Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

ТЮРЛЮГЮВЕЧ – Блогът на Влади и Ани

На снимката по-горе ще видите трима души, подредени по азбучен ред отдясно наляво… Двама от тях са мои много добри приятели, а третият го познавам от 26 години и понякога направо не мога да го трая… Така че ще пиша за другите двама – Влади и Ани…
Сигурно сте се чудили какво би се случило, ако актьор реши да си направи блог… А ако двама актьори решат да си направят блог? А ако добавим, че са влюбени както в професията си, така и един в друг… и че имат десетки други забавни занимания и интереси. Какво си мислите, че ще се получи?
И аз не знам, но със сигурност ще е някакъв пълен тюрлюгювеч. Точно така се казва и блогът на Влади и Ани

Оставям ви в тяхната компания и се надявам, че ще ги навестявате толкова често, колкото и мен 🙂 Аз лично ще ги следя редовно, само да запомня как точно се пише http://tyurlyugyuvetch.blogspot.com/

Сухи бебешки дупенца на изненадваща цена?!


Снощи при пускането на телевизора останах буквално втрещен от поредната малоумна реклама… Реших, че само аз съм с мръсно подсъзнание и дори си помислих „явно в мен дреме скрит педофил“, когато 10 секунди по-късно ми звънна Влади:
– Видя ли каква реклама дадоха по bTV, бе, човек?
– Да, видях!
– Баси педофилията!
– Аха, значи не само аз мисля така.
– Не! Блогвай го.
И ето, блогвам. Междувременно, потърсих видеото из нета и не го открих, така че се наложи сам да го кача:

Оказва се, че не само на мен и Влади ни се е сторила… хъм… странна тази реклама:

„Здравейте, момичета! Тази вечер, докато вечеряхме с мъжа ми се изумихме от рекламата на Памперс „Сухи бебешки дупенца за цяла нощ на изненадваща цена“. За първи път вникнах в текста буквално и се втрещих. Рекламните послания вече започнаха да продават и бебешки дупенца в стремежа да звучат по-нестандартно. Не знам дали е обсъждана темата, но не мислите ли, че рекламите станаха съвсем извратени и дразнят?“
Източник

„Сухи бебешки дупенца през цялата нощ“ е най-доброто начало на реклама, което някога съм чувал! Извинявам се, ако само на мен от цялата страна асоциациите ми са на тема педофилия, но дори и така да е, съм искрено възхитен от гения зад идеята.
И така, защо остава въпросното чувство? Рекламо-сапиенсът явно е искал да наблегне на бебешки дупенца, които ще са сухи на изненадваща цена вместо върху „бебешки дупенца на изненадваща цена“. Нарочно или не, започваме да се чудим дали целевата група не са педофили и колко точно дупенца предлагат Sleep&Play за 8.49 лв…

Добрата реклама трябва да остави ярък образ, да. Но се питам:

  • Ако не целят педофилския образ в рекламата, толкова ли са тъпи, че не знаят елементарна граматика в българския език. Дори второкласниците имат представа, че допълненията (като „на изненадваща цена“) се отнасят към подлога („дупенца“), а не към определението („сухи“);
  • Ако целят педофилския образ, как очакват да продават този продукт на целева група от родители, повечето от които съм сигурен, че нямат такива наклонности… (?!)

Разбира се, това са си мои впечатления и размишления – ще ми е интересно да чуя и вашите!