Няма да пиша в блога днес… Така, де, вече пиша.
Лошото е, че пиша едни неща, а си мисля за съвсем други. Неща, които май не ми се иска да споделям с цял свят… С дни наред човъркам спомените си, изравям разни съкровища от там, радвам им се… После се оглеждам плахо и отново ги заравям като ценна реликва…
Да-а-а-а, всеки си има дни на депресия, а някои си имаме цели месеци…
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“из „Малкият принц“