? Оказва се, че жп линиите в Щатите са направени по прототип на английските железници. А в Англия са правили жп вагоните по същия принцип и размер като трамвайните. Съответно първите трамваи в Англия са се произвеждали по образ и подобие на каретите. А дължината на оста на каретата е… 4 фута и 8,5 инча. Но…

 

Защо???

 

Защото каретите са се произвеждали така, че осите им да попаднат в коловозите на английските пътища, за да се износват по-малко колелата. А разстоянието между коловозите е било, представете си, 4 фута и 8,5 инча.

 

Ама защо?

 

Ами просто римляните са започнали строежа на пътища в Англия, оразмерявайки ги така, че да са подходящи за техните бойни колесници. А дължината на оста на стандартна римска бойна колесница е… правилно се досетихте! 4 фута и 8,5 инча. Най-накрая се добрахме до това откъде идва този размер във времето. Но все пак,

 

ЗАЩО ?!??!?!

 

Защо римляните са измислили да правят своите колесници с оси точно в тази дължина? Ами защото в такава колесница обикновено са впрягали два коня. А 4 фута и 8,5 инча – това е размерът на два конски задника! Да се правят колесниците с по-дълги оси е било неудобно, следователно, ето това е отговора на първоначално зададения въпрос. Даже сега, когато човек лети в Космоса, неговите най-висши технически достижения пряко зависят от размера на конския задник, измерен преди две хиляди години!
Публикувано и преведено от руския печат от simona34, с дребни редакции от мен.