Намерено е куче!

Снимка: http://www.flickr.com/photos/samtheshepherd88/4107404263/

Вече сме писали подобна публикация, ама този път е по-различно и много по-забавно…

Днешната история започва с обичайната вечерна разходка из квартала на семейство Събеви.  Движим се с количката, прибирайки се към вкъщи и изненадващо и за трима ни към нас тичешком се приближават две задъхани момчета:

– Извинете, да сте виждали едно голямо черно куче? – пита запъхтяно едното от тях.  – Немска овчарка…

– Не, не сме, ние идваме от тази пресечка – посочвам – и не сме го виждали…

– Благодаря.

Момчетата продължават забързани и нервно се обвиняват:

– Казах ти да го вържеш, брат ми!

– Казах ти, че го вързах, бе, брат ми, скъсало си е каишката!

– Толкоз си тъп, че… не знам к’во ще те направя, ей!

Три минути по-късно иззад ъгъла се чува дрънченето на синджир и скоро виждаме оплезения език и влачещата се скъсана каишка на черна немска овчарка, която минава покрай нас и ни поглежда с две очи, които искат да кажат само едно:

– Да сте виждали двама ненормалници да ме търсят?

Петьо бавно се приближи, хвана синджира на кучето и го омота три пъти около китката си. Кучето обаче реши да продължи търсенето си и с цялата си сила повлече близо 100-килограмовият Петър на зиг-заг из квартала.

Аз, какво да правя, тръгвам с Вики и количката след тях… Представете си гледката: Петър тича на зиг-заг с някакво непознато куче, търсещо двамата си заблудени стопани из всички улици в квартала, а аз галопирам с бясна скорост след тях с количката, в която Вики пищи от радост от динамичните характеристики на превозното си средство и най-вече заради това, че баща й си има куче…

Постепенно нещата се успокоиха и започнахме да разпитваме хората в квартала дали някой не е питал за кучето и накъде е тръгнал…

– Извинете, да сте виждали стопаните на това куче? – пита Петър, държейки каишката и след като среща само оглупели погледи, обяснява – Две момчета минаха от тук и казаха, че си търсят кучето… ние го намерихме, ама изгубихме момчетата! Ако минават, кажете им да ни чакат на онази площадка, ще минаваме там на всеки 15 минути…

* * *

– И сега какво правим с това куче?

– Айде да си го вземем вкъщи за през нощта… утре ще ги намерим тези „братя“…

– Да! – каза Вики (винаги го прави в най-подходящите моменти)

– Не, дай да обикаляме наоколо, все някъде в квартала ще се засечем…

* * *

10 минути по-късно наистина се засякохме с момчетата и така тази забавна история приключи по скучен, но щастлив начин…

А вие ако случайно си изгубите кучето, котето или жирафа, казвайте координатите си на хората, които го търсят, за да не попаднете в ситуацията на „братята“. Или най-добре сложете телефон за връзка в нашийника му…

100-те най-красиви града в света

100-те най-красиви града в светаЗнаете ли, че град Порту в Португалия е обявен за европейски град на културата през 1994 година? Или че всяка година между средата на август и началото на септември в град Единбург, Шотландия се празнува традиционният  фестивал на гайдите, чиято връхна точка е конкурсът за военна татуировка? А че най-старият квартал в град Аден, Йемен е построен в кратера на вулкан, заобиколен от стръмни стени застинала лава?

Аз не знаех, но благодарение на тази превъзходно илюстрирана книга, която ми подари леля за рождения ден, вече пътешествам през 5 континента, запознавайки се с исторически монументи, дворци от миналото и внушителни сгради от настоящето. И с всяка следваща страница изпитвам все по-голямо желание да се поразходя из пазарите на Ориента, улиците в старите квартали, тържищата на Запада, големите площади или да се насладя на забележителните градски гледки от 100-те най-красиви града в света.

От книгата научих интересни факти и за Вечния град Рим, който ми предстои да посетя след месец,  припомних си и красивите градове, в които съм живяла като Дубровник и Лондон, а сега „се намирам“ в града на ангелите Банкок. Денят е 8-ми Март, часът е 05:07. Настанила съм се в хотел Ориентал в Чао Прая и нямам търпение да видя статуите в храма Ват Пхра Кео….размечтах се…спирам до тук!

Прилеп в хола!

Един лог от вчера:
Ирка: в спалнята ми влезе прилеп
Аз: ?!?!?!?
Ирка: напиши в блога си какво да прави човек ако му влезе прилеп в спалнята. Вече ти казвам, че опитах да го изпрахосмуча и не стана.
Аз: Защитени са от природата и доколкото знам, ловуват само привечер
Ирка: Мда, ама мисля, че се опитва да се ориентира към прозореца… ама не може да го намери
Аз: Има ли някакъв шанс да изчакаш до утре вечер? 😉
Ирка: Е, ще спя в хола, белким се ориентира
Аз: Мисълта ми е най-вероятно е решил, че стаята ти е пещера… утре привечер ще излезе да ловува и просто му затвори входа на пещерата… не го убивай, много са редки
Ирка: е, как пък ще го убивам… само ако събори полилея 🙂 Няма да го убивам, то е ясно, ама горкият се блъска в стените и мисля че по-скоро сам ще се утрепе!
Аз: Угаси му лампата и не го безпокой… ще се ориентира 🙂
Ирка: Тъй сторих. Прилепите нали имат инфрачервен порт, или ултразвук или каквото там…
Аз: Даааа, ползвай Bluetooth само! Никакъв Wireless…
Ирка: пиши, че се казва Мопси и че живея в самия център на Брюксел. Комшиите имат кокошки в двора. Аз пък имам прилеп в спалнята… Е, ти пък имаш лъвове под балкона (б.а. вярно е), така че нищо особено…
така, тука пише че в Белгия прилепите са защитени. Тъй че ако го изпрахосмуча, вероятно ще ме арестуват. Но вместо да го убия, мога да го почерпя… те какво ядат?
Аз: Насекоми, мисля. Ама едва ли му е до гощавка сега!
Ирка: Е, нямам насекоми точно сега, колко непредвидливо от моя страна… дадох му ягоди… той се кротна нещо, виси си от гардероба… ми да се оправя, аз си лягам 🙂
Аз: Ами ако го намериш прав на сутринта, да знаеш, че е припаднал!
Ирка: Най-добре да не го намирам… Лека нощ!