Полицейски истории

След като прочетох тази история, в която става въпрос за човек, обран от таксиджия и пълен непукизъм на полицаите, следва аз да ви разкажа една друга, която ми се случи преди няколко месеца.
Прибирам се от дълъг път в Русе. На едно от кръстовищата минавам доста състезателно (но с под 50 км/ч) покрай полицейски патрул и човекът с палката я махва пред мен:
– Добър ден, сержант (не помня), документите за проверка – Вашите и на автомобила!
Казва полицаят и се врътва обратно към патрулката. По принцип нямам право да излизам от автомобила, докато не ми наредят, затова си чакам в колата. Три минути, засякох го. Най-накрая полицаят дойде при мен. Аз естествено си подавам чинно документите, заедно със златния талон… Всичко с тях е наред, разбира се.
– Какъв е този оранжевият талон?
– Ами Вие би трябвало да ми кажете, това ви е работата…
– Покажете ми пожарогасител, аптечка, триъгълник, жилетка…
Показвам му ги… Определено се впечатлява, че имам два триъгълника. Явно дълго време не беше виждал светлоотразителен триъгълник, щото и него го наблюдаваше с жив интерес в продължение на няколко минути…
Аз бързам, до мен има човек, който пък има уговорка да го закарам след минус пет минути (вече) и естествено питам:
– Какъв е поводът за спирането ми?
– Рутинна проверка.
– А заповед имате ли?
Тук полицаят се ядоса, погледна ме злобно и изкрещя:
– Естествено, че имаме! Вие какво си мислите – че не можем да ви спираме когато си искаме ли?
– Естествено, че не можете… И не мисля, че можете да ми държите такъв тон… Може ли да видя заповедта Ви?
– Не може!
– Тогава ми кажете името си. Ще ви запиша и номера на значката…
Странно, значка нямаше. Обаче пък зае пуешка поза тип „Ти знаеш ли кой съм аз“ и ми крещи:
– Абе пишлеме… ти за какъв се мислиш? Изчезвай веднага!
Върна ми документите и се врътна обратно… Запомних номера на патрулката и твърдо реших, че ще подам оплакване, още повече, че имах и свидетели… Сега не помня номера, но да кажем, че е бил „С 1234 СА“…
Звъня на 166, разказвам им случката…
– Оооо, за подобен проблем се обадете в Първо РПУ.
Дават ми телефон на Първо РПУ (нямат ли прехвърляне на обажданията?!), където се обаждам. Там обаче е петък следобед, има само дежурен полицай. Той ми казва да звънна във Второ РПУ, щото със сигурност колата не е тяхна.
Звъня във Второ РПУ. Там се обажда зам. началникът, който се държи общо взето любезно, изслушва ме и ме пита за номера на автомобила…
– Ами не съм сигурен вече – или „С 1234 СА“, или „С 1243 СА“.
– Е, не можем така.
– Как не можете? Не можете да проверите два номера дали са от Вашето РПУ?
– Кажете ги пак…
– С 1243 СА
– Не, този автомобил е друг.
– С 1234 СА
– Този автомобил наистина е Опел, наистина е Астра, наистина е бял, но не е полицейски!
– ?!?! Как така?!
– Ами така…
– Добре, де, съвсем полицейски си изглеждаше, че и с двама арогантни полицаи вътре.
– Не знам…
Пълна простотия и отвратителна бюрокрация, не мислите ли?!
Опитваш се да си съвестен най-много до третото обаждане и петата жалба, после ти писва и решаваш да си караш колата. Бях забравил за случката, но Iffi ми напомни и държеше да блогна…