Aвтомобилните иновации

Знаете ли, че…

  • ABS е изобретен преди мигачът?
  • Чистачките са изобретени от жена?
  • Климатикът е създаден още преди Втората световна война?
  • Круз контролът е измислен от сляп човек?
  • Ню Йорк е първият град, въвел регистрационните номера?

Всичко това и още много можете да научите от специалната публикация за…

Вместо дълъг увод за това колко немислим би бил животът ни без автомобили, как и най-напредничавите технологии зависят от конския впряг, щe кaжа, че много хора са работили по създаването на превозни средства, които да се движат сами – Леонардо Да Винчи, а по-късно и руските механици Леонтий Лукянович Шамшуренков и Иван Петрович Кулибин. Но всички те разчитат на животинска или човешка сила и така се доближават по-скоро до файтона или до велосипеда. До 1769 г., когато френският артилерийски офицер Никола-Жозеф Кюньо създава пароход с огромен котел отпред… Защо отпред ли? Ами защото там е било мястото на коня 🙂

Следват редица нововъведения, които водят до съвременните автомобили:

  • Алесандро Волта изобретява запалителната свещ и акумулаторът съответно през 1777 и 1800 г., но практически те са се използвали доста по-късно;
  • Прототипът на скоростната кутия се създава през 1832 г. от У. Джеймс и имал три предавки. Модерната скоростна кутия обаче е създадена от Панхард-Левасьор през 1895 г.
  • През 1844 г. Чарлз Гудиър патентова вулканизацията, с което успява да запази гумите еластични и водонепромокаеми. Първата пневматична (надуваема) гума обаче е създадена от шотландеца Джон Бойд Дънлоп през 1888 г.
  • През 1876 г. Николас Отто създава първия четиритактов двигател, а първият автомобил с такъв двигател е създаден от Карл Бенц (1886 г.). През 1897 г. се появява и първият дизелов двигател.
  • С началото на ХХ в. автомобилите придобиват голяма популярност, а от там се появяват и необходими допълнения като регистрационен номер, дискови спирачки, брони, калници, стоманено купе и стартерът.
  • Може би единствената жена, участвала в нововъведенията на автомобила е американката Мери Ангерсън. На път за Ню Йорк, тя забелязала колко трудно е на шофьора да вижда в дъжда и още със завръщането си започва работа по прототип на днешните чистачки, който създава през 1903 г.
  • До края на Първата световна война се появяват и предното предаване, мигачите, ABS, климатикът и първото автомобилно радио.
  • През 1945 г. е измислен круз-контролът от слепият механик и инженер Ралф Тийтор, в следствие на ужасно неравномерното каране на неговия адвокат, който го изнервил.
  • През следващите 20-тина години навлизат нововъведенията за безопасността (колани, еърбеци, детска седалка, трета стоп светлина).
  • Не закъсняват и електрониките – плейъри, ел. стъкла, ел. огледала, дистанционни управления, централно заключване, аларма, ESP.
  • Днес инженерите наблягат главно на икономията на гориво и стотици електронни асистенти за подпомагане на сигурността и комфорта.

Ето накратко какво казах дотук:

Какво ни чака в бъдеще?

Съвсем скоро се очаква въвеждането на еCall-системата, която се обажда на 112, в случай, че автомобилът ви пострада при катастрофа. Специални устройства в светофарите ще пращат сигнал на автомобила да спре безопасно, дори и да сте решили да минете на червено. А автомобилите ще комуникират помежду си, за да знаят траекториите си и да ви предпазят от евентуален сблъсък. Ще си изпращат и обновяват централно информация за пътна настилка, катастрофи и ремонти. Музиката от домашната ви уредба няма да прекъсва в автомобила, когато излизате навън, а той ще настройва стила според местата, от които минавате и времето навън (често си спомняме с Биляна едно кошмарно пътуване в снежна виелица и по уредбата се чу „Sunshine Reggae„). Всеки собственик на автомобил ще има отделен ключ (или чип-карта, която не е нужно да се поставя), в който се запомнят настройки за волана, седалката, любимата музика и маршрути на водача. Родителите ще могат да контролират максимално допустимата скорост на децата си – изцяло или в отделни участъци и часове. Ще можете и да синхронизирате часове на тръгване или пристигане с приятели и бизнес-партньори, за да се срещнете по едно и също време с тях, както и да изберете път, който Ваши познати харесват, ако разполагате с достатъчно време. Всичко това – с чиста енергия и без почти никакви вредни емисии. Естествено, пътниците в колата ще имат високоскоростен и непрекъсващ Интернет, съответно и качествена HD-телевизия, видео-разговори по телефона, а социалните мрежи практически ще завладеят и автомобилите… Ще можете да „шернете“ в реално време любимата си автомивка, сервиз или крайпътен ресторант и приятелите ви ще го получават на екраните си. Карбонът и другите нови материали пък ще позволят автомобилите да станат много по-леки и по-здрави, да събират повече на по-малко пространство и да стават още по-евтини… Въобще, чакат ни интересни времена – ще си говорим след 10-15 години.

А вие какво очаквате да се случи?

 

Time Capsule 2010

През юни, когато се пренасяхме в новото ни жилище, стана дума за това, че един човешки живот може да се побере в няколко кашона…

А можем ли да поберем 2010-та в един малък кашон? Не можем! Годината „2010“ свързваме най-вече с раждането на Вики. И искаме да запазим парче от времето, по което е била родена, да направим „капсулата на времето“, да я запечатаме и да я отворим отново през 2020 г.

Спомняте ли си вафла „Куку-руку“, дъвките „Турбо“, дражетата „Бонибон“ и бонбоните „Теменужка“, от които езикът ти става лилав? Откога не сте държали аудиокасета? А спомняте ли си лексиконите и комиксите „Мики Маус“? А билетчетата от 6 стотинки? 5,25″ дискети, телефоните с шайба, миришещите салфетки и картинките от кибритени кутии, с които играехме на „лепка“ (най-добрите бяха с надпис „АЗЛК“, отмъкнати от „Москвич“-а на някой съсед)? Сещате ли се за лимонадата и бозата в стъклени бутилки? Игрите със стъклени топчета? Старите анимационни филмчета? Шоколадите в „тубички от лепило“ и пастата за зъби „Мечо“? А найлоновите пликове с пастьоризирано мляко и трайност 36 часа? А Backstreet Boys, Spice Girls, Take That, East 17, ученическите лагери с „Макарена“, „Коко Джамбо“, „Казабланка“ и „Мистър Бомбастик“? А корделките в първи клас? Електронните игри за телевизор с джойстик? Филмите с негативи и чакането с нетърпение пред фотото, за да видиш „как са излезли снимките“. А сините чавдарски връзки…

Светът се променя и много неща остават в миналото. След десет години може би няма да има компактдискове, DVD, Nintendo Wii, двуизмерни цифрови фотоапарати, настолни компютри, крушки с нажежаема жичка, автомобили с бензин, вафли „Мура“, шоколади „Милка“ и т. н. Едно е сигурно – Лили Иванова все още ще пее! 🙂

Надяваме се, че схванахте идеята ни – да напълним един кашон с характерни неща за времето, в което живеем днес. Какви да са те? Ами дайте идеи…

Досега сме се сетили за следното:

  • Билети за градския транспорт
  • Билети от БДЖ
  • Касови бележки
  • Опаковки от захарни изделия
  • Кутия от цигари
  • Кутия с презервативи
  • Тоалетна хартия
  • Буркан дамашен мед
  • Ракия
  • Пластмасова бутилка с минерална вода
  • Пластмасова чашка за кафе
  • Монети и дребни банкноти
  • Крушка с нажежаема жичка
  • Компактдиск
  • Женско списание
  • Списание за автомобили
  • Всекидневник
  • Сметки за ток, вода, телефон
  • Мрежов кабел
  • Пакетче носни кърпички
  • Календарче
  • Ключодържател
  • Каталог със стоки от супермаркет
  • Модерна бебешка дрешка
  • Картичка, изпратена по пощата
  • Найлонова торбичка
  • Щипки за пране
  • Ролетка
  • Лепящи листчета
  • Химикал и молив
  • Визитните ни картички
  •  Дамски найлонови чорапи и чорапогащник
  • Кибрит и запалка
  • Розетка от контакт тип „шуко“
  • Ключ
  • Разписка от банкомат

А вие какво ще прибавите?

Преместване

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…