Етикет: мелодии

Преди всичко, да кажа, че всяка връзка с реални хора, събития и т. н. е напълно случайна! За всеки случай…. А сега, четете, ако искате…

Я, гъбите подействаха! Още от България бях решил, че ще блогвам напушен… Е, почвам с това какво е да си нагъбен… И тъй като пиша под въздействието на халюциногенни гъби, моля да ме извините, ако постът ми прилича на взрив от мисли… И така, какво е… Ами с една дума: неописуемо е! Затова ето ви снимка на една от моите халюцинации:

Всъщност, тази снимка ясно символизира доколко можеш да опишеш нещата, които се случват… Надя със съжаление каза, че няма как да се опише… Е, аз ще пробвам! Все пак да опишеш зле нещо е за предпочитане пред това да не го опишеш… (мислите влизат в главата ми толкова бързо, че е трудно да фокусираш само върху една от тях).
Първоначалното чувство е, че правиш нещо ужасно незаконно! Истината е, че тук халюциногенни гъби и хашиш се продават под път и над път… или по-точно във всеки Coffee Shop. Можеш да си ги купиш по същия начин, по който си купуваш хляб в България, да кажем. Въпреки това обаче неволно скрих кутията с гъби при преминаването на полицейската кола….

Второначалното чувство: очакваш още щом опиташ, веднага да ти изскочат двадесет таласъма с крокодилски пипала и лигавчета от опаковки на рециклирани бабички… Или нещо подобно, в смисъл някаква невероятно невероятно невероятна картинка…

Истината е, че за да усетиш гъбите, трябва да проникнеш отвъд нещата… След известно време усещаш как мозъкът и чувствата ти започват да работят петкратно повече, в смисъл, ако усетиш студ, ти е пет пъти по-студено от обикновено, ако усетиш тежест като стъпваш, чувстваш се цели пет пъти по-тежък и т. н.

В началото виждаш лека мараня, леко потрепване на света около теб… Като слаб ефект на Photoshop. Леко се сепваш, казваш си „да, бе, да, тия работи са за глезльовците, на мен такива глупости не ми действат“… Лягаш си и виждаш как прозорецът започва леко да се разстяга, стените се раздвижват… Вътрешното ти аз отново се сепва как всичко ти изглежда супер нормално, а не е!… И разтегнатият прозорец моментално възвръща реалния си вид… След което отново трябва да се концентрираш в една точка, да усетиш една странна мараня и да надникнеш в другата реалност…

Съквартирантката на Надя влиза в стаята и след като ни вижда втренчени в стената пита:
– А вие кой филм гледате?

Прихваме да се смеем… И след това… след това всеки си създава собствен свят…

Минава време. Надя отива в стаята си и започва да открива невероятни картини, създава си истории и…. явно е в един по-красив свят! Аз виждам света малко по-размазан и малко по-трептящ… дори ми доскучава в един момент.

– Леле, човече, как не успяваш да го видиш! Знаеш ли колко е красиво?

Надя постепенно заспа и скоро останах единствения буден в къщата. И се концентрирах върху халюцинациите. Първо успях само да си „разпадна“ ръката… Гледаш я, леко разфокусираш и в един момент сякаш се слива с повърхността, върху която съм я поставил. Красиво е…

Стена! Гледаш я най-обикновена, бяла… И след това се взираш в леките грапавини по нея, малките петънца, всичко това е по-необикновено от една стена! Взираш се внимателно, можеш да видиш колко е съвършена природата… гледаш как си е проправила път през бетона, как в малката цепнатина на бетона се прокрадва мъничко влага, как с времето там успява да се вгнезди една обикновена мухълова гъба, как мухълът постепенно расте по цялата стена, как покрива всичко… как стената се превръща в безкрайно поле, покрито от белоснежни ливади, виждаш хиляди лица в стената, които се появяват и изчезват… можеш да напишеш десет тома с нещата, които виждаш, чувстваш, усещаш… Очите ти се отварят за всичко, всичко, което те заобикаля! То е по-различно, в него има много живот… Осъзнаваш колко малко виждаш всъщност, как мозъкът ти съзнателно е изключил 90% от това, което виждаш и чуваш не заради друго, а защото просто не си в състояние да обработиш толкова много информация, която те залива от всичко около теб… Толкова много неща около нас, на които не обръщаме внимание! Толкова важни неща подминаваме в ежедневието си… Просто трябва да спреш за миг и да вникнеш в света около теб… Всичко, което виждаш, докато си нагъбен, напушен, надрусан – то е там, можеш да го видиш по всяко време, просто ти трябва малко фантазия… Трябва ти този, по-особеният поглед… за него не е нужно да си взел каквото и да е… Нужно е да чувстваш, че можеш да твориш… Няма как да се опише всичко около мен… Но трябва да отвориш очите си, да погледнеш на света по-нагъбено някакси… Иначе стената си остава просто една тъпа бяла стена! А ти си един тъп наркоман с празен поглед! И за да разбереш как се чувстват пристрастените към наркотици, трябва да видиш света през тези очи! Поне веднъж!

Но има една много тънка граница…

Да, мога да отида в друг свят и мога да отида в друго пространство… Халюцинациите ми помагат да си създам транс-мелодии от шума на канализацията, търкането на хард-диска… Противопожарният маркуч се превръща в красиво цвете… Но бих могъл да видя маркучът като цвете и иначе, гъбките помагат само за това, да видиш, че животът е прекрасен… Колко хора, които видят един обикновен противопожарен маркуч, ще кажат, че прилича на цвете?!

Сигурен съм, че гениални шедьоври като „Малкият принц“ и „Алиса в страната на чудесата“ са били написани под въздействието на подобни вещества… Защото това си е вашият мозък – дали ще видите страшни чудовища или страхотни красиви гледки си зависи изцяло от вас… От вас зависи да започнете с един противопожарен кран и да си го представите като страхотно цвете, с листа, след което да видите как всъщност това е една деветка, а долната част на деветката всъщност е една усмивка… и т. н.

Да, виждаш повече… много повече! Нещо като разликата между 2D и 3D-киното…

Най-яркият ми спомен от вечерта: окото на Надя! Широко отворено око… Такова, което вижда нов свят, нова Вселена; око, което създава, което вижда повече, и повече, и повече! Само по погледът й можех да си представям на колко прекрасно място е тя всъщност…

Но и аз, и Надя знаем, че с едно мигване, с едно леко разфокусиране можем да се завърнем в реалния свят… Но дали искаме? Колко от вас биха желали да превърнат красивото цвете обратно в противопожарен кран? Или безкрайното снежно поле в тъпа бяла стена?

Е, това е големият проблем на пристрастяването. И когато си пробвал нещо леко, едно вътрешно желание тайно те кара да опиташ нещо по-силно, за да видиш повече! Още повече! Да отидеш в свят, който не просто е по-красив, а където плочките в банята се раздвижват и започват да танцуват с теб, столовете правят луд секс с масата, а сградите подскачат по небето…

Затова напълно разбирам защо са забранени наркотиците… дори леките! Просто за много хора е страшно изкушение да преминат към нещо по-твърдо… и, трябва да призная, аз също почувствах това изкушение за момент!

Затова, накратко: видях един нов свят, хареса ми… Но подобно на „Матрицата“, предпочитам си истинския живот с всичките му несъвършенства пред това да гледам отвора на тоалетната чиния и да му се възхищавам колко е красив всъщност!