Утрото на първи юли посрещнах в автобуса за Варна… Трябваше да свърша някои неща и най-вече да се видя с Влади, най-добрия ми приятел. Тъй като през деня имах твърде много ангажименти, а не ми се щеше да пропусна възможността да се изкъпя, решихме да отидем на нощен плаж… Всъщност, бяхме на път да се откажем, защото тъкмо когато нагласихме кърпите и се запътихме към плажа, заваля дъжд, макар и слабо…
Чудихме се дали да тръгнем и после решихме, че на варненци какъвто им е снегът, такъв им е и дъждът… И тръгнахме! И явно уплашихме дъжда…Сега си представете един страшно тъмен хоризонт… Небето е черно, морето е черно и то толкова, че човек не може да разбере къде свършва морето и къде започва небето. Само светкавици проблясват в далечината и правят картинката още по-зловеща, а белите чадъри на плажа правят контраста още по-впечатляващ. Въпреки това влязохме в морето и се къпахме по монокини (всъщност това, че аз и Влади се къпахме по монокини, едва ли ще впечатли някого, но имаше и момичета). А като добавим и това, че взехме и китара, картинката наистина беше по-скоро романтична, отколкото зловеща…