Ден 4. Повечето хора се чувстват най-добре и най-сигурни с последния си партньор, а и сексът с него е най-хубав

– Скъпа, може ли да те наричам Ева?
– Защо?
– Защото си ми първата.
– А аз може ли да те наричам Боинг?
– Защо?
– Защото си ми 747-ият.

След като вчера разгледахме данните за броя партньори, днес продължаваме с това има ли значение дали си първи, последен или някъде сред останалите партньори…
partnersАко трябва да отговорим с една дума на въпроса „Кой е най-добрият партньор?“, графиките ясно показват – последният. Половината от хората смятат, че сексът с него е най-хубав, а дори повече го чувстват най-близък по душа и се чувстват най-сигурни с него.

partners-genderСредностатистически, мъжете са с 6% по-сигурни кой е техният soulmate-партньор, с кого се чувстват най-сигурни и с кого сексът е най-хубав. Интересно е, че едва 1/3 от жените считат, че сексът с последния им партньор е най-хубав. И при мъжете, и при жените първият партньор се класира малко по-добре в категория „най-близък по душа“ спрямо другите категории.

7 от 10 души в малките градове и селата смятат, че сексът с последния им партньор е най-добър – 70.73% срещу 33-50% в големите градове и 47% в  столицата. Оказва се, че местоположението почти не влияе на това доколко близък и сигурен чувствате последния си партньор, но все още в малките градове и селата той е с едни гърди напред спрямо по-големите населени места. Нито един жител на Варна не посочва първия си партньор като най-сигурен при 7-10% при останалите населени места. Още един интересен факт за местоживеенето: на хората, живеещи извън Европа им е доста по-трудно да посочат с кой партньор са се чувствали „най“.

partners-ageВлиянието на първия партньор намалява с възрастта, но това надали ще учуди някого. Прави впечатление, че сравнително голям процент от хората над 35 обаче отново считат, че с първия им партньор сексът е бил най-хубав.

Хомосексуалистите и бисексуалните са по-несигурни в последния си партньор спрямо хетеросексуалните – едва 39% (при средно 60%) посочват, че последният им партньор е най-сигурен. Това е така и сред повечето хора, които са имали по-голяма база за сравнение, т.е. с по-голям брой партньори. Така е при секс-маниаците (45%) и влюбените в тялото си (33%) Това твърдение обаче не е съвсем валидно за заниманието на хората.

Над 85% от излезлите по майчинство считат последния си партньор за най-добър.  Естествено, при женените и сгодените процентът също е висок. На другия полюс са безработните – едва половината от тях са най-доволни от последния си партньор. Администрация и човешки ресурси също не са много запалени по последния си партньор (48,15%), докато 3/4 от работещите в сферата на банки, застраховане, образование, добив, горива и промишленост са най-доволни от последния си партньор.

Всеки осми от бранша транспорт, логистика, автомобили и авиация страда по първия си партньор. Спомените за първата любов обаче не са свързани с хората, които пътуват често – количеството път не се отразяват на това. За сметка на това пък нито един музикант, артист, художник, бизнесмен, архитект или строител не посочва първия си партньор за „най“. Хората от архитектура и строителство са и най-сигурни в избора си – едва 5,88% не могат да преценят кой е най-сигурния, най-сексуалния и най-близкия им душевно партньор.

Следва твърдение, което ще ви тресне като мокър парцал, така че се дръжте:

mp-partnersГледането на порно и мастурбирането влошават оценката ви за секса с последния партньор. Тъжна, но изключително стабилна тенденция. Единственото, с което можем да ви успокоим е, че колкото повече го правите, толкова по-сигурни ще се чувствате с този партньор. Оценката ви за последния партньор вероятно ще е по-ниска, ако не сте шофьор. Би могла да спадне и при срещи с нови хора, употреба на алкохол, цигари и наркотици, играене на компютърни игри.  От друга страна, ако си купите курортен имот или вила, напълнеете и гледате телевизия от сутрин до вечер, доверието ви към последния партньор вероятно ще се повиши с 10%.

Толкова за първия и последния. Утре ще видим какво мислите за бившите партньори.

Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела!

ТАЗИ КЛАСАЦИЯ Е ВЕЧЕ СТАРА!!! ЩРАКНЕТЕ ТУК ЗА НОВАТА ВЕРСИЯ

Странно нещо са бебешките списания в България. Напоследък се докоснах до няколко и това, което виждам като цяло е разочароващо – няколко бебешки снимки, няколко статии, общо взето преписани от Интернет, консултация с някой (най-вероятно безработен) психолог и много, много реклами…

Никакви сравнителни тестове, почти нулева реално полезна информация. Донякъде ги разбирам (заради рекламодателите), но като цяло не. И понеже ние не се занимаваме с реклама в блога и пишем за удоволствие и „в полза роду“, а Вики порасна достатъчно за следващ размер столче, решихме да направим един подарък на читателите си – смея да твърдя най-подробното сравнение в България (а и не само) на детски столчета за автомобил – над 120 модела! Естествено, познавайки що за хора са родните журналя, няма да се учудя, ако видя тази статия в някое списание или вестник само след няколко месеца (за което нямаме нищо против, стига да ни цитирате; дори можем да ви дадем изображенията без водни знаци по тях).

Сега – по темата. Преди да започнем с тестовете, няколко основни въпроси, отговори и понятия:

Има ли смисъл от бебешка или детска седалка?

Да. При това винаги. Като дете примерно съм стоял прав между двете седалки на Вартбурга ни, но оттогава насам е минал четвърт век, колите са други, скоростите са по-високи и трафикът е много по-тежък… Родители сме и знаем колко трудно понякога е да удържиш хлапето, още повече, че то реве, та се къса. Но ще ви отговоря с видео дали има смисъл да го сложите на детската му седалка:

Абе вие нормални ли сте изобщо? Как си представяте дете на 7-8 години със седалка?

Няколко души казват: добре, за бебе и малко дете на година-две разбирам, ама дете на 7-8 години си е голям човек. За тях пък е това видео:

Надявам се, ще се съгласите, че задължителните седалки не са поредната идиотска приумица и са наистина разумна инвестиция в името на сигурността на детето ви.

ECE възрастова група

През 2005 г. ООН налага стандартите ECE R 44/03 и ECE R 44/04 при изработка на детски седалки и обособява следните възрастови групи: O (до 10 кг), O+ (до 13 кг), I (9-18 кг), II (15-25 кг), III (22-36 кг).

Оттук нататък остава да ви обясним и как тествахме:

Как тествахме?

Използвахме резултатите от три вида тестове на три различни организации в три различни държави:

  • ADAC – 40% от общата оценка се взима от тестовете на Асоциациацията на немските автомобилисти; от тях се взима най-голям процент, защото им вярвам най-много (ADAC = Allgemeiner Deutscher Automobil-Club);
  • ÖAMTC -30% от общата оценка се взима от тестовете на Австрийският клуб по автомобилизъм, мотоциклетизъм и туризъм (Österreichischer Automobil-, Motorrad- und Touring Club).
  • RACE – 30% от общата оценка се взима от тестовете на Кралския автомобилин клуб на испания (Real Automóvil Club de España)

Всички тези организации тестват бебешките седалки по четири показателя, като от тях взех процентна оценка по следния начин:

  • Сигурност – най-важната характеристика, така че й дадох 60% от общата оценка;
  • Удобство на ползване – голям процент от инцидентите стават точно заради неправилно поставени колани и седалки, така че 25% от общата оценка се формира от това доколко е лесно да поставите детето в седалката и да го вържете с колан;
  • Комфорт – през последните три дни обикаляхме по магазини и един много готин продавач (Светльо от Babytoria) ни каза така: разберете, в бизнеса съм от няколко години – няма седалка, която да не спарва! Но пък има такива, които спарват много и такива, които са от специални проветливи материи. Ето защо 10% от общата оценка отива там.
  • Почистване – каквото и да си говорим, децата цапат, а родителите им чистят; ето защо, 5% от общата оценка сме отредили и на това колко лесно се почистват седалките.

Избрахме модели от 2007 г. до 2010 г. Част от тях бяха тествани от само една асоциация, така че се наложи да приложим допълнителен алгоритъм, който да усреднява резултатите за нетестваните модели, като се взима възможно най-ниската оценка, с цел някоя от седалките да не получи незаслужено висока оценка. По тази начин някои седалки може да имат и по-ниска от реалната оценка, но не и по-висока. Т.е. ако дадена седалка е оценена като сигурна, значи наистина е сигурна!

Понеже някои от седалките имаха еднакви резултати, допуснахме до 5% отклонение, базирано на приблизителна цена, година на теста (напр. седалките от 2007 г. получават наказателни точки спрямо тези от 2010 г., защото очакваме по-новите модели да са по-добри) и наличието на isofix-система.

Така получихме много точна сортировка и класиране от 0 до 1000 точки, като 1000 точки би получила седалка с максимални показатели от 2010 г. с isofix, която струва 1 лв. Е, най-доброто постижение е на Maxi Cosi CabrioFix + FamilyFix от 628,50 точки, а най-лошото е на Teamtex Newfix SP с 71,60 точки. Повече за класирането – малко по-надолу.

Какво е Isofix?

Снимка и повече информация за Isofix: Wikipedia

Isofix е международен стандарт за прикрепящи скоби на детски седалки, известен още като ISO 13216. В седалката на автомобила се поставят специални халки, за които седалката се прикрепя и по този начин досадното завързване с колани отпада или поне намалява според дизайна и вида на детската седалка. Новите автомобили обикновено са снабдени с Isofix-система (ако си купувате кола и [ще] имате деца, ви съветвам да си вземете точно такива седалки).

Като цяло, почти всички isofix-базирани бебешки седалки могат да се ползват и с нормален триточков колан (обратното НЕ е валидно), но сигурността при колана пада (т.е. тестовите данни тук няма да са актуални) и освен това, седалките с isofix са доста по-скъпи от тези със захващане за обикновен триточков колан.

Препоръчителни и непрепоръчителни категории седалки

Според възрастовите групи на ECE, има 5 вида седалки:

  • 0/0+ – от раждането на бебето грубо до първата му годинка; това са най-сигурните седалки, обикновено бебето е обратно на посока на движението и е добре да се ползват колкото е възможно по-дълго;
  • 0/I – от раждането на бебето до 4-годишна възраст; като сигурност, тези седалки са доста надолу в класацията – все пак, детето доста се променя от раждането си до четвъртата година и е странно да ползваш една и съща седалка; особено в случая, когато нямате isofix-система, не препоръчваме подобна седалка – нито една от тях не издържа теста, за да се включи в класацията ни;
  • I – тези седалки са естественото продължение на 0,0+ и ще ви служат вярно около 3-4 години;
  • I, II, III – това е големият комби-вариант, в който детето ще ги ползва грубо от 9-тия си месец до 9-тата година. От гледна точка на сигурност не са особено надеждни и точно затова почти не се предлагат в isofix-вариант: в тестовете има само един такъв модел и той се провали с гръм и трясък. Във варианта със стандартен колан има някои решения, но като цяло резултатите им са по-зле от тези за група II, III.
  • II, III – тези седалки са за големи деца (над 15 кг) и не са особено скъпи; почти всички те се ползват първо с облегалка, а когато детето достигне 22 кг, се ползва само долната им част.

От гледна точка на оптимална сигурност, едно дете би следвало да има три автомобилни седалки: 0, I и II/III.

Класиране

Класирането направихме по категории, като за всяка от тях избрахме трите най-добри модела. Ориентировъчните цени са наистина много груби, но все пак ще ви дадат някакви приблизителни насоки. Сами ще се убедите, че не винаги най-скъпото е най-доброто и обратно. Типичен пример: Emmaliunga First Class 0+ Base Primafix струва почти 700 лв., но е една от най-зле представилите се в класирането. От друга страна, Kiddy Infinity Pro е най-добрата в тестовете за категорията си и в същото време – една от най-евтините.

За още по-голямо улеснение на читателите ни с ограничен бюджет, включихме и най-евтин вариант за всяка от категориите. Разбира се, без да правим компромис със сигурността – най-евтините варианти са избрани само от седалките с оценка над 400. Всъщност, която и седалка с оценка над 400 да вземете, няма да сбъркате!

Ето и класирането:

Решихме да публикуваме и цялото класиране:

Прикачваме ви и „Детски столчета за автомобили“ Excel-ски файл, за да можете сами да разгледате оценките на столчетата.

В класацията по марки, общото класиране на най-добрите се води от MAXI COSI (11) и RÖMER (11), следвани плътно от KIDDY (7), CYBEX (6), HTS BESAFE (5), RECARO (5), CONCORD (4), BÉBÉ CONFORT (2), BRITAX(2), CASUALPLAY (2), CHICCO (2), JANÉ (2) и WAVO (2).

Сред най-лошите марки са CHICCO (6), NANIA (5), CASUALPLAY (3), IWH (3), JANÉ (3), PEG PEREGO (3), HTS BESAFE(2), RECARO (2), TEAMTEX (2).

Забележете, че пет от фирмите-производители (CHICCO, CASUALPLAY, JANÉ , RECARO и HTS BESAFE) се класират както сред най-добрите, така и сред най-лошите производители. Това означава едно: не е важна марката, а конкретният модел на бебешкото столче. Ето защо се надявам, че тази класация ви е била от полза.

Ще се радвам да ни кажете какво мислите в коментар.