Карагьозовата къща в Копривщица – чудесно място за купон!

„Какво Вие мислите? Копривщица е била цели векове Република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерални от френската и сто пъти по-демократична от американската.. Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е десет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знайните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже, и пр.и пр. – а такъв паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!”

– Захари Стоянов, из „Записки по българските въстания“

За първи път в Копривщица отидохме заради една изненада по случай Св. Валентин. Още тогава се влюбих в това прекрасно място, където българският дух се усеща навсякъде. Наскоро с колегите си направихме тиймбилдинг, който организирахме самосиндикално. Защо ли? Ами за последните пет години смених няколко фирми и годишният тиймбилдинг се провежда винаги по един и същ начин: скъпарски петзвезден хотел, суперлукс, всичко е осигурено… Но когато решиш да ударите по една бира за твоя сметка с някой колега, следва да се разделиш с 10-15 лв. А истината е, че супер лукс и супер купон са две различни неща!

И така, в края на миналата година се организирахме сами и за под 100 лв./човек изкарахме страхотно в „двузвезден хотел“, с много ядене и пиене… Всъщност „Карагьозовата къща“ наистина е „двузвезден хотел“, но кавичките слагам, защото никой от нас не го усети така… все едно бяхме на гости в къщата на някой приятел.

Карагьозовата къща е на два етажа, с различни по големина стаи, както и достатъчно голяма механа. Капацитетът е 15-тина души (ако става въпрос за двойки, може и повече, тъй като ние не се възползвахме от двойните легла), а ние сме си точно толкова, така че наехме цялата къща (330 лв./вечер за целия хотел към миналата година).

Доверихме се на собственика и той да подбере храната срещу определена сума пари и въобще, ама въобще не съжалихме – огромни порции, салати, шкембе-чорба, кифлички, домашно сирене и кашкавал… наистина уникално богато хапване на съвсем народни цени. А гвоздеят на програмата беше печено прасенце, с което всички се увековечихме. Това е една от сравнително културните снимки с прасето:

Собствениците са изключително сърдечни и мили хора, да не говорим колко безобразно вкусно готвят! Дребните детайли (отделна четка за зъби за всеки, кулинарни изненадки извън договореното за добре дошли и т. н.) също правят чудесно впечатление. А най-хубавото е, че ни оставиха да се забавляваме на воля и, вярвайте ми, получи се най-готиният тиймбилдинг досега… (имаме и подобаващо количество пиянски снимки, които обаче ще запазим за себе си).

 

 

 

 

 

 

 

Аз определено ще се възползвам отново от услугите им следващия път, когато се съберем по-голяма компания, а след такова добро изкарване, нямаше как да не ги похваля. Колкото до Копривщица, това е уникален град и мисля, че ви е нужен точно един уикенд от петък до неделя, за да го разгледате и да му се насладите (не пропускайте шестте музея!!!).

За финал, още няколко важни елемента:

  • Карагьозовата къща се намира в централната част на Копривщица (то там май всичко е център, всъщност), точно зад ресторант България;
  • Обзавеждането е в битов стил, като някои стаи са луксозно обзаведени с отделен санитарен възел, а други са спартанска двойка с шкафче между двете легла и тоалетна на етажа;
  • Паркинг няма, но ако сте свикнали със софийското паркиране, тесните калдъръмени улички няма да са ви проблем;
  • Спалните и механата са в отделни сгради (виж снимката горе), така че купонът на недостатъчно пияните не пречи на съня на достатъчно пияните…

Ето и единственият (засега) начин да получите повече информация за Карагьозовата къща: 0889 86 23 86, Кирил Киряков

И още нещо – отсега нататък ще слагаме и GPS координати за местата, за които считаме, че е важно да имате такива:

N42 38.496 E24 21.661

(42.6416,24.3611)

Виж в Google Maps

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC

UPDATE! Тази статия вече е стара.

Актуалната статия с най-добрите гуми за 2011/2012 г. можете да видите тук:

http://www.peter.and.bilyana.net/index.php/2011/10/20/nay-dobrite-zimni-gumi-za-20112012/

 

 

 

Напоследък съм се разписал за гуми, а зима 2010/2011 идва и е време за зимни гуми. Този път реших да използвам ADAC като единствен източник – първо, защото немските зимни условия са най-близки до българските и второ, защото анализите ми в предишния пост за зимни гуми доведоха до минимални разлики…

И така, анализирах данните в сайта на ADAC и както обичам да казвам, опитах се да превърна данните в информация. Предоставям ви я по-долу (тъй като сайтът е на немски, а и таблиците не са много удобни, прикачвам и Excel-ски файл с всички данни, за да си правите ваши анализи, ако чувствате такава необходимост):

ТОП-20 на най-добрите гуми

Ето ги шампионите към 2010 г., без оглед размера нагумата. Освен обичайните заподозрени oт световноизвестни марки като Continental, Michelin, Goodyear, Dunlop, Pirelli, Vredestein, Fulda и Bridgestone, впечатление прави не толкова известната (поне на мен) марка ESA-Tecar, която се класира на трето място:

1. Continental WinterContact TS800/TS830 2,34
2. Michelin Alpin A3 / A4 2,38
3. ESA-Tecar Super Grip 7 2,44
4. Vredestein Snowtrac 3 2,46
5. Goodyear UltraGrip 7+ / Performance 2 2,46
6. Dunlop SP Winter Response / Sport 3D 2,47
7. Pirelli Winter 190 Snowcontrol 2,49
8. Fulda Kristall Montero 2/Montero 3/Control HP 2,52
9. Kleber Krisalp HP2 2,57
10. Semperit Master-Grip 2,59
11. Goodyear Vector 4 Season 2,60
12. Maloya Davos 2,61
13. Bridgestone Blizzak LM20/25 2,62
14. Hankook Icebear W440 2,63
15. Uniroyal MS plus 66 2,64
16. Semperit Speed-Grip 2,64
17. BFGoodrich g-Force Winter 2,65
18. Nokian WR G2 2,66
Yokohama W.drive 2,71
Kumho I`ZEN KW 23 2,73

Особено силно се препоръчват удебелените марки гуми, но това е, ако не гледаме размера на гумите. За да разберете коя точно гума ще е най-подходяща за вашия автомобил обаче, трябва да проверите съответните размери. За тези, които нямат време за това, предлагам проста практическа схема, базирана на осреднени резултати за различните размери автомобили според техния клас – малки, средни или големи:

След като ви казах кои са най-добрите, следва да кажем и кои са най-лошите.

Ако се чудите защо точно 16 – просто това е броят на всички гуми с оценка, по-лоша от 3…

Най-калпавата гума е Federal Himalaya WS-1.

БОТЪМ-16 (или най-лошите тествани от ADAC гуми)

1. Federal Himalaya WS-1 3,99
2. Wanli Winter – Challenger S1086 3,94
3. Marshal I’ZEN KW15 3,77
4. Kenda Polar Trax (KR19) 3,76
5. Goodride SW602 3,58
6. Star Performer Winter 3 3,58
7. Nankang Snow Viva SV-1 3,56
8. LingLong Winter-Hero Radial 652 3,51
9. Westlake SW601 Snowmaster 3,43
10. Interstate Winter IWT-2 3,41
11. Marangoni 4 Winter 3,32
12. Ceat Artic III 3,28
13. Sava Eskimo S3 3,21
14. Tigar Winter 1 3,17
15. Pneumant PN 150 Wintec 3,11
16. Maxxis Presa Snow Wintermaxx 3,01

Реших да направя още малко статистика, събирайки всички резултати и ето какво се получи:

Коя е най-добрата големина на колелото за зимни условия?

Анализът е красноречив – най-добрият диаметър на колелото за зимни условия е около 622 мм.

Колко широка гума е най-подходяща за зимата?

Изглежда, че най-добра оценка получават гумите, широки между 200 и 205 мм.

След този размер, колкото по-широка е гумата, толкова по-зле става положението.

Каква джанта трябва да си сложа за зимата?

Несъмнено, 15-цоловите джанти са статистически най-добрият избор.

В такъв случай, базирано на данните от ADAC и оскъдните ми знания по статистика, най-стабилната кола е с гуми Continental WinterContact TS830 205/60/R15. Стига да пасва на автомобила ви, комплект от четири гуми с монтажа ще ви излезе около 800 лв. (базирано на цени в любимия ми сайт за гуми Avtogumi.bg), но качеството си има цена. Тази гума е спечелила следните адмирации:

  • „За пример“ – Autobild (39/2009)
  • „Особено препоръчителни“ – ADAC Motorwelt (10/2009)
  • „Особено препоръчителни“ – Auto Motor und Sport (21/2009)
  • „Особено препоръчителни“ – Auto Zeitung (20/2009)

За сравнение, Sava от същия сайт и същия размер струва 126.20 лв., т.е. разликата между една от най-калпавите и най-доброто е около 33%, разлика от около 250 лв., която определено си струва.

Между другото не винаги най-скъпото е най-хубаво – Мichelin например въобще не се притесняват от подгласничеството си и са напраскали цени с около 15% повече – в нашия случай това са около 130 лв., които не си струват, освен ако не сте луд фен на Michelin…

А ако бюджетът ви притиска сериозно, не забравяйте, че четири еднакви гуми от най-тъпите са много по-добро решение от две зимни гуми трета употреба, ако ще и да са шампионът ни Continental….