В идеалния свят би трябвало да няма разлика в отношението на родителите към по-малкото и по-голямото дете. Така смятат обаче само една трета от запитаните.
Всъщност половината от отговорилите са на мнение, че отношението към по-малкото дете е по-добро, отколкото към по-голямото… Аз като по-голямо дете също имам известни пристрастия… Всички сме чували „По-голям(а) си, ще отстъпваш…“, „Батко/кака си, така ли се прави?!“ и др. Лично мнение: Все пак, върху плещите на първото дете падат болните амбиции на родителите му. Къде съзнателно, къде не чак толкова, родителите често се опитват да направят от децата си това, което те не са успели да бъдат, да го възпитат „както трябва“, да го направят новия Айнщайн или Стефка Костадинова… При второто дете нещата стоят по-улегнало, а юздите са по-малко затегнати…
Да не забравяме и останалите 18%, които смятат, че по-големите деца имат повече привилегии… Да, по-голямото дете обикновено е по-силно от братчето или сестричето си и може да му вземе близалката… (след което го отнася от родителите си). Ако сте умно дете като мен, можете и да прецакате „изтърсаците“, ето как (история):
Първите черешки тъкмо са се появили на пазара и понеже са скъпи, мама е взела само две чепки… Прибира се вкъщи, но открива, че малкият ни братовчед ни е на гости и заедно със сестра ми ставаме три деца. Няма как, мама разваля чепките и казва:
– Петьо, раздели ги поравно!
И аз започвам:
– Една на мен (слагам пред мен), една на теб (слагам пред сестра ми), една на мен (слагам пред мен), една на теб (слагам пред братовчед ми), една на мен (слагам пред мен), една на теб (слагам пред сестра ми)…
Хлапетата гледаха много внимателно „честното“ разделяне и въобще не забелязваха, че моята купчинка става двойно по-голяма от техните, докато накрая мама не влезе в стаята и не разби гениалния ми математически фокус… Е, кажете ми, не са ли прецакани по-големите деца?!