Как ще изглеждам, когато остарея?

Ако вече сте си задали този въпрос, няма смисъл да обикаляте глупави сайтове и приложения във Facebook, които ви искат да правите преводи, да изпращате СМС или да си пълните компютъра със зловредни програмки…
Само с няколко клика от тук напълно безплатно можете да видите как ще изглеждате. Като бонус, ще получите снимка като бебе, тийнейджър, представител на всяка от расите, от другия пол, картини, рисувани от известни художници или пък в манга-стил… Забавлявайте се:

http://morph.cs.st-andrews.ac.uk/Transformer/index.html

Съвет: колкото по-паспортен тип е снимката, толкова по-добре става. Точното отбелязване на очи и устни също е много важно!

Ето какво се получи при нас:

Пробуждане (Awake)

Жанр: трилър

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0211933/

Оценка: 8 / 10

Отдавна не съм писал за филми, а причината за това е, че рядко ми остава време да гледам филм, а още по-рядко се случва да попадна на нещо добро.

„Пробуждане“ разказва историята на Клей (Хейдън Кристенсен) – богат младеж, на когото трябва да направят сърдечна трансплантация. На един от 700 души обаче се случва да изпадне в „анестетично съзнание“ – парализиран си, но чуваш, усещаш и осъзнаваш всичко, което се случва… Та, представете си, че сте будни, докато ви режат гръдния кош… чувате хирурзите да си говорят за футбол… и не само! Освен за нещо красиво като Джесика Алба, не знам за какво друго да си мислите… Ако предполагате, че това е поредната простотия с много кръв и вътрешности, лъжете се! Филмът е пълен с неочаквани обрати… Всъщност, препоръчвам ви да го гледате просто така – струва ми се, че дори трейлърът би ви развалил кефа от гледането. И ако в началото действието е малко тривиално и мудно, от средата нататък филмът наистина ще ви впечатли.

Музиканти и "музиканти"

Септември 2006 г.
Петър Събев по време на фирмено парти
Имам позната, която свири много добре… Ще кандидатства в Консерваторията… Свири на чело от дете, добра е! Даваш й нотите и изплясква всичко като компютър с чудесен MIDI player. Възхищавам й се за уменията й… И в същото време – не съвсем. Помолих я да ми изсвири любимата си песен. Каза, че не може…
Аз не смея да се нарека музикант. Научих се да свиря на китара в училище. „Откраднах“ си някои трикове на китарата от мои съученици от по-горните класове, започнах с няколко лесни ритми и песнички… по слух и от сърце. После се влюбих в едно момиче, заради което се мотивирах да науча нещо по-сложно… И после… после просто исках да свиря всичко, което си поискам… И донякъде успях!
Да, може би няма да започна от правилната тоналност. За мен „до мажор“ си е „до мажор“ и може би никога (повече) няма да го нарека „тонически квинтакорд“… Класическата каденца, доминантите, субдоминантите и тониките могат спокойно да си правят партито без мен…
Аз не мога да свиря. Но дрънкам…
Не мога и да пея добре. Но грача…
Дрънкам и грача от Аеросмит до руски емигрантски песни, от Рибля Чорба до Панджаби, от БТР до Азис и от Аква до Металика… мога да издрънкам и любимата песен на моята
Сещам се за една случка в подлеза на НДК:
Досадно циганче с разстроена китара, от която са оцелели само две струни обикаля минувачите… Минава покрай дългокос младеж и му казва:
– Кажи сега, бате, каквото кажеш – това ще свирим!
– Емииии…. свири Пърпъл. Знаеш ли?
– Как да не знам, бе, бате! Всичко знам!
Спира се, хваща китарата, дрънва два пъти и с най-чалгаджийския тон се провиква:
– Пърпълееееее, пърпълеееееее-ееееее!
Дълбоко в себе си много приличам на това циганче… И точно това искам всъщност.
Не ме разбирайте погрешно… Като пълен музикален помияр, съм ценител и на класическата музика… но не по начина, по който хората я слушат в огромните зали със страхотна акустика, а по един мой си начин
Защото, когато седнем на масата и му дръннем по две бири, предпочитам след това да си грачим любимите песни, вместо в захлас да слушаме Опус 99 в „си минор“ на Шуберт… примерно!