Дюнер ли е туй…

Доскоро смятах Пловдив за национална, а може би и международна столица на вкусните дюнери… Не знам на какво се дължеше страхотния вкус на пловдивския специалитет (подозирам, че ги правеха от специална порода кучета), но все си мисля, че тайната беше в чесновия сос.
На няколкостотин метра от офиса обаче има двама турци, които преобърнаха представите ми за добър дюнер и благодарение на тях София получава дюнерския ми приз… Месото е наистина много, много вкусно, а сосът е един път. Пичовете са изключително разтропани през цялото време и правят истинско шоу – само докато ги гледаш, ти се прияжда като за световно…
– Пичове, страшни сте – казвам. – Може ли да ви снимам?
– Да не ни пуснеш в Интернет?
– Що, не може ли?
– Абе ще станем много известни, ние и сега едва насмогваме…
Ето защо няма да ви кажа къде точно са страхотните дюнери, но пък ако ме вземете в някоя обедна почивка, с удоволствие ще ви заведа да хапнем. Трите лева за голям дюнер си струват отвсякъде!

[google-map-v3 width=“600″ height=“0″ zoom=“12″ maptype=“roadmap“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“default“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.676914,23.30332{}fastfood.png“ bubbleautopan=“true“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]