„Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“

Оригинално заглавие: The King’s Speech

IMDB: h ttp://www.imdb.com/video/imdb/vi806197529/

Официален сайт: http://www.kingsspeech.com/

Жанр: биографичен, драма

Режисьор: Том Хуупър

Участват: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонъм Картър

Времетраене: 118 мин.

Лична оценка: 9/10

 

Снощи с Мимето и Борко гледахме „Речта на краля“ на кино.

Не си падам много по исторически и биографични филми. Скучни са. Няма много действие, хуморът е сведен до минимум и почти всички те натоварват… По тези показатели и „Речта на краля“ не прави изключение. Но когато самата кралица Елизабет II каже, че била „трогната от вълнуващия портрет на нейния баща” след като гледала филма, вече може да предположите, че става въпрос за нещо различно.

Всъщност, този път ще ви издам историята, която е по истински случай. Бъдещият крал на Англия (Джордж VI) заеква. Наглед дребен проблем, но когато се предполага, че си внушителен оратор, който трябва да се изправи пред нацията си и да я окуражи в труден момент, нещата не са толкова прости… И когато нещата стават напечени, се появява странен терапевт, който с методите и държанието си доста наподобява д-р Хаус от прага на Втората световна война. Мога и края на филма да ви кажа, но не вярвам, че сте толкова тъпи, за да не се досетите. Въпросът не е там!

По-голямата част от филма представлява разговорите на двама души в една стая. Повтарям, над три четвърти от филма се развива с двама души, една стая и разговори. Няма специални ефекти, няма стрелба, няма заплетени любовни истории, няма неразгадано убийство, няма мистериозни паранормални явления, няма невероятни обрати…

Много хора биха си казали „скука“ и ще ги разбера. Този филм не е за всеки, нито пък е за всяко време и настроение. Но ако такова ви дойде, задължително го гледайте. Особено силно го препоръчвам на хората, изгубили увереност в себе си; на заекващите и отчаяните; на кралете; на тези, които имат взимане-даване с англичани; на хората, интересуващи се от историята на Великобритания, но най-вече на всички приятели актьори. За актьорите си е направо задължителен!

Гледа се на един дъх, в уединение, на голям екран (не е задължително на кино, но на голям екран, за да наблюдавате детайлите в актьорската игра), с чаша уиски или бърбън…

Неслучайно това е първият австралийски филм с „Оскар“, всъщност даже с 4 от общо 12 номинации (рекорд за 2010 г.): най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий и главна мъжка роля! За финал ще ви кажа, че само 16 филма в цялата световна филмова история имат 12 или повече номинации:

  1. Титаник (1997 г., 14 номинации)
  2. Всичко за Ева (1950 г., 14 номинации)
  3. Чикаго (2002 г., 13 номинации)
  4. Влюбеният Шекспир (1998 г., 13 номинации)
  5. Форест Гъмп (1994 г., 13 номинации)
  6. От тук до вечността (1953 г., 13 номинации)
  7. Отнесени от вихъра (1939 г., 13 номинации)
  8. Речта на краля (2010 г., 12 номинации)
  9. Гладиатор (2000 г., 12 номинации)
  10. Английският пациент (1996 г., 12 номинации)
  11. Списъкът на Шиндлер (1993 г., 12 номинации)
  12. Танцуващият с вълци (1990 г., 12 номинации)
  13. Моята прекрасна лейди (1964 г., 12 номинации)
  14. Бен-Хур (1959 г., 12 номинации)
  15. На кея (1954 г., 12 номинации)
  16. Госпожа Минивър (1942 г., 12 номинации)

Ден на Ботев

Интересна нация сме… Честваме СМЪРТТА на най-великите си революционери. И толкова я честваме, всъщност. Днес всички трябваше да спрат за минута. Гледах през прозореца на офиса ми – никой не спря… Автомобилите се борят за зелената вълна на светофара, хората си вървят, за самолетите да не говорим… Защо, бе, хора? Защо се разочаровам от държавата си и отново пиша песимистичен пост… Не искам, честно!