Захир

„Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни.“
из „Захир“ на Паулу Коелю (никога няма да се науча да го пиша това име)

 

На арабски “захир” означава видим, осезаем, но също така и святост или лудост. Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост…
Чудех се как да го кажа най-оригинално, но не измислих, затова просто

 

 

Почувствах нещата много лично, а и така ще се почувства всеки, който е срещал своя захир и го е губил…

 

Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?

Лука, 15:4