Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода?

Петър: Винаги имам особено мнение за модата, което много ясно се изразява с тази популярна картинка. С Биляна имаме фундаментален спор относно това дали дрехи на известни и скъпи марки като Calvin Klein, Ralph Lauren Polo, Hugo Boss, Ben Sherman и Georgio Armani за 1000-2000 лв. стоят също толкова добре, колкото евтините марки, конфекцията на родните ни фирми и дори тази на кака Сийка от Илиенци… като можеш да се облечеш от горе до долу за 50-300 лв.

Биляна: Не съм съгласна! За мен също няма значение дали марката е чуждестранна или българска, важно е качеството на плата и изработката. Но за мен марки като изброените, както и голяма част от бг-производителите не могат да се сравняват изобщо с качеството на кака Сийка от Илиенци – там хвърчат конци, дрехите се захабяват бързо, след второто изпиране се свиват или отпускат съвсем.

Петър: Да, материята има значение, но скъпо е различно от здраво и качествено. Обувките Clark’s поне при мен издържаха доста по-малко от българските Matstar (чийто централен склад е точно в Илиенци). Да не говорим, че именно в България шият голяма част от костюмите, които се продават в чужбина под името на известни брандове (останалото е Турция, Индия, Пакистан, Китай)… Мисля си, че и един костюм, ушит по мярка ще стои по-добре и от най-скъпия Pierre Cardin в мола, но това си е мое мнение. И държа да подчертая – тук не говоря за българско и чуждо, а за евтино и скъпо.

Биляна: Добре – и двамата сме наясно, че въпросът не е до чуждо и родно, а до евтино или скъпо.

Петър: Айде на бас, че е много трудно да се различи евтино от скъпо. По-долу е колаж с 12 модела, облечени по последна мода според мъжката есенно-зимна колекция, като 8 от тях са с дрехите на водещи световноизвестни дизайнери (разбирай над 700 евро), 3 ползват много по-достъпните родни производители, а 12-тият – евтината верига Primark (т.е. последните четири влизат в графата три, четири и повече пъти по-евтини). Е, кои са четиримата с евтините дрехи?

Петър: Биляна се справи наполовина със задачата – позна два от общо четирите евтини модела, като в графа „евтини“ сложи Армани и Бен Шърман.

Биляна: Това е само защото са на картинка и не мога да ги пипна… ще си замълча, че единият го познах, защото познавам модела.

Петър: А вие, читатели на блога, как ще се справите?

Верният отговор – тук!

Саутпорт (Southport)

„Оживената“ главна улица в 18:30 ч местно време

Саутпорт е малко и скучно градче (70-80 хил.) в Англия, близо до Ливърпул и Манчестър. Средната възраст на хората тук сигурно е над 50 години, а забавленията са не повече от тези в с. Тръстеник, Русенско (ей на, сега Гугъл ще ме индексира, ако някой реши да търси автобус „Саутпорт-Тръстеник“ примерно…)
Тук се очертава да прекарам следващите няколко седмици. Редовните ми читатели знаят, че това не е първият път, когато съм в Обединеното Кралство, така че първоначалният културен шок от каращи в насрещното автомобили и това, че всичко е затворено в 5 часа следобед вече не е толкова силен (виж още впечатления от първия ми престой, снимка с полуголи мацки, случка с проститутка, информация за столицата на Уелс и защо се прибрах с такъв кеф от там).

Хотелът ми отвън
И все пак, продължавам да се изумявам на неща като мъжка тоалетна в розов цвят или факта, че англичаните нямат лични карти (не ме питайте защо)… Но най-интересно е положението с хотела ми.
Той се намира буквално на брега на океана, но само през половината денонощие… През останалата половина съм на цели 10 км от него. Това е така, заради прилива и отлива, тъй като брегът е изключително равен… Ако се вгледате внимателно на снимката долу, ще видите някакво междинно положение на въпросния океан… Със сигурност е интересна гледка, но уверявам ви и че е доста ветровита…

Океанът идва и си отива…